29 Март 2024петък01:36 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Гореща есен в Турция

Ислямът продължава да търси разширение на своите пространства като съставна част от европейската цивилизация

/ брой: 191

автор:Зорница Илиева

visibility 8310

Светът следи внимателно реакциите след произнесените присъди в Силиври, Турция, срещу подсъдимите по делото "Ергенекон", и то така, както следеше масовите протести на турците и бруталното им разпръскване от страна на полицията. Турция не е случайна страна, а амбициите й за регионален играч с определящи позиции в геополитиката дълго време респектираха не само коментаторите. В допълнение на продължилото 10-годишно възходящо развитие на БВП на фона на световната икономическа и финансова криза оценките за политиката на "анадолския тигър", премиера Ердоган, се колебаеха от неприкрита възхита до мълчаливо признание за проспериращо бъдеще. Но в разгара на съдебния процес срещу повече от 275 души военни с висши офицерски звания, журналисти, опозиционери, в това число народни представители, университетски преподаватели и др., Али Бабаджан, зам.-премиер по икономическите въпроси и бивш външен министър казва, че "Турция трябва да намали своите цели за икономически растеж и износ през 2013 г." и че "силната антизападна риторика, използвана от Ердоган, и политиките към банковата система и големите индустриалци могат да имат възпиращ ефект върху притока на чуждестранен капитал в страната". От своя страна "по-малките доходи няма да доведат до по-голяма демокрация, а само повече демокрация ще доведе до по-високи доходи".

"Неоосманската политика" на Анкара все още не е обявена за отживелица нито вътре, нито извън страната


Изводът, който се налага, е, че "повече демокрация не е възможна с фокусиране върху близкоизточни политики и ценности, особено в несигурни времена". Странно на пръв поглед, но след протестите в Турция и особено след постановените доживотни присъди по "делото срещу армията", анализаторите в страната и извън нея изведнъж откриха колко разделено е турското общество и как пълзящата ислямизация е активирала онази част от гражданите, които са останали верни на "заветите на Ататюрк". Тоест "воините на Ататюрк" няма как да приемат свиването на светската държава за сметка на ръководната роля на мюсюлманската религия в политиката и живота на населението. Друг е въпросът за обвиненията в авторитаризъм към премиера Ердоган.
Събитията в Египет, Тунис, дори Сирия доказват, че съпротивата срещу проислямистките правителства, групировки и водената от тях политика за "прилагане на шариата" в основополагащите закони на държавите не се подкрепят от голяма част от гражданите на съответните страни. В същото време САЩ и Европейският съюз по-скоро избягват да коментират присъдите от Силиври, но изразяват загриженост относно самия съдебен процес, като приемат "сериозно безпокойствата на турските граждани относно дълготрайността на процеса, липсата на прозрачност и начина, по който са постигнати присъдите, тяхната строгост". В пестеливите изявления на ЕС се подчертава, че "притесненията са относно правата на защитата, дългото задържане преди делото и изключително дългите и всеобхватни обвинения, които са много общи".

Снимки БГНЕС
Присъдите по делото "Ергенекон" предизвикаха остри реакции и протести в цяла Турция


Всъщност случаят "Ергенекон" на този етап приключи с много "за" и "против" едновременно и това е особено показателно не само за Турция. Докато Калъчдароолу, лидер на основната опозиционна партия в Турция, Народнорепубликанската, казва, че "присъдите са нелегитимни", Бахчели от Партията на националното действие твърди, че "това е убийство на закона". Отношението на сегашния началник на Генералния щаб на турската армия, арм. ген. Недждет Йозел, в закъсняло признание е, че "мнението му е изразено чрез изявленията на президента Гюл и премиера Ердоган, които са се консултирали с него, преди да коментират най-актуалната в момента вътрешнополитическа тема в Турция".
Коментарите са излишни, както се казва, но явно инициативата на египетската армия и свалянето на произтичащия от "Мюсюлманските братя" президент Морси в Кайро са оставили отпечатък върху решението най-после да се нанесе последен удар върху "кемалистката турска армия". Мотивите са, че се е намесвала в пряката политика и е инициатор на поне три преврата през последните десетилетия, което днес се приема за недемократично, без значение дали Ататюрк е имал идеята армията да е гарант за светския характер на модерна Турция. Поводът с най-после произнесени на първа инстанция присъди е добър и за да отклони вниманието от последиците от протестите. Предстои да се види дали наистина окончателно е обезглавен кемалисткият дух на армията, но е факт, че след присъдите някои изказвания на Ердоган са в посока, че това не са окончателни присъди, че предстои обжалване, че решението ще е на ВКС. Явно острите реакции и протести в страната, че присъдите на спецсъдилища, впрочем отменени от миналата година, са нелегитимни от правна, политическа и морална гледна точка, са го принудили да смекчи тона. Още повече, че сълзотворният газ и насилието на силовите структури в Турция срещу хилядите протестиращи помрачиха образа му на Тайип (великодушен) и го принуждават да променя тактиката и начините, по които може да реализира желанието си да стане президент на страната при следващите преки избори за държавен глава. Вече се лансира идеята за полупрезидентска република, защото повечето коментатори изразиха становище, че събитията в Турция, а и провежданата от нея външна политика са сринали възможностите му да бъде избран за президент и да посрещне 100-годишнината на републиката на този пост през 2023 година.
В това отношение настоящият президент Гюл продължава ролята на "доброто ченге" и споделя, че "съжалява за наложените наказания, но това не са окончателните присъди. Всички грешки ще бъдат поправени, ако има такива".
Звучи различно от "грозни изявления на опозицията, чиито лидери трябва да се държат като политици и да се научат да правят по-прецизни преценки и изявления", нали? Последното е на премиера Ердоган, и то след изказвания на Бахчели, лидер на ПНД, че "Ердоган управлява държавата и правителството с манталитета на престъпна групировка" и "че тези присъди се превърнаха в истинска машина за инквизиции".
 Казват, че "навсякъде е станало Силиври" и че хиляди граждани не са успели да стигнат до протестите около съда в Силиври поради спиране на автобусите от силите за сигурност, а в Измир на площад "Конак" са протестирали заедно хиляди представители на НРП, на работническата партия, на синдикати, търговски камери, групата на републиканските адвокати, граждани и всички под лозунга "ние сме войници на Кемал Ататюрк". Скандиранията са "турската нация е осъдена" и "не признаваме решението". Още повече, че сред подсъдимите в този процес има не само висши офицери, професори, журналисти с обвинения в държавен преврат, но и лица, които наистина са престъпили закона по криминални причини, и това усложнява още повече ситуацията и с реакциите, и с коментарите, защото изисква и задълбочено познаване на похватите на съответните структури в Анкара.
В случая присъдите по делото "Ергенекон" се застъпиха с друг процес, който разпръсна де факто илюзията, че симбиозата между светска власт и мюсюлмански консерватизъм е модел, който може успешно да се приложи в Близкия изток и да демократизира на практика обществата там. Това беше амбициозната задача на турската външна политика в региона, подкрепена от Запада, но всъщност върна турското общество в посока европеизация, но до нашите граници. Вътре си остава забраната за алкохол, забраната на аборти, носенето на забрадки там, където от времето на Ататюрк са били забранени, раждането на поне 3 деца в мюсюлманските семейства, религиозно образование от най-ранна възраст и все в този дух. Именно това принуди турската, египетската, тунизийската интелигенция да се надигне срещу всъщност религиозното мракобесие, срещу опитите да се присвои властта и да се налагат законите на шариата, които намират почва най-често сред неуравновесени и податливи на внушения мозъци, които са обладани от вражда към "неверниците". И обикновено са потърпевши от постоянна мизерия. Това няма нищо общо с правата на човека и правото на вероизповедание. Това наистина може да причини трагедии, дори и да се прокламира политика като "нулеви проблеми със съседите", защото се явява като оръжие за фундаменталистки групировки.
Може би затова и някои анализатори дори в самата Турция не се колебаят да поставят под съмнение резултатността на турската външна политика по отношение на Близкия изток и Северна Африка. "Турция е дошла до точката да има реакция по събитията на деня и няма единна изпреварваща външна политика. Именно това беше основната критика на Давутоглу към старата външна политика на страната", казва доц. д-р Серхат Гювенч, Анкара. Ердоган провежда телефонни разговори с президента Обама, с Путин, с Камерън тези дни, Давутоглу пътува до Иран за встъпването в длъжност на новия президент Рохани, и разговорите са все около събитията в Сирия и Египет, с които страната е пряко ангажирана. Анкара предлага "пътна карта за Египет" с цел "връщане към демокрацията с участието на всички", призовава световните лидери за пряка намеса чрез Съвета за сигурност на ООН в Сирия, подканя Рохани да "ревизира позицията си за Асад" и това е в унисон с претенциите на Турция да е водеща сила в региона. Но Москва не дава признаци, че ще предаде Башар Асад или че ще одобри нов план на Съвета за сигурност за санкции срещу Сирия. А за Египет още преди месец Путин заяви, че "по отношение на Кайро има позиция, която няма как да задоволи Ердоган", посочвайки размириците в Египет и Ирак.
"По мое мнение това се случва, тъй като някои хора отвън вярват, че ако регионът бъде доведен в съответствие с определена идея, която някои наричат демокрация, тогава мирът и сигурността могат автоматично да бъдат осигурени. Но така просто не става". Кратко и ясно, по Путиновски.
Камерън също не дава признаци, че ще действа съгласно очакванията на Анкара. Великобритания даже отказа оръжие за сирийската опозиция, поддържа усилията на ЕС за Египет, доближава някои виждания за Сирия с тези на Русия. Това се случва във време, когато баронеса Аштън посещава Кайро, дори се среща със затворения Морси, докато Анкара подкрепя "Мюсюлманските братя", не приема преврата на военните, но Ердоган и Давутоглу не могат не само да посетят Египет, но и Ивицата Газа, както вече бяха обещали. Просто пътят минава само през "страната на пирамидите", а там не ги пускат, дори неглижират турските телевизионни сериали. А при срещата с Рохани отговорът е бил, че "никаква сила на света не може да разклати нашия съюз от десетилетия със Сирия". На думи Анкара остава дипломатически влиятелна в Близкия изток, но на практика усилията й са обречени, поне на този етап. В такава ситуация е възможно ново фокусиране върху стойностите на ЕС, както призовава президентът Гюл, независимо колко далечно може да е членството.
Дали Турция ще пристъпи към "пренастройване на играта" поради приключване на рамката, в която стоеше през последните години, и ще бъде ли това горещата есен за страната? Защото в геополитиката Турция се намеси, като взе страна и не успя да остане на еднакво разстояние нито от дадени групировки, нито от дадени събития в Близкия изток. А сега в Северна Сирия се вее кюрдско знаме, в Ербил, Ирак, се подготвя кюрдска конференция, съдбата на Морси не е ясна, Тунис е в нови сблъсъци, за Либия обръщането на политиката на 180 градуса не донесе дълготрайни очаквани дивиденти, а сътрудничеството с играчите от региона не е стабилно - т.е. основополагащи турски външнополитически позиции не са намерили решения съгласно отстоявани тези. Както се казва, идеологическите роднинства, в това число и на религиозна основа, пораждат проблеми във външната политика. Едва ли в Сирия ще дойде на власт правителство, което да е според изискванията на турското, и ще се подкрепят движения като "Ал Нусра", "Ал Кайда", само защото се бият срещу кюрдите в Северна Сирия. Това не е политика, която би имала безрезервна подкрепа от Запада.
И турците имат поговорката "голяма хапка хапни, голяма дума не казвай". Независимо, че зад тази политика на Ердоган несъмнено е стояла подкрепата на съюзници като САЩ. Немалко анализатори са подчертавали, че Турция почти винаги е работила и за реализиране на регионалните интереси на САЩ не само в Близкия изток, но и на Балканите и Казказ. И това са не само икономически интереси и трайно настаняване на дадените пазари. Геополитиката обаче на настоящия етап стана неочаквано променлива и дори "Файненшъл таймс" си позволява да пише, че "политическата реалност вече е друга и САЩ само в краткия период след Студената война можеха да имат превъзходство над всички". Играчите са повече, и илюзиите на някои, че могат да са велики сили во веки веков, не винаги стават дела.
Наистина сътрудничеството и диалогът за намиране на решения при непрестанно възникващите проблеми са единственият начин светът да остане мирен. А това са компромиси, които могат да правят само стъпилите реално на земята, в това число и бивши империи. За нас, българите, остава да изберем между враждебност, васалност и добросъседство според европейските ценности, вътре и навън. Другото за балансите и "едната ръка разстояние" си го знаем, въпросът е да го прилагаме на практика. Но ако ЕС остави Балканите като "некачествен продукт" да бъде заменен в преговорите с Турция за членството й в съюза, това значи в крайна сметка да ги обрече на постепенна ислямизация. Нали 8 август вече е неработен ден за всички във все още предимно православна Македония, именно заради мюсюлманския празник Рамазан Байрам? А "неоосманската политика" на Анкара все още не е обявена за отживелица нито вътре, нито извън страната, напротив, ислямът търси разширение на своите пространства като съставна част от европейската цивилизация. Може и да ни звучи ретроградно тезата, че "народите могат да се покоряват чрез вярата", може и да изглежда като националистически напъни, но събитията в Близкия изток показват, че нищо случайно няма. Размириците в околностите на Париж са също показателни. Все още се търси изход. Цивилизационен.

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ