Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Ноември 2014 | Вторник
 
вход регистрирай се

Няколко думи




Quo vadis?

Юлия Кулинска

17. Август 2013 , брой: 190   12636   10

Къде отиваш, г-н протестиращ? Надявам се, че най-после си поел към дома си. С надеждата, че вече ще прекарваш вечерите си там. Ако наистина си умен, красив и интелигентен. Защото след вчерашния невзрачен протест пред парламента би трябвало най-после да си разбрал, че справедливата кауза е по-печеливша от платената. Показа ти го, г-н недоволен, контрапротестът, на който ти не очакваше да дойдат толкова много хора. Млади и стари с открити чела, без агресия и омраза. Това бяха българи, на които им писна от крясъците и скудоумието ти. За разлика от теб те призовават към единство на нацията, искат да имат работа и залък за децата си. За разлика от теб, който плажуваш или ваканцуваш на жълтите павета, болшинството от тези хора са на полето и изкарват хляба на България. Неслучайно те питат г-н президента защо мрази бедните и го призовават да не ни разделя. Ти май забрави, г-н протестиращ, че през последните години мечтите ни като че ли станаха за еднократна употреба. Започнахме да живеем минута за минута, да избутваме живота си до хладилника, до МОЛ-а, до мястото за плащане на сметки, до магазините втора употреба. И да мълчим, втренчени в призраците на бъдещето. А там мечти няма... Сега промяната във властта ни дава шанс да съживим и да оцветим мечтите си. И нашите, и твоите, г-н протестиращ. Трябва само малко търпение, шанс и толерантност. Съгласна съм с много от твоите тези,г-н протестиращ, но  изоставиш на улицата жлъчта, обидите и крясъците, ще се почувстваш много по-добре!
 Quo vadis? Вкъщи, нали?
 

 

 

Най-четени материали

Най-коментирани материали

 

Няколко думи

  • 25. Ноември 2014 273
    72
    0

    Милиони българи живеят в бедност и мизерия и това е най-фрапиращият пример за пропастта между реалната действителност днес и управляващата върхушка. Изтляваме като нация, но това като че ли не трогва никого от хората, които дойдоха на власт в името на качеството. Душиците ни плачат, но нашите властници на теория милеят за народа, а на практика са пълни мизантропи. И кладата на отчаянието продължава да се разгаря подклаждана от кухи реформи. Обикновеният човек се върти неизменно в омагьосан кръг с всекидневните си лишения и унижението да е българин.
    Какво обаче правят на този фон нашите днешни управници. Разгарят още повече жертвената клада с предложения, които обричат народа на по-жестоки лишения. Като например замразяване на минималната...

Апис