Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

31 Октомври 2014 | Петък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Снимка

Снимка Кристина Стоянова

Асия Гонева:

Минималните осигурителни прагове не генерират безработица

Предлагаме с бюджет 2014 максималният осигурителен доход да стане 2400 вместо 2200 лв., казва изпълнителният секретар на КНСБ

Ева Костова

23. Юли 2013 , брой: 168   1610   1

Асия Гонева е родена в София. Завършила е "Икономика на труда" в Московската академия по труда. В синдикатите е още със създаването на КНСБ. Тя е сред експертите, работили по замисъла и провеждането на реформите в социалното осигуряване. Споделяла е опит в Унгария, Полша, Латинска Америка. Член е на Надзорния съвет на НОИ още от създаването на института. Представлява българските синдикати в Работната група по социална закрила на Европейската конфедерация на профсъюзите. Член е на Консултативния комитет по социална защита към Европейската комисия.

"В пенсионната система няма проблем, породен от ранното пенсиониране"

- Госпожо Гонева, предстои обсъждане сред социалните партньори на минималните осигурителни прагове. Срещу тях се обяви Институтът по пазарна икономика, те са като трън в очите на много работодатели, а Еврокомисията препоръчва те да се преразгледат, за да не оскъпяват прекалено наемането на нискоквалифицирани работещи.
- Както всички си спомняме, през 2003 г. минималните осигурителни доходи бяха въведени като една от мерките за битка срещу сивата и нелегална заетост, наред с регистрацията на трудовите договори. С въвеждане на минимални осигурителни прагове по професии и длъжности се създаде повече справедливост за работещите, защото силно намаляха възможностите на работодателите да осигуряват върху минимална заплата, а да плащат на ръка друго. От друга страна, с осигуряването върху по-високи възнаграждения при всички случаи хората придобиват права на по-високи обезщетения и пенсии (болест, трудова злополука, майчинство, пенсии за инвалидност и за трудова дейност и пр.). По отношение на осигурителите също се поражда повече справедливост, доколкото се стеснява полето на нелоялната конкуренция. Не е за пренебрегване и количественото измерение на въвеждането на тези прагове - през първата година на действие (2003 г.) общият ефект от въвеждането им заедно с регистрацията на договорите се изрази в 400 млн. лв. допълнителни приходи. Ясно е, че текущо количественият ефект зависи от нивото, на което се установят праговете, и всяка година той е различен.
- Как се променят тези прагове през годините?
- Картината е шарена, но все пак по-чувствителни увеличения на МОД се постигаха в годините на по-висок икономически растеж и нарастване на доходите (2007-2009 вкл.) . По-ниски са в периода на криза 2010-2011 г.,  макар че не бих ги нарекла пренебрежимо малък ръст на средния МОД от 6-7 на сто. През 2013 г. не беше приложено увеличение на МОД с постигнатия среден процент на ръст в икономическите дейности, в които нямаше подписани споразумения между представителите на синдикатите и работодателите. Това наруши в известна степен постигнатия досега консенсус между социалните партньори и правителството и породи колебание и недоверие в тези, които полагат усилия за постигане на такива споразумения. Що се отнася до някакво вредно влияние на минималните осигурителни доходи върху заетостта, убедено считам, че  твърдението, че минималните осигурителни доходи са препятствие за заетост на младите хора и за заетост въобще са недоказуема фикция.
- Някои "специалисти" твърдят, че подобни прагове имало само у нас...
- Минимални осигурителни прагове по икономически дейности и групи професии се прилагат в Испания, Словения, Латвия и България. В други европейски страни вместо минимални осигурителни прагове се договарят минимални работни заплати по икономически дейности - Швеция, Германия, Норвегия, Дания, Ирландия и т.н. В България също има наченки към договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности и по професии, като за целта се използват именно праговете.
Общият акумулиран ефект от въвеждането на минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и групи професии за целия период (2003-2013 г.) е над 230%, а минималните осигурителни доходи обхващат над 2 млн. души наети лица. Това показва изключително важното значение на прилагането на минималните осигурителни доходи. Поддържането на практиката на договаряне между социалните партньори, особено в периоди на икономическа криза и несигурен пазар на труда, е от изключително значение, а е важно и за борбата с нелоялната конкуренция. Действително в девет икономически дейности декларираният среден осигурителен доход за неквалифициран труд е по-нисък от договорените минимални осигурителни доходи. Претенциозно ще бъде да се твърди, че причината е в по-ниските заплати от минималния доход, още повече, че той е на нивото на минималната заплата за страната. Разликите се дължат на наличието на хора, работещи на непълно работно време, или на нередовно плащане на работни заплати и аванси. В такива случаи е редно Главната инпекция по труда да прави съответни проверки и да се анализират причините за това състояние.
- И все пак в практиката продължава тенденцията на осигуряване върху доходи, по-ниски от действително получаваните.
- Което от своя страна означава, че осигурителната система генерира по-големи дефицити, които трябва да се покриват със субсидии от бюджета. Те изискват по-високи данъчни анжгажименти към осигуряването и онова, което се печели от някои от укриването на действителни доходи и неплащане на вноски, ще поражда допълнително натоварване върху всички коректни платци. Затова практиката на прилагане на МОД не е изживяла времето си, няма доказателства за вредност или непригодност и тя трябва да продължи. Още повече, че това е терен, на който социалните партньори взимат решения, които впоследствие се превръщат в закон.
- На фона на намерението на БСП и кабинета "Орешарски" за връщане на възможността за по-ранно пенсиониране от Европа искат увеличаване на възрастта за пенсия при жените. Вашият експертен коментар какъв е?
- В случая по отношение на препоръката е важно да се отбележи, че Комисията е на погрешно мнение, ако наистина счита, че проблемите на ниските размери на пенсиите се дължат на различната пенсионна възраст между мъжете и жените. Вярно е, че всъщност наличието на такова законово изискване предпоставя по-ниски пенсии за жените, защото по-ниската пенсионна възраст предполага по-малко години трудов стаж, а следователно и по-ниска пенсия. Но при наличието на такава висока безработица по-високата пенсионна възраст по закон не гарантира заетост и трудов стаж в по-високи размери не само за жените, но и за мъжете. Не може да се отрече, че средният осигурителен стаж на жените е по-нисък от този на мъжете. Така за периода 2008-2012 г. средният трудов стаж на жените, пенсиониращи се за стаж и възраст при 3-та категория труд, е 31 г. 2 м., а този на мъжете - 38 г. и 4 м. Но наред с това данните за новоотпуснатите пенсии само през 2012 г. показват доста по-малка разлика въпреки различната пенсионна възраст - 38 г. и 5 м. за мъжете и 35 г. и 8 м. за жените. Разбира се, това са средни величини, но така или иначе те са показателни.
Според КНСБ различната пенсионна възраст между мъже и жени не е причината, пораждаща ниски пенсии. Причините са главно в различията в заплащането на труда, в ниския принос на осигурителния стаж в размера на пенсиите и в липсата на адекватно осъвременяване и поддържане на покупателната способност на пенсиите. Приносът на замразяването на пенсиите години наред не се нуждае от коментар. В тази връзка синдикатът ще постави този въпрос в контекста на цял комплекс от необходими мерки, свързани с ниския размер на пенсиите (ще преразгледаме вече подписаното споразумение от края на 2010 г., ще преосмислим мерките, включени в него, в светлината на нови експертни разчети и нови решения). Естествено ще наблегнем главно на формулата за определяне размера на пенсиите и на тяхното осъвременяване.
Показателни са средните възрасти на пенсиониращите се по-рано поради работа в рискова и опасна среда. Има, разбира се, пенсиониращи се и на по-ниска от посочената средна възраст, но има и такива, които излизат в пенсия над тази средна възраст. Следователно законовата възможност за по-ниска възраст на пенсиониране за категорийните работници при наличието на работа и работни места не е пречка за по-дългото оставане на тези хора на пазара на труда, стига здравословното им състояние да го позволява. За нас пенсионната система няма проблем, който е породен точно от ранното пенсиониране.
- КНСБ предлага, както е и в плана "Орешарски", минималната работна заплата от 1 януари догодина да стане 340 лв. вместо досегашните 310. Какъв ще е ефектът от това увеличение по сметките на синдиката?
- В момента на минимална заплата са около 120-130 хил. души. Увеличаването й с 30 лв. от началото на 2014 г. ще доведе до нарастване на фонд работна заплата в икономиката (при непроменени други параметри) в размер на 45 млн. лв., а оттук и до допълнителни приходи в бюджета на ДОО за 2014 г. - 8,9 млн. лв. Освен в приходната част, увеличението на минималната месечна работна заплата ще се отрази и в разходната част на консолидирания бюджет на ДОО - в по-високи среднодневни размери на краткосрочните парични обезщетения. Нарастването на разходите няма да надхвърли 1,1 млн. лв.
КНСБ предлага също с бюджета за 2014 г. увеличаване на максималния осигурителен доход от 2200 лв. на 2400 лв. като мярка за подобряване на приходите на осигуряването, както и с оглед нуждата от продължаване на повишаването на максималния размер на пенсиите, отпуснати до края на 2013 г. По данни на НАП към юли 2012 г. месечен доход над 2200 лв. имат над 81 300 души. Около 15 хил. души от тях са с доход между 2200 и 2400 лв. месечно, а останалата част - над този размер. Нарастването на максималния осигурителен доход от 2200 лв. на 2400 лв. от началото на следващата година ще доведе до нарастване на приходите от социалноосигурителни вноски в бюджета на ДОО в размер на 55,7 млн. лв., както и до нарастване на разходите за пенсии, поради по-високия нов таван на пенсиите - 840 лв. (35% от 2400 лв.). Но за нас това е една много необходима и разумна мярка.

 

 

Най-четени материали

Най-коментирани материали

 

България

  • За двупартийно правителство и възможна подкрепа от Патриотичния фронт и АБВ се заговори вчера
    31. Октомври 2014 252
    250
    0

    ГЕРБ си е поставил срок най-късно до вторник сутринта да представи окончателния текст на програмата, около която могат да се обединят управленските интереси на ГЕРБ и Реформаторския блок, подкрепени официално и от Патриотичния фронт. Това стана ясно след двучасови консултации между трите политически сили, кандидати да управляват заедно - ГЕРБ, РБ и Патриотичният фронт. Основната тема била изготвяне на обща програма, по която могат да вървят към съвместно управление.
    За първи път изявленията след преговорите бяха давани поотделно. Валери Симеонов излезе първи и обяви, че промяна в позицията на неговите съпартийци няма, но би подкрепил десноцентристко управление. Той обясни, че няма да подпише коалиционно споразумение, защото то ще е само между ГЕРБ и Реформаторския блок, но ще...

Апис