Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Октомври 2017 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Монд Дипломатик

Испания върви на зле

Дума

21. Октомври 2010 , брой: 242   3563   0



 Игнасио Рамоне

      СОЦИАЛНИЯТ мир свърши. Общата стачка от 29 септември срещу реформата на пазара на труда, наложена от правителството на Сапатеро, е началото на един вероятно бурен период.
    
     Правителството се ангажира преди края на годината да представи на Конгреса нов проектозакон за увеличаване на възрастта за пенсиониране (от 65 на 67 години) и на периода, върху който се изчислява размерът на пенсиите (от 15 на последните 20 години). Като прибавим това към реформата на пазара на труда и към декрета от май т. г., който намали заплатите на държавните служители, замрази пенсиите и съкрати разходите за обществените обекти, въпросният проектозакон ще предизвика гнева на профсъюзите и на голяма част от хората на заплата.
    
     Министър-председателят отсега обяви решенията си за непроменими. „Още на другия ден след генералната стачка – заяви той на 1 септември в Токио – ще продължим по същия път“. Това естествено кара синдикатите да планират нови протести.
    
     В своята неотстъпчивост испанското правителство следва примера на други европейски правителства. Във Франция, въпреки три масови манифестации срещу реформата на пенсиите, президентът Саркози потвърди неколкократно, че няма да промени закона. В Гърция 6 генерални стачки за 6 месеца не накараха Папандреу да чуе исканията на хората. Под предлог че при демокрацията политиката се решава в парламента, а не на улични манифестации, ръководителите пренебрегват отчаянието на широки социални слоеве, принудени да прибягват до стачките – израз на социалната демокрация, за да изложат специфичните си проблеми (1). Правителствата, които действат по този начин, грешат. Те се държат сякаш легитимността, получена чрез изборите, е над другите форми на легитимност и представителност, и най-вече над легитимността на социалната демокрация (2). На един втори етап това поведение може да предизвика недоволните маси да отхвърлят социалния диалог и да отидат на фронтален сблъсък.
    
     Недоволството на голяма част от испанското общество не престава да расте, особено след оповестяването през май на бруталния план за икономии (3). Сред почти петте милиона безработни, временни работници, младежи без работа, жени с ниски заплати, дребни чиновници и техните семейства се задълбочава убеждението, че правителството ги принася в жертва на кризата.
    
     В СЪЩОТО време чрез фонда за спасяване на банките правителството преведе 90 милиарда евро на банковите институции, отговорни за спекулата в строителството… И не предвижда да увеличи значително данъците върху най-високите доходи, нито да създаде данък върху богатството, нито да намали бюджета за отбрана (около 8 милиарда евро годишно), нито финансирането на католическата църква (около 6 милиарда евро), нито дори бюджета на Кралския двор (почти 9 милиона)…
    
     Това, което обезсърчава много граждани, е убеждението, че правителството прилага тези мерки срещу трудещите се не защото те отговарят на схващанията му, а под диктата на Европейския съюз и на Международния валутен фонд. И под натиска на финансовите пазари, които със заплахата, че няма да инвестират, изискват намаляване на заплатите и понижаване на стандарта на живот. В действителност самият министър-председател Сапатеро го призна пред група японски инвеститори, като каза: „Започваме реформите, които най-много безпокоят международните инвеститори“ (4). И пред най-висшите ръководства на най-важните търговски банки и инвестиционни фондове на САЩ повтори, че мерките, които предприема, са насочени към „инвеститорите и пазарите, които ще оценят твърдата ми решимост да направя конкурентоспособна испанската икономика“ (5).
    
     Реформата на трудовите отношения няма никаква връзка с намаляването на публичния дефицит, нито със съкращаването на държавния бюджет, които са основните изисквания на финансовите пазари. Но понеже правителството не може да девалвира парите, за да стимулира износа, предпочете да се сгромолясат заплатите, за да спечели конкурентоспособността.
    
     НАЙ-ЛОШОТО е, че тези сбъркани мерки нямат никаква гаранция за успех. Данните за безработицата, регистрирани през август, т. е. с протичащата вече реформа, показват, че въпреки ниските заплати 93,4 % от назначените са с временни договори. Тоест, несигурността продължава да преобладава на трудовия пазар. Единствената разлика е, че уволненията струват по-евтино на собствениците.
    
     След кризата от 90-те години бяха нужни 13 години, за да спадне безработицата до средното европейско ниво, при това в период на силен растеж, когато Испания получаваше и много средства от структурните европейски фондове. Днес, при тази реформа на труда и при тези предвиждания за рахитичен растеж в продължение на години, според американската икономистка Кармен Райнхарт „трудовата заетост в Испания ще достигне равнището от 2007 г. едва през 2017 г.“ (6).
    
     Междувременно това правителство, отхвърлено от собствените си избиратели, вероятно ще загуби властта и ще предаде управлението на страната на консервативната и популистка опозиция. Обикновено така се случва (видяхме го в Германия, Англия и наскоро в Швеция), когато левите партии се отказват от същността си и избират безсрамно дясна политика.

     (1) Демократичното гласуване, именно защото е общо и универсално, невинаги отразява някои по-различни нагласи.
     (2)  Вж. Pierre Rosenvallon, „Le pouvoir contre l’int?r?t g?n?ral“ (Централната власт срещу общия интерес), „Le Monde“, Париж, 21 септември 2010.
     (3)  Според една скорошна анкета на Центъра за социологически проучвания (CIS) Испанската социалистическа партия е загубила 3,1%. Само 2,5% от запитаните отговарят, че икономическата ситуация е добра или много добра, 22,6% смятат, че е на средно ниво, а 74,4% я определят като лоша или много лоша.
     (4) „El Pa?s“, Мадрид, 1 септември 2010.
     (5)  Пак там, 21 септември 2010.
     (6)  Пак там, 12 септември 2010.
    
     LE MONDE DIPLOMATIQUE – испанско издание

     Превод Венко Кънев
    
    
     Още от новия брой на „Монд дипломатик“ – на адрес http://bg.mondediplo.com
 

 

 

Монд Дипломатик

  • 20. Февруари 2014 42
    529256
    0

    Сайт на в. „Монд дипломатик“ (http://bg.mondediplo.com/)

    Le Monde diplomatique
    се ползва с престижа на едно от най-авторитетните издания за външнополитически анализи в света. Негови читатели,...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"