Бъдеще на 7000 години

Когато преди 13 години известният наш учен проф. Тодор Бояджиев открива това странно място, то е било известно само на местните жители с огромните си скали с причудливи форми, напомнящи гигантски човешки глави, костенурки, змии, риби, птици... Някои от тези огромни "скулптури" са накачени една върху друга. Хората от с. Долно Дряново, община Гърмен, Гоцеделчевско, го наричат Градището. Намира се съвсем близо до селото по пътя за Сатовча. Днес местността с този огромен каменен комплекс се нарича Ландшафтно-исторически парк "Градище" и е една от най-големите гордости на община Гърмен, оформен е по всички правила на модерен съвременен обект едновременно за културно-исторически и за екотуризъм.

Сред дивната природа, на площ около 500 дка върху три хълма, от които са проучени едва около 150 дка, са открити древно укрепено селище от халколита (V хилядолетие пр.Хр.), тракийско скално светилище и крепост (VI-II в. пр.Хр.). Екипът, който прави проучванията тук, се ръководи от доц. Анелия Божкова от Националния археологически институт с музей при БАН. Когато през май тази година паркът бе открит като цялостен туристически обект, тя разказа пред журналисти, че става дума за древно праисторическо и тракийско светилище, което е поне на 7000 години, т.е. по-старо е от нашумелия Перперикон в Източните Родопи. А вероятно е и по-голямо. Основания за това дават запазени останки от пещи, ниши, кръгли дупки върху скалите, където са се извършвали възлияния в чест на Великата богиня майка и сина й - бога, който умира вечер и сутрин се ражда отново. При разкопките екипът на Божкова открива и много рядък паметник - глинено огнище (есхара) с красива геометрична и растителна украса по повърхността.

Според учените е вероятно тези места да са били обитавани от племената на траките беси, а някои изследователи смятат, че бесите са били по-скоро прослойка аристократи в тракийското общество, посветени в тайнствата на знанието и извършвали култовите обреди. Към върха на най-високия хълм, от който се открива безбрежна панорама, водят издълбани в скалата стъпала. Ридът е естествено защитен, достъпен е единствено от северозапад, от всички останали страни е ограден от внушителен и красив каньон. А върху издаващ се към юг скален нос и върху малките естествено заравнени площадки по билото може да се видят издълбани като с нож множество ями със съвършена кръгла форма. Скалните кръгли изсичания са класически вариант на слънчевите кръгове, бележещи степените на тракийския Космос. Според археолозите това свещено място за общуване с боговете е използвано от траките особено активно през VI-II в. пр.Хр. и чак до III-IV в. сл.Хр., когато техните земи се превръщат в римска провинция и се насажда християнството. Разкрити са и останки от древни зидове, те са частично консервиранни, постоянна охрана на обекта пази светилището от вандали. До ден-днешен обаче сред местното население са се запазили поверията, че свещените скали лекуват и тук доскоро са се правили ритуали срещу безплодие, осакатявания и немота.    

Това уникално място обаче щеше да си остане най-верятно само грамада от камъни, макар и причудливи, ако община Гърмен съвместно с гръцката община Тасос не бе спечелила през 2011 г. европроект по програмата на ЕС за трансгранично сътрудничество. Двегодишният проект бе на стойност 1 851 008 евро, от които почти милион евро са вложени в парка "Градището". Целта на проекта е обектът да се превърне в атрактивен архитектурно-исторически парк, достъпен като туристическа дестинация. И наистина, когато човек го види сега, си казва: ето така се прави!

Първото нещо, което посетителят вижда след входната бариера, е специален лифт, с който посетителят може да се спусне надолу по склоновете към реката и т.нар. Римски мост. Специална табела показва, че обектът е изграден по проект "Повишаване на атрактивността на трансграничния регион Гърмен - Тасос, чрез повишаване на стойността на местните природни ресурси". Изградени са екопътеки, китни дървени беседки, заслони, чешми, има дори пречиствателна станция. Постери разказват за стойността на това място като част от културно-историческото ни наследство. Край дървената къщичка, в която ще е информационният туристически център, са иззидани и специални площадки, върху всяка от тях може да бъде разпъната палатка. Нагоре към скалния връх води обозначена пътека, обезопасена с перила. Паркът "Градище" при Малко Дряново е обявен за недвижима културна ценност с национално значение. Приятно е да се види, че тук е запазена грижливо паметта за откривателя на уникалния комплекс - проф. Тодор Бояджиев. Пред къщичката, предназначена за информационен център, в тревата е поставена дискретно паметна плоча в негова чест, а охраната веднага разказва, че след внезапната му кончина през 2009 г. прахът му е пръснат сред камъните на Градище.
В общината се надяват, че уникалният парк ще бъде посещаван от много туристи, още повече, че в самото с. Гърмен пък се намира огромният римски и средновековен град Никополис ад Нестум, основан от император Траян през II в., където също има археологически проучвания и също предстои социализация. Инфраструктурата до обектите е изградена, пътищата са удобни, в Гърмен и близкото с. Огняново с прочутите му минерални бани има достатъчно китни хотелчета за отсядане. В района чудесно се преплитат прекрасни природни дадености със стойностни паметници на културно-историческото ни наследство. Тук е и зримото доказателство какво всъщност дава на страната ни българската наука. Тази незаменима спойка обаче не би била оползотворена ефективно без разбирането на община Гърмен, че културен туризъм се прави с ум, основава се задължително на научните изследвания и на усилията за опазване на автентичността на паметниците и културните им стойности, а не на празни кичозни "сензации", пропагандирани шумно в България. Това дава шанс на малки селища като Гърмен да привлекат туристи, да живнат, да повишат жизнения стандарт на населението си.