Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

28 Януари 2015 | Сряда
 
вход регистрирай се

Няколко думи




Quo vadis?

Юлия Кулинска

17. Август 2013 , брой: 190   12852   10

Къде отиваш, г-н протестиращ? Надявам се, че най-после си поел към дома си. С надеждата, че вече ще прекарваш вечерите си там. Ако наистина си умен, красив и интелигентен. Защото след вчерашния невзрачен протест пред парламента би трябвало най-после да си разбрал, че справедливата кауза е по-печеливша от платената. Показа ти го, г-н недоволен, контрапротестът, на който ти не очакваше да дойдат толкова много хора. Млади и стари с открити чела, без агресия и омраза. Това бяха българи, на които им писна от крясъците и скудоумието ти. За разлика от теб те призовават към единство на нацията, искат да имат работа и залък за децата си. За разлика от теб, който плажуваш или ваканцуваш на жълтите павета, болшинството от тези хора са на полето и изкарват хляба на България. Неслучайно те питат г-н президента защо мрази бедните и го призовават да не ни разделя. Ти май забрави, г-н протестиращ, че през последните години мечтите ни като че ли станаха за еднократна употреба. Започнахме да живеем минута за минута, да избутваме живота си до хладилника, до МОЛ-а, до мястото за плащане на сметки, до магазините втора употреба. И да мълчим, втренчени в призраците на бъдещето. А там мечти няма... Сега промяната във властта ни дава шанс да съживим и да оцветим мечтите си. И нашите, и твоите, г-н протестиращ. Трябва само малко търпение, шанс и толерантност. Съгласна съм с много от твоите тези,г-н протестиращ, но  изоставиш на улицата жлъчта, обидите и крясъците, ще се почувстваш много по-добре!
 Quo vadis? Вкъщи, нали?
 

 

 

Най-четени материали

Най-коментирани материали

 

Няколко думи

  • 28. Януари 2015 21
    361
    0

    Малка страна с малки възможности, разграбена и почти оглозгана. Жалко - това е България. Идеална за заден двор. Не само на Европа, а и на всяка известна или дълбоко неизвестна чужда компания. Която търси такива географски ширини, за да експлоатира като роби населяващите ги. Денонощно, без заплащане на извънредния труд, при мизерна заплата. Както прави вече пет години японска компания. Без на робовладелеца да му пука от проверки, закони и санкции. Дали в собствената му държава е така? Сигурно не. Тук обаче няма кой да го сложи на мястото.
    На този хал сме от години - повече от роби в (уж) свободната ни родина. Без защита, без държава, която да удари по масата. Държава, която васално, сакън да не прогони "чужд инвеститор", предлага...

Апис