Ще има ли печеливши след събитията в Египет?

Когато се случат кървави събития, първият въпрос, който възниква, е кой печели и кой губи от това. Нещо като - търсете парите или жената. Но ситуацията в Египет е толкова неясна, непредсказуема и с опасения за "ефект на доминото" за целия регион, че остроумие в такава посока не е особено уместно. В Турция някои стигат до изводи, че Анкара е губеща, а Израел печели от развитието на събитията в страната на пирамидите на Нил. Официално Турция обяви свалянето на египетския президент Морси за неприемливо, нарече открито действията на армията преврат и порица позициите на САЩ и ЕС в тази връзка, като подчерта, че Африканският съюз е реагирал по-демократично и с повече разбиране. Независимо от заявената позиция на баронеса Аштън, че "следим събитията в Египет със загриженост и призоваваме за бързи избори"... Някак останаха в сянка факти като събраните повече от

20 млн. подписа срещу управлението на Морси

които са на граждани, останали непримирими с действията на "Мюсюлманските братя", издигнали Морси на върха на управлението на Египет, и то чрез избори след свалянето на диктатора Мубарак. За Морси преди година гласуваха около 13 млн., а той обеща да бъде президент на всички египтяни. Явно обаче не се получи и армията взе отново нещата в свои ръце, колкото и това да изглежда несъвместимо с демократичните принципи. Но и модерна светска Турция, обърната към Запада, бе създадена от Ататюрк чрез армията и той именно остави армията като гарант за светските устои на държавата, в която ролята на религията бе отделена от светската власт.
Случващото се в Египет сякаш след десетилетия връща дебатите отново в руслото за позициите на религията - мюсюлманската, в политическия живот на страните от Близкия изток. Дали политическият ислям след провала си в Египет ще повлече "ефекта на доминото", като постави "Мюсюлманските братя" в ситуация на губещи и съответно приемащи условия за национално помирение? Засега те отказват участие в съставянето на временното правителство, в управлението, и призовават привържениците си към съпротива, за връщане на власт на арестувания Морси. Дори плашат с гражданска война. Кървавите сблъсъци продължават, не е изключена радикализация на "Мюсюлманските братя" и увеличаване на насилието по площадите на Кайро. Не се мержелее създаването на модерна партия на демократична основа, която да овладее положението. Липсва и неутрален посредник за помирение в обществото и това обрича Египет на

продължителна агония и допълнителен срив на устоите на държавността

Въпреки че "Мюсюлманските братя" все пак не превърнаха Египет в нов Иран, а реакцията на негласувалите за тях на последните избори и свалянето на Морси просто потвърдиха фактите, че в страната има останали механизми за спиране на ислямизацията. Това са процеси, които кореспондират с парадокса, наречен светски ислям, с приемането на ситуацията, че мюсюлманите са отдадени на религията си. Но не всички ислямисти са дълбоко религиозни и робуват на догми, които ще унищожат желанието за демократични реформи и изход от незавидната икономическа ситуация, крепяща се на парични заемни потоци от Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар. Странно, но и в Турция са си дали сметка, че както не може да има политическа стабилност без участието на "Мюсюлманските братя" в управлението на Египет, така и те не биха могли да игнорират онези, които не гласуват за тях. Поне такива са част от коментарите в турските медии.

Снимка БГНЕС

Турция трябва да намери отговорите на въпросите за собствената си политика, тъй като ситуацията в страната остава напрегната. За пореден път полицията разпръсна антиправителствените демонстранти с водни оръдия и сълзотворен газ

Въпросите, които се задават, са дали тази ситуация ще се отрази върху политическите баланси в Източното Средиземноморие и Близкия изток и кой всъщност губи? Някои анализатори дори си позволяват да са категорични в твърденията, че Египет е осъден на несигурност, Сирия е в гражданска война, "Хизбула" е въвлечена в тази война, вместо да смущава Израел, и само Нетаняху е в благоприятна позиция и може да налага своя политика, в т.ч. и по ядрената програма на Иран. Дори да твърди, че "Израел ще изпревари САЩ в Иран", като "може да предприеме действия преди САЩ, защото ние сме по-уязвими от САЩ, защото сме по-близо". Същевременно Турция губи своето политическо преимущество поради вътрешните сътресения в арабските страни и това неминуемо ще се отрази на икономическите й интереси в региона. В същото време ЕС някак между другото приема програми за избягване на радикализацията на собственото си изповядващо ислям население и не се налага сътрудничество с Турция в тази посока. Това допълнително поставя Турция в позиция на губеща значение, което се усилва и от събитията вътре в страната с неспиращите протести и продължаващите действия на управляващите за смазването им. Интересно е, че анализаторите си дават сметка, че загубата на властта на Морси всъщност е

удар и върху всички ислямистки движения

свързани с "Мюсюлманските братя", има отражение върху Хамас в Газа, бунтовниците в Сирия, срещу които се сражават "Хизбула" и армията на Асад, сунитско-шиитския конфликт в Ирак, засилващ се и в самата Сирия, обратния завой на Катар, който доскоро поддържаше братята в Египет и т.н.
Турция подкрепя Морси, а Асад в Сирия е срещу него. Никой не предполагаше, че Асад ще се задържи толкова дълго на власт. Той има подкрепата и на вътрешни, и на външни фактори, а лесно решение на конфликта няма, особено при толкова много жертви. Турция е срещу Асад, приема бежанци от сирийските територии, получава укори, че предоставя собствена територия за излитане на израелски самолети с цел атака на пристанището в Латакия и унищожението на установки на руски ракети. Съответно Анкара отрича това. Няма обаче много полезни ходове в такава ситуация и зависи каква позиция ще заемат в края на краищата САЩ, ЕС и ООН относно например исканата от Турция "отмяна на преврата" или поне Иран да оттегли "Хизбула" от войната в Сирия, за да се постигне напредък в тази посока. Амбициите за водеща роля в региона на Близкия изток и налагане на модел за държавно устройство на този етап явно се отлагат. В момента малко са връзките с всички сили, които са играчи в арабските страни. Вътрешните проблеми и ситуацията с икономиката в страната са другите ангажиращи вниманието страни в настоящата турска политика.
Може да се спори дали ислямофобията е един от главните фактори за реакцията на Запада към ситуацията в Египет, както твърдят медиите в Анкара, но определено има гласове в посока да се отчита трезво "унищожаването на секуларната система", да се търсят пътища "за прегръщане с другите" и дори да се отчита фактът, че в света отношението към армията е различно от това в Турция. Да се каже, че "Мюсюлманските братя" отидоха твърде далеч при официалната им поддръжка, е знак, че има страхове относно развитието на процеси, които са "домино", но

не само за страните от Арабската пролет

В турското общество има разделение и по отношение "за" или "против" Морси и доказаното му неумение да управлява, да настройва част от обществото срещу подкрепящите го "Мюсюлмански братя" и преследването на хора с друго вероизповедание, особено копти, т.е. християни. Неслучайно техният духовен водач стоеше до рамото на лидерите на армията при свалянето на Морси. Всъщност турските коментатори считат, че ислямската характеристика на "Мюсюлманските братя" е работила срещу тях и безпокойството на Запада за християните, както и за сигурността на Израел, е довело и до такива общи оценки, до изчакване и призиви за спазване на демократичните ценности.
Турция търси отговори на въпроси за собствената си политика. Дали действията на управляващата Партия на справедливостта и развитието са политически ислям и дали той е сравним с политическия ислям в Близкия изток, дали страната не се плъзга към политически ислям вследствие разпространението на ислямофобията... Отговори, които са жизнено необходими за страна, която декларира желание за членство в ЕС. Президентът Гюл говори, че "не може да се постигне нищо, ако се срине секуларният режим". Протестите показаха, че обществото също търси отговорите. Важното е, че очите се отвориха. А дали посланикът на Египет в Анкара получава указания и инструкции от армията си, е работа на Кайро. На целия Близък изток му предстои продължителен период за намиране на верни отговори. Дано успеят да ги намерят сами, за да успокоят народите си и да им дадат добро бъдеще. Нали затова направиха Арабската пролет...