Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Октомври 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

Глобус

Нов път - стара кола

Призраците на омразата от 90-те години продължават да преследват Западните Балкани

Божидар Бориславов

18. Октомври 2010 , брой: 239   2777   0
Снимка
В Прищина държавният секретар на САЩ беше посрещната като героиня
Снимка БГНЕС

Явно е, че емоциите на 90-те години трудно напускат Западните Балкани и декларираният път към влизане в европейското семейство ще бъде дълъг и осеян с много препятствия. Преодоляването на натрупаната омраза и установяването на нормалнии отношения са сигурно най-големите предизвикателства пред ръководствата на страните от западната част на полуострова. И каквото и да се говори, истинското помирение изглежда е все още далеч.

Предупреждението към Босна

В началото на миналата седмица американският държавен секретар Хилъри Клинтън направи очакваната совалка в Босна, Сърбия и Косово. Тази визита, от една страна, потвърди ангажимента на САЩ към региона, за който през последните години се смяташе че е поутихнал. От друга страна, беше поредният опит чрез външна намеса да започне процес на успокояване на ситуацията, особено след поражението на Сърбия, което претърпя в Международния съд в Хага. Разбира се, както обикновено в подобни случаи, Хилъри Клинтън отправи призив към отделните страни за толерантност и разбирателство. В Босна, където междуетническите отношения са най-обтегнати, първият американски дипломат предупреди, че ако не стартират реални и сериозни реформи, страната може да се отдалечи значително от европейското си бъдеще. Клинтън визира и сериозните икономически проблеми пред бившата югорепублика, вследствие на които близо половината население е без работа. Американският държавен секретар отбеляза, че тази страна трябва да дава повече на своите граждани, прокарвайки реформи, които ще променят ключови сектори и ще привлекат чуждестранни инвеститори. Според нея така правителството ще стане по-функциониращо и отговорно. Същевременно даде да се разбере недвусмислено, че американската позиция е Босна и Херцеговина да не бъде разделяна, и разкритикува изявленията на сръбския лидер Милорад Додик, който декларира сепаратистки амбиции с намерението да организира референдум за отделяне на Република Сръбска. Според американския държавен секретар "обединена Босна и Херцеговина може да има бляскаво бъдеще". На този етап обаче Хилъри Клинтън разкритикува настоящата ситуация и постоянното взаимно бламиране на необходимите реформи. "Омразата е намаляла, но национализмът остава", коментира водачът на американската дипломация пред студенти в националния театър в Сараево и добави, че обещанието за по-голяма стабилност и възможности чрез интегрирането в Европа остава далеч.

Опит за помиряване

В Белград и Прищина Хилъри Клинтън също призова към започване на диалог. Разбира се, пред високия американски гост и двете страни са декларирали принципната си готовност за това. В Прищина държавният секретар на САЩ беше посрещната като героиня. Тя се снима до паметника на съпруга си Бил, поставен на булеварда, носещ неговото име. В Белград сръбският президент Борис Тадич за пореден път обяви, че неговата държава няма да признае обявената през 2008 г. едностранно независимост на бившата си провинция. Хилъри Клинтън обаче направи комплимент на сърбите, като отбеляза, че страната не само трябва да бъде в Европа, но и да бъде лидер на континента. Гостенката изрази увереността си, че Сърбия ще бъде пример в Европа. Думи на поощрение, които изглежда целят да дадат тласък на едно толкова необходимо за региона помирение. Само че реалното помирение не е толкова проста работа и за да се стигне до него, не са достатъчни декларации или добрата воля на държавните ръководства. Трансформацията следва да се случи в съзнанието на целия шарен спектър от местните елити, а и в съзнанието на гражданите на тези страни. Едва тогава ще има реална възможност за нормализация. На този етап обаче явно не всички са готови за това.
Дни след визитата на Клинтън парламентарното мнозинство в сръбската Скупщина прие декларация, в която остро се осъждат престъпленията, извършени срещу сърби по време на юговойните от 90-те години на миналия век и се изразява съжаление и солидарност със семействата на жертвите, дадени по време на бомбардировките на НАТО. Председателката на сръбския парламент Славица Джукич-Деянович обясни, че това е послание и към останалите страни от бивша Югославия също да осъдят престъпленията. В декларацията на сръбските парламентаристи се изразява и готовност Сърбия да продължи процеса на помирение. Същевременно обаче изказва пълна подкрепа за сръбския екип, който представлява Сърбия в жалбата й срещу Хърватия пред Международния съд в Хага. Депутатите от националистическите партии не подкрепиха декларацията, защото според тях била срамна и само изразявала съжаление, а не осъждала действията на НАТО през 1999 г.

Седмицата на ултрасите

Два дни преди идването на Хилъри Клинтън в Белград групи от неонацисти и футболни ултраси предизвикаха сериозни безредици в сръбската столица, при които се стигна до ожесточени сблъсъци със силите на реда. На полицията й се наложи да използва сълзотворен газ срещу радикално настроените младежи. Вандалските страсти бяха разпалени като протест срещу първия проведен в сръбската столица гей парад. Футболните ултраси продължиха да се вихрят и няколко дни по-късно, само че този път по време на мач между Сърбия и Италия, който трябваше да се играе в италианския град Генуа. Политическите страсти заради откъсването на Косово се прехвърлиха и на стадиона, където се палеха албански знамена. Стана ясно, че погромите са били предизвикани от групировката фенове на "Цървена звезда" "Четници Север", създадена от членове на бившата сръбска паравоенна националистическа фракция от 90-те години "Тигри на Аркан". Сръбските власти са на мнение, че за погромите футболните хулигани са получили 200 000 евро. Едната версия е, че парите са платени от издирвания сръбски наркобос Дарко Шарич, който целял да дестабилизира станата. Другата е, че са дадени от опозиционери в сръбската футболна централа, които искали да дискредитират ръководството. В коментар на германския в. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" се припомня изявление на сръбския министър на правосъдието Снежана Малович, според която изявленията на някои представители на православната църква, политици и журналисти са повече от провокационни. При всички случаи обаче инцидентите показват, че на Западните Балкани има среди, които няма да се променят толкова лесно и винаги ще бъдат прът в колелата по пътя към Европа.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"