Една битка срещу късче нормалност

Румен Петков

Изборът на Иво Атанасов за член на СЕМ беше драматична метафора за политическата ситуация в България. Един нормален, идеен и чист човек бе подложен на подмолните интриги на две задкулисия, и то не защото не разбира от това, за което е избран, а точно обратното, защото разбира, защото е независим, защото не подлежи на контрол, защото не е марионетен ум, защото има собствени идеи, защото никога не се е страхувал да каже истината, защото има съвест и е последователен в тези луди времена, когато пребоядисването и политическите пируети са основна обществена мода.
На думи всички твърдят, че искат честни, почтени и доказани хора, но какво се получава на практика - в момента, в който такъв човек бъде издигнат, интригите започват със страшна скорост. Мерника към Атанасов вдигнаха представителите на "гражданската квота" в БСП, които започнаха подмолно да говорят, че "партиец не ни трябва", че БСП трябва да избере пак някакъв външен експерт. И кого ни предложиха като алтернатива - бившия общински съветник от партията на Софиянски Радомир Чолаков. "Гражданската квота" в групата на левицата дори прокарваше тезата, че едва ли не има някакъв дефект в това да си социалист. Подобно мислене е не само ретроградно, това е мислене от едни толкова далечни времена.
Значи десният партиец е по-способен от левия, само защото не е социалист?
Това може да го измисли единствено пациент в Карлуково.
В крайна сметка обаче притворното и съскащо задкулисие бе победено. Здравият разум взе връх и Иво Атанасов бе избран за член на СЕМ.
Тогава на пълна скорост включи другото, още по-ехидното, манипулаторско и олигархично задкулисие, което си е присвоило правото да говори едва ли не от името на "младите и красивите". Става дума за Асоциацията на европейските журналисти - неправителствена организация, която се опитва да говори от името на всички журналисти в България. Те моментално пуснаха позиция срещу избора на Иво Атанасов, но тази позиция се родее с абсурда, така че си заслужава моментално да направим анализ на ключовите моменти в нея, защото това, от което задкулисието се страхува най-много, е разобличаването на механизмите, по които се опитва да бъде обществен кукловод.
Нека да четем съвместно:
"Без да коментираме професионалните качества на г-н Иво Атанасов, припомняме, че той е тясно свързан с Българската социалистическа партия, от която е бивш депутат. Атанасов е и бивш съветник на президента Георги Първанов".
Откога да си член на БСП е опозоряващо? Защото от позицията на "независимите" АЕЖ така излиза?
Няма проблем да не харесваш БСП, да не обичаш социалистите, но когато говориш от обществена позиция, това мнение е неадекватно. Ако беше костовист, щяха ли да излязат с такава декларация? Разбира се, че не.
Ако беше десен манипулатор, автор на текстове: "Колко мразя комунистите и направо искам да ги сека с брадва", АЕЖ щеше да твърди, че това е свещена свобода на словото и порив на свободния ум.
Подобно тоталитарно разбиране за политическите обвързаности може да се появи единствено в ума на несвободни хора. А очевидно в АЕЖ са такива.
Партийната принадлежност не изключва автоматично способността за независимост. Но как да го знаят и кажат, когато поръчката е да бъде оплюто едно от малкото свестни лица на левицата?
Откога да си бил съветник на Първанов е нещо осъдително и престъпно? Първанов е единственият случай на български политик, избиран в два последователни мандата на поста си.
Кой и кога е гласувал АЕЖ да дава позиция от името на всички журналисти, а?
Опитът за елементарно политическо  сатанизиране показва, че Атанасов е политически феномен. Той се промъкна между две задкулисия и бе избран на обществен пост, а сега очевидно ще го атакуват с най-елементарни пропагандистки техники.
АЕЖ не спират дотук, как ще спрат само дотук - те трябва да изпълнят поръчката докрай. Изведнъж в тяхната позиция се появява апокалипсисът:
"Избирането на Атанасов задълбочава опасенията, възникнали след неотдавнашното изявление на председателя на Народното събрание Михаил Миков, което породи страхове, че управляващото мнозинство ще се опита да установи контрол върху обществените медии - нещо, което не се е случвало от 90-те години на миналия век".
Абсолютно нищо в миналото на Иво Атанасов не показва дори малък белег за недемократичност. Точно обратното - защото като дългогодишен журналист, публицист с уникално перо, той винаги е воювал за разширяването на границите на свободата на медиите. Отстоявал е правото на позиция и в най-мрачните години на прехода. Винаги е бил от страната на свободата, а сега някакви доморасли анонимници се опитват да си градят биографии върху неговото име. Ето това е гнусното в случая - потъпкването на името на един човек в името на интересите на задкулисието. А това задкулисие е тесногръдо, фанатично, недемократично, ограничено и уникално гадно.
Битката срещу Иво Атанасов не е обикнова битка. Това е битка срещу установяване на късче нормалност в медиите, битка срещу идеята да има максимален плурализъм. Трябва ли да припомняме, че шефката на АЕЖ Кристина Христова работи в "Икономедия". От висотата на тази олигархична позиция ли говорят европейските журналисти? Значи ли, че работата ти при олигархията автоматично те прави ангел?
Иво Атанасов е име-символ. Той показва, че преходът не роди само чудовища. Че през всичките 23 години на политическо отчаяние и бедност политиката все пак раждаше и светли и умни хора, които никога не предадоха своите идеи.
Той заради това е опасен.
Заради това го мразят в червата.
Защото не се промени, не се поддаде на корупция, не измени на идеите си.
Такива хора са опасни, защото не се подчиняват на статуквото, те са бунтари с морал, а не с автомати.
Мразят ги отвсякъде, защото не се вписват в олигархичните схеми и икономическите кръгове.
Ненавиждат ги, защото са истински.
Съскат срещу тях, защото имат идеи.
Хората като Иво Атанасов съвсем не са толкова много.
Аз не искам да ги превръщаме в свещени крави. Те нямат нужда от това.
Но фактът, че задкулисията се боят от тях и са готови за тяхното оклеветяване, говори колко много са ни необходими.
Точно сега.
Точно днес.