19 Април 2024петък12:15 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Подкрепете нашите!

Години ще са необходими, за да ликвидираме тежките поражения, които нанесоха на Българската армия "реформи" и "реформатори"

/ брой: 187

автор:Манол Тенчев

visibility 5129

Народ, който започне да губи историческата си памет, постепенно губи всичко. По света военната история е тази, която, освен суха статистика, е извор на патриотизъм и създава особен вид национална мотивация. Примерите за битки в защита на Отечеството са онези искри, които разпалват неугасващия пламък на готовността за решителни действия. Затова цивилизованите държави поддържат в изряден вид всяко кътче, свързано с някакво военно събитие. А военните ветерани, както някогашните, така и съвременните, се радват на изключителна почит, уважение и грижи от страна на държавата и армията, в която са служили. Пословични в това отношение са напредналите демокрации, които почитат и спазват традиции.


За съжаление т.нар. демократичен преход порази всички области на обществения живот у нас. Не бе пожалена и Българската армия - един от основните стълбове на държавата и нацията. Непрекъснатите съкращения на личен състав, техника и въоръжение бяха обяснявани с липсата на заплахи и стремеж към пренасочване на средства към други сектори. Сега, след като армията ни е пет пъти по-малка, българите по-добре ли живеят? Побързахме да се откажем от наборната военна служба, която редица европейски държави поддържат, изграждайки армии от смесен тип. Грешка, която тепърва ще трябва да поправяме.

Юбилеен медал "100 години независима България"


След безумните идеи на "реформатори" и последвалите "реформи"

армията се "капсулира" в няколко гарнизона

и връзката й с народа бе прекъсната. Дано да не е безвъзвратно. Ситуацията с поддържането на изцяло професионална армия показва, че за в бъдеще запасните воини и резервистите ще стават все по-ценни и по-търсени за нуждите на националната отбрана. Това ще изисква нов подход и ново отношение към тях. Засега такива липсват. Дори терминологията в закона за отбраната по отношение на резервната армия е поставена в ограничителни рамки, визиращи единствено "пенсионираните военнослужещи, ветераните от войните и военноинвалидите". Това практически негласно изключва подобаващо отношение към т.нар. царски офицери и към хилядите кадрови офицери, сержанти и войници, които в резултат от хаотичните реформи през последните 15-20 години лекомислено бяха освобождавани от армията без необходимите осигурителен стаж и възраст, както и стотиците хиляди бивши наборни военнослужещи, на които държавата ще разчита в тежки моменти. Това е опасен опит за разделяне и отдалечаване на кадровата от резервната армия на България, на ново високомерно и пренебрежително отношение към гражданите от резерва и запаса и поредно отделяне на армията от народа. Наложително е тези ограничителни текстове да бъдат заменени с универсалното и обединяващо определение "запасни чинове и резервисти". Явно "експертите", писали тези текстове, не схващат значението на връзката между кадровата и резервната армия. А може би точно това е била целта им - ново фрагментиране и разделение. 

Награден знак "За вярна служба под знамената"


    Важно място при изграждането на връзките между гражданите и държавата играе военната символика. В цивилизованите държави на нея се отдава голямо значение. Пример ни дават САЩ. Там в медиите не секват призивите от типа "Подкрепете нашите войски!", "Подкрепете нашите военноинвалиди!" Не че държавата не се грижи за своята армия, ветераните и военноинвалидите. Нищо подобно! Там обгрижването на напусналите армията е поверено на специално ведомство - Министерство на ветераните, подпомагано от десетки неправителствени организации, ангажирани със здравното и социално подпомагане на всички категории ветерани и семействата им. Помислено е за всичко, което може да облегчи и разнообрази живота им. Не е забравено и моралното изражение на признателността. Навсякъде могат да се срещнат мъже, които с гордост носят шапки и фанелки с надписи "Ветеран от Корея", "Ветеран от Виетнам", "Ветеран от Корея и Виетнам", "Ветеран от Ирак", "Ветеран от Афганистан", "Военноинвалид" и т.н. Нещо повече - съществуват медали и специално изработени емблеми "Ветеран от студената война 1945-1991 г." Още на 7 август 1782 г. ген. Джордж Вашингтон учрeдява медала "Пурпурно сърце" като морален израз на признателност за жертвоготовността и мотивацията на военнослужещите в мир и бран. Днес това е един от най-популярните и значими медали в САЩ. 
У нас в наградната система на МО подобен знак липсва. Това говори и за липсата на отношение към тази категория пострадали при изграждането на БА и националната отбрана. А всички кадрови военнослужещи от бойните и спомагателни части на БА все пак са потенциални военноинвалиди. Днес преобладаващата част от тези заслужили пред Родината граждани преживяват с

мизерни пенсии от порядъка на 126-195 лвева

Това, което спешно трябва да направи държавата за тях, е законодателно да изравни правата им с тези на ветераните от войните. Въпрос е на социална и морална справедливост и солидарност. А и няма да се отрази съществено на бюджета, тъй като става въпрос за около 5000 души.
Що се отнася до наградната система на МО, тя няма завършен вид и се нуждае от съществени допълнения. Сега се основава на заповед от 2007 г. на министър Веселин Близнаков и включва пет наградни знака. В статута на наградните знаци на МО никъде не е посочена категорията "военноинвалиди". Вероятно те попадат в категорията "други, по решение на министъра на отбраната". Реално военноинвалидите могат да бъдат награждавани с три от съществуващите сега пет наградни знака според военното им звание от запаса и заслугите им към националната отбрана. Това са почетният знак на МО "Св. Георги" (три степени за офицери и две - за старшини, сержанти и войници), знак "За принос към МО" и знак "За военна доблест" (три степени само за старшини, сержанти и войници). Удостояването зависи от преценката на специализираните звена в МО и решението на министъра на отбраната, изразено в заповед за награждаване по различни поводи.
С останалите два знака - "За участие в мисия" и "За отлична служба", на практика сега се награждават само кадрови военнослужещи. Вече е назряла необходимостта от изработване на проект и статут на награден знак за военнослужещи, получили сериозно нараняване при изпълнение на учебни и бойни задачи и/или придобили качеството "военноинвалид" по смисъла на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. По такъв проект вече се работи в Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите. Според председателя на организацията мл.лейт. о.з. инж. Петър Велчев в близките месеци предложението ще бъде представено на ръководството на МО. Обсъжда се издирването на оригинали и възстановяването на отличителния знак за военнопострадали, връчван до 1944 г.
Недоумение буди фактът, че бе изваден от употреба универсалният награден знак "За вярна служба под знамената" (четири степени за различните категории военнослужещи и граждански лица и две степени на "Дамски кръст"). Той е въведен със заповеди от 1994 г. на покойния министър Валентин Александров. Прокрадващите се обяснения, че знакът "не бил естетичен", не звучат убедително и правдоподобно. Това, че той е изцяло метален (без емайл) го приближава по вид до войнишките ордени "За храброст". Всички елементи, които го съставят, са свързани с националната и европейската военна традиция: т.нар. Леополдов кръст (кръст, използван от рицарите тамплиери), кръстосани и обърнати нагоре български мечове (символ на готовност за битки), образуващи втори Андреевски кръст, и българска бойна каска - символ на участието на БА в двете световни войни. От 1994 до 2007 г. с него са наградени над 4000 българи и чужденци и премахването му от наградната система на МО е още един драстичен пример за

липса на приемственост и потъпкване на традиции

С такъв универсален награден знак биха могли да се награждават всички българи, които служат или са преминали някакъв вид военна служба. Дамският кръст може и да не се възстановява - не е необходимо военнослужещите от кадъра, резерва и запаса да се разделят по пол.
Юбилейната 100-годишнина от Независимостта на България бе отбелязана достойно от държавните институции през 2008 г. Изработиха се почетни карти на офицери от резерва, подписани от министър-председателя Сергей Станишев. Резервистите бяха награждавани от министъра на отбраната Николай Цонев с юбилейни медали "100 години независима България". За жалост 100-годишнината от Балканската война 1912-1913 г. почти изцяло бе под сянката на управлението на правителството на ГЕРБ. Такава годишнина се чества веднъж и е недопустимо да не бъде увековечена с изсичането на юбилейни медали "100 години освободителна Балканска война" и "100 години български ВВС". Все още има време тази грешка да бъде поправена и военнопатриотичните съюзи могат да инициират изработването им. Това ще бъде и протегната ръка към новия министър, който завари куп проблеми като наследство от предшественика си. На неговите плещи тежат въпросите за отнетите социални придобивки, за бойната подготовка, за превъоръжаването, за... Съществена роля може да изиграе изграденият през 2011 г. Обществен съвет по въпросите на отбраната, председателстван от ген.-лейт. о.р. Кирил Цветков. В него участват над 20 военнопатриотични съюзи и организации на запасни и резервисти.
Някои ще кажат, че в бедна България, в която физическото оцеляване на мнозина е под въпрос, едва ли на военната символика и останалите бели петна, свързани с мотивацията на кадровата и резервната армия, трябва да се обръща такова внимание. Има отговор и за тези "българи". Дошли сме на Балканите със своята армия и в историята армия и народ винаги са били едно цяло. Както в мир, така и в бран. Време е да покажем, че сме част от европейското духовно пространство, че уважаваме своята армия и не забравяме ветераните си.
 

БСП огласява днес доклада за договора с ,,Боташ"

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 75

Еврото пак се отлага

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 75

Руските активи - в полза на Украйна

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 75

Полицията разтури лагер на 450 мигранти в Париж

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 75

САЩ връщат петролните санкции за Венецуела

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 75

Накратко

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 75

Признат провал

автор:Евгени Гаврилов

visibility 62

/ брой: 75

Отново за енергийно бедните

visibility 70

/ брой: 75

Липса на отговорност

автор:Александър Урумов

visibility 65

/ брой: 75

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ