За наука ли става дума или за социологически картел?

Проф.д-р Петко Ганчев

    В последно време сме свидетели на нова дискусия, в която от едно административно решение за закриване на една от многото паразитни структури в системата на държавата - Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) се правят изводи за "заплаха за демокрацията", на "гражданското общество", на "науката" и т.н. 
    Веднага искам да напомня на читателите, че целта на Науката е винаги Истината за даден факт, за дадено явление от природен или обществен характер, за обществото като цяло, за Света/Универсума като цяло, тенденциите и законите на тяхното развитие и изменение. Социологията е една от науките за обществото и в нейното създаване от Огюст Конт в началото на ХIХ век изначално е заложен принципът на Позитивност, т.е.

    точност при анализа

на обществените процеси и явления и обществото като цялостна система. Този принцип Емил Дюркхейм и Макс Вебер - двама от великаните на класическата социологическа мисъл развиха в принципа за смисъла и значението на дадени факти и явления, на дадени фактори в системата на обществото и тяхната роля за неговото развитие, изменение.
    Що се касае за картел, независимо в каква сфера на обществения живот възниква той, трябва пак с няколко думи да обясним на обикновения, неизкушен в политическата и правна терминология читател, че става дума за обединение, основано на някакви гласни или негласни договорености на дейци в дадена област, чиято цел е да доминират и да предлагат на потребителите, или на обществото като цяло, своята стока или своите истини. Тук, колкото и да е грубо казано, действат както икономически, така и политически  интереси, защото икономиката в обществото функционира в зависимост от това какъв модел е избрала политиката. В този смисъл науката за икономиката не е Икономикс, а Политикономия, както беше при А. Смит, Д. Рикардо и К. Маркс.
Но къде е мястото на Социологията в тази система? Като позитивна наука за фактите, явленията, процесите в дадено конкретно общество, техния смисъл и роля за функционирането и развитието на цялата обществена система, социологията е призвана да казва обективната истината за нещата. Именно върху тази основа политтехнолозите на различните политически сили могат да избират една или друга тактика и стратегия за своята политическа борба за властта.
Но как се формира българската социологическа мисъл и каква роля пое тя да изпълнява? Това стана в края на 60-те години на ХХ век, когато започваше и моята научна кариера. В тогавашния Институт по философия от секцията "Исторически материализъм" се отдели първо социологията, а след това и науковедението. Това беше време, когато в целия Източен блок се водеха ожесточени спорове дали е възможна изобщо социологията като частна обществена наука извън историческия матерализъм като философия на историята. Проф. Живко Ошавков успя да убеди Тодор Живков в необходимостта да се открие възможност за развитието на тази наука у нас. В този смисъл

България изпревари СССР

и редица от другите соцстрани. Но Живков не го интересуваше наука ли е социологията, а как с помощта на емпиричните социологически изследвания да наблюдава процесите и тенденциите в обществото и как да контролира и манипулира общественото мнение. "По въпроса за плурализЪма две мнения няма". В изпълнението на тази "партийна" задача освен Института по социология при БАН на бърза ръка се нароиха множество различни центрове за не знам какво си, чиято роля беше да посочват кога и как да бъдат изпускани "клапаните на парата".
Би следвало станалата промяна на политическата власт на 10 ноември 1989 г. да доведе и до смяна на цялата тази система от центрове за наукообразно обслужване на властта, независимо чия е тя. Но както стана с цялата политическа система, така стана и със съответните центрове. Вместо тоталитарна политическа система - квазиплуралистична политическа система. Вместо политическа диктатура на една партия - квазидемокрация с претендиращи за власт множество партии, представляващи различни кланове, като всички се ръководят от един Таен властови център. И така вече 24 години.
Къде е тук мястото на НЦИОМ? За добре информираните НЦИОМ е един своеобразен социологически хермафродит. Създаден от Андрей Луканов, за да му се придаде ореола на научност, НЦИОМ е обявен за Център на БАН. Но БАН е автономна институция на българската организирана наука, а задачата е НЦИОМ да служи на политиката. Затова той се поставя на подчинение на Народното събрание и се ползва от неговия бюджет. Сладка работа - хем учени от БАН, хем ползват благинките на висшата политическа институция на парламентарната република България.
За изминалите години НЦИОМ

нито веднъж не показа

възможностите на науката социология, защото в своите демоскопски изследвания и телефонни допитвания се плъзгаше по повърхонстта и почти винаги даваше изкривени картини на българското общество с разлика от 8-9% и повече проценти от реалната подкрепа за управляващите. Така беше и за ДСБ, и ОДС през 2001 г., така беше и за Петър Стоянов при избора за президент през 2001 г., така беше и с изборите през 2009 г. и т.н., и т.н. Тук само МБМД с карикатурната си тенденциозност да служи на ГЕРБ надмина НЦИОМ. Известно е, че в развитите европейски страни и в Северна Америка всяка провалила се веднъж социологическа агенция затваря кепенците и започва да се занимава с друго. Колко пъти трябва да се проваля НЦИОМ, за да се убедят и неговите горещи поддръжници в непрофесионализма на неговия директор и ненужността на цялата институция? Председателят на НС Михаил Миков обаче изобщо не е изхождал от тези сериозни аргументи, а просто предизвикания от него вътрешен одит е констатирал вопиющи финансови нарушения от страна на г-жа Лилия Йорданова, което и мотивира неговото решение за уволнението й и закриването на Центъра.
Но възниква въпросът защо някои господа от името на цялата социологическа асоциация бързат да говорят за "реваншизъм", преди да са се произнесли следствието, прокуратурата и съдът? Дискусията, подета от тази г-жа и нейните колеги, засега се движи в духа на лошата абстракция ала Хегел, който разказва, че когато една млада госпожа си купила от стара търговка яйца и й казала: "Госпожо, вашите яйца са стари и развалени", на което търговката вместо да обясни за яйцата, се нахвърлила върху клиентката си с ругатни: "Майка ти е стара , майка ти е развалена, аз зная..." и т.н.
Затова, за да не изпадаме в тази конфузна ситуация, а първо да се видят тефтерите - на кого, за какво и по колко пъти се е плащало от държавата. И от още кого за едно и също изследване и тогава вече да говорим дали става въпрос за "реваншизъм" или за нещо друго!