Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Септември 2016 | Неделя
 
вход регистрирай се

Няколко думи

Quo vadis?

Юлия Кулинска

17. Август 2013 , брой: 190   13824   10



Къде отиваш, г-н протестиращ? Надявам се, че най-после си поел към дома си. С надеждата, че вече ще прекарваш вечерите си там. Ако наистина си умен, красив и интелигентен. Защото след вчерашния невзрачен протест пред парламента би трябвало най-после да си разбрал, че справедливата кауза е по-печеливша от платената. Показа ти го, г-н недоволен, контрапротестът, на който ти не очакваше да дойдат толкова много хора. Млади и стари с открити чела, без агресия и омраза. Това бяха българи, на които им писна от крясъците и скудоумието ти. За разлика от теб те призовават към единство на нацията, искат да имат работа и залък за децата си. За разлика от теб, който плажуваш или ваканцуваш на жълтите павета, болшинството от тези хора са на полето и изкарват хляба на България. Неслучайно те питат г-н президента защо мрази бедните и го призовават да не ни разделя. Ти май забрави, г-н протестиращ, че през последните години мечтите ни като че ли станаха за еднократна употреба. Започнахме да живеем минута за минута, да избутваме живота си до хладилника, до МОЛ-а, до мястото за плащане на сметки, до магазините втора употреба. И да мълчим, втренчени в призраците на бъдещето. А там мечти няма... Сега промяната във властта ни дава шанс да съживим и да оцветим мечтите си. И нашите, и твоите, г-н протестиращ. Трябва само малко търпение, шанс и толерантност. Съгласна съм с много от твоите тези,г-н протестиращ, но  изоставиш на улицата жлъчта, обидите и крясъците, ще се почувстваш много по-добре!
 Quo vadis? Вкъщи, нали?
 

 

 

Няколко думи

  • 22. Септември 2016 216
    967
    1

    Близо половин милион българи, "видели се в пари", за четири дни ще се почувстват независими. Далеч от дома и държавата. От мизерията, големците и началниците. От омразата и баналното всекидневие.
    Няма държава, която да отбелязва всяка година своята независимост, скачайки от една зависимост в друга. Дали сме зависими? Зависими сме. От хляба. И от компромисите, които правим за него. И за това децата ни да имат дрехи и обувки, учебници и тетрадки. Да, бедният човек е зависим. И той е по-голямата част от независима България.
    Зависим от подаянията, които получаваме като пенсии и заплати. Зависим от прищевките на единици, които ни разиграват като маймуни. Зависим от мераците на големите, които ни местят като пешки. Кланяме се...


Всички права запазени "ДУМА"