Кюстендилски читалища въздигнаха хляба и повдигнаха духа на града

• "Панагия" събира българи и чужденци на площада
•  Вкусните тестени красоти не се конкурират за награди, раздават ги на хората за берекет

Миглена Иванова

В деня на Успение на Пресвета Богородица в Кюстендил се провежда културен форум "Панагия"- Въздигане на хляба, съпътстван от богато хлебно изложение. Организатори са община Кюстендил, Регионалният исторически музей и НЧ "Просвета-1922" - с. Слокощица. По традиция ден преди това хлябът се замесва и се изпича в подница и връшник, а младите девойки наблюдават майсторлъка и се учат от уменията на по-възрастните жени.

В центъра на Кюстендил "Панагия" събира любопитните погледи на българи и чужденци, омаяни от хлебните произведения, украсени с пластики от самото тесто, изразяващи богатството на бита и духа на българина. Масите на участниците на този ден са отрупани от обредни хлябове, жито, плодове, писани стомни, пълни с домашно мляко, икони. Който иска, може да се пробва да замеси питка под вещото ръководство на опитните в този бранш.

И така, и този път читалищата от кюстендилския край са основните участници на "Панагия", а невероятните хлебни произведения са излезли от техните ръце. Големи майсторки са читалищните деятелки, които освен че месят като за изложба, могат да пеят, да танцуват, да организират срещи, да участват в конкурси. Участниците на празника не се борят за награди. Напротив. Вкусотиите от хляб се раздават за здраве и берекет.

Заставам през масата на НЧ "Ильо Войвода-1965" - кв. "Герена" в Кюстендил. Любов Сташук е от 32 години в България и има над 20 години работа в читалищната област. Завършила е Инстититута за култура в Санкт Петербург. Разказва ми, че въпреки трудностите от материален характер, хората работят сърцато за развитието на родната култура. Към читалището има певчески колектив за автентични песни и дует, който има в репертоара си песни на испански, гръцки, български и руски. Читалището разполага с библиотека, клуб за манекени, туристически клуб, както и детски колектив - защитници на природата и животните. Любов хвали помощника си Станислав Иванов, който е на 15 години и учи в СМГ. Неговото активно участие помага за привличането на млади хора, които организират събития, танцуват и се веселят. Не им липсват интернет-клубовете или някои съвременни електронни игри. Просто залагат на социалната работа. Някой път раздават дрехи и храна, даряват и книги. Читалището има съвместна дейност с Центъра за деца с увреждания.
На масата на НЧ "Ильо Войвода" са представени уникални икони от различни краища на света. Любов и Станислав смятат, че на такива празници човек трябва да запали свещ за здраве, да посети близките, да честити на именниците. За довиждане Станислав се обърна към неговите набори с молба да внимават какво правят... Замислих се, че това е добър знак, че нацията върви напред, с мъдрост от страна на 15-годишните.
Само след минути се срещам със секретаря на кюстендилското НЧ "Надежда-1997" Даниел Григоров. На щанда намирам уникални хлебни изделия, ритуални питки от различни периоди на годината - великденски, богородични, содени, питки на плочи - пърленки, грозде - символ на плодородието. "Идеята е да се представи хлябът като основна човешка храна, носеща духа и любовта на българина", казва Григоров. Насъщният се осветявал за здраве и щастие.
НЧ "Надежда-1997" организира концерти и изложби в читалището. Председател е Милен Порожанов, синът на известния народен певец от кюстендилския край Благовест Порожанов. Моторът за нови идеи и организиране на събития в читалището е съпругата на Порожанов. Тя сподели, че обича празниците и ще продължава да дава всичко от себе си, за да направи хората по-радостни. "Хляб се замесва с песен, усмихва се Порожанова. Когато  месиш, трябва да имаш ведро настроение, защото всичко се предава, а приготвеният с любов хляб се усеща."
От читалище "Просвета" пък освен прекрасните пити и погачи, колачета и баници, имат и състав за народни песни, който участва в десетки фестивали. Техният хляб на изложението съдържа само квасец, брашно, вода и сол. И затова по вкус и красота няма равен.
Усмихнатата Милена Стоименова е председателка на НЧ "Съгласие-2007", с. Жабокрът. Хвали се, че хората са ентусиазирани и инициативни. В читалището организират празник на зелника, състезание за най-хубав двор на селото. Имат мъжки и женски състав за народни песни и танци, които участват в различни фестивали. На празника на "Черешката" заели трето място за най-хубав щанд и принос в съхранение на българските традиции. От с. Жабокрът ме посрещат и мили дами с ведри лица и желание за творчество. Те споделят любовта си към изкуството и българските обичаи. Една от тях е народната певица Руска Минчева, която заедно с други ентусиасти прави истински чудеса в името на народополезната работа. Подаряват ми цвете за спомен и се снимаме, за да увековечим празника на въздигането на хляба. Правим план за съвместна работа с НЧ "Димчо Дебелянов-1960" в София.
Спирам поглед на маса с табелка сдружение "Партньори". Това е танцова формация от Кюстендил и представя щанд за традиционни хлебни изделия - баници и питки, различни видове хляб. Катя Хаджийска измайсторила уникална питка от лимец, по рецепта и подобие на прабългарите. Зърното се смила по специален начин и се пече в керамика. Този продукт не съдържа глутен и е изключително полезен. Иначе хлябът изглежда ръжен, украсен е с фигура на гайтани. Всъщност Хаджийска шиела носиите на танцовия състав "Партньори". Това ми разказва Евгений Сарафимов - художник и учител по рисуване, чието хоби и любов са танците. Казва, че любителското изкуство е по-силно от професионалното, а при фолклора то идва от дълбините на сърцето и затова е живо.
Живо е и усещането за българското и неподправеното. То тегли със страшна сила и най-вече нашенци, които живеят в чужбина. "Българският хляб е по-вкусен от всичко на земята, и млякото, и гроздето ни е по-сладко от американското", казва Тони, която живее във Флорида, но се завърна в родния край, за да се докосне поне за малко до мириса на хляба.