Ботевият площад във Враца

Илия Борисов

Той е най-личното и оживено място в уникалния с природните си хубости град. Край него са Историческият музей, Драматичният театър, Митрополският дом, черквата "Св. Николай", ханът на Стефанаки Савов и още много други сгради на различни институции и служби. Привлекателността му идва от величествено извисилия се Ботев паметник и от гледката на живописния декор на Врачанския балкан, естествено вплетен в сърцето на града.
Посещавали са го и го посещават хиляди любители на природните и географските красоти, историци и творци на художественото слово, хора на различна възраст. И организирани туристически групи от близки и по-далечни райони на страната, много чуждестранни гости.
В едни далечни години прочутият унгарски пътешественик Феликс Каниц е прекарал няколко дни в града и е оставил своите впечатления: "Площадът даваше

прекрасен по багри образ

който заслужаваше да бъде произведен от един Хилдебранд. Кафенетата с дървени чардаци от всякакви форми, полуориенталски, полузападно изградени каменни пъстро обагрени къщи и дюкяни, пълни с чудни архитектурни подробности, окръжават площада. Средището му е една груба, квадратна, чисто турска часовникова кула, надвишена от още по-висока гигантска топола. На различни места метални върхове и куполи на минарета и черкви заслепяват окото и всичко това неспокойно, богато по цветове човешко дело, оживено от турско-българско-черкезко-еврейска тълпа, която се натиска и се пазари..."
През ХII-ХIV век сегашният площад е служил за некропол на града и неговите жители. Фрагменти от историята на площада се четат върху няколко плочи. Интерес и любопитство буди чугунената паметна плоча, която отбелязва мястото, на което от 1890 до 1955 г. се е издигал старият паметник на Христо Ботев и четата му. Първият паметник на великия безсмъртен поет и революционер е открит на 21 май 1890 г. Негов автор е немският скулптор Густав Еберлайн, активно подпомогнат от талантливия млад художник Антон Митов. При откриването са присъствали княз Фердинанд, министър-председателят Стефан Стамболов и други височайши гости, пристигнали от София. Очевидци разказват, че е имало хиляди хора. "Народите биват велики, когато имат велики мъже, изказва надежда за величието на България, защото има Ботев и други" - това са думи на княз Фердинанд. Четиринадесетгодишната дъщеря на Ботев - Иванка, произнася прочувствено слово в притихналия площад: "Аз и майка ми сме били нещастни, като останахме аз без баща, а тя без съпруг, но българский народ доби един герой. Това ни утешава, че баща ми загина за свободата на отечеството ни."
Виделите паметника изказват неодобрение и се терзаят от мисълта, че

"великанът на мисълта и делото"

заслужава нова монументална творба.
След 65 години "подобието" на Христо Ботев, както го определя Вълко Червенков при посещението си във Враца, е демонтиран по негово нареждане. Това става от 12 до 26 май 1955 г.
Сегашният паметник на Христо Ботев е открит на 2 юни 1964 г. Той е оригинален и привлекателен, извисен величествено в подножието на баладичния Врачански балкан. Гневен и буреносен е талантливо изваяният образ, от него блика сила и духовна мощ. Енергия. Борчески дух. В ръката е свитък хартия, а в другата - тежка сабя, полегнала долу в краката. Взорът е орлов, зареян в безкрайната далечина. Ярко се откроява поетичният Ботев апотеоз:
"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!"
Днешният монумент - паметникът на Христо Ботев на градския площад във Враца, е дело на популярния скулптор Владимир Гиновски. Няколко пъти се срещах очи в очи с обаятелния и загадъчен творец в просторното му ателие в София, където е творил врачанинът Андрей Николов. Той е роден в Галачник, днешна Македония. И е от Фърчковския род, от фамилията на това коляно са майстори-резбари, изографисвали черкви и оформяли забележителни паметници на националната култура. Този млад в онези години скулптор сътвори Ботевия паметник във Враца, творбите на Светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека в столицата и в Рим и Мурманск, на отец Паисий в Банско, на Елин Пелин в Байлово, на Борис Христов и Николай Гяуров в София, на Тодор Александров в Кюстендил и на много още други именити и популярни личности.
Творецът не е от приказливите хора. В един от по-обстоятелствените и сърдечни разговори, след като бе участвал в туристическия поход от Козлодуй до Околчица, той пространно ми разказа за преживелиците и трепетите си.
"Идва при мене в ателието един мой познат. Заговорва ме и застава разкрачен, протяга ръка напред и със стиснат юмрук, като че ли държи сабя, лицето почервеняло, очите ококорени, почва да декламира и крещи: "Със стъпки бързо върви борбата. Такъв, казва моят гост и приятел, трябва да бъде Ботев. Такъв го направи." Хайде де. Гледам го сериозно - горе-долу такива предложения ми направиха на срещите и във Враца, и на други места, където разговорите минаваха доста разгорещено.
Навършват се вече 49 години от откриването на Ботевия паметник на 2 юни 1964 г. Тогава хилядният народ, събрал се на централния градски площад, ахва от радост и възторг. Образът на великия Войвода и гениален поет и революционер е обезсмъртен великолепно от 36-годишния Владо Гиновски. Този трети паметник се харесва още при откриването. И в простора отекват думите на жреците на духа:
"Христо Ботев е бил човек, роден и предназначен от необходимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповядва и да прави епохи" - Захари Стоянов.
"И - жив е той, в тая безсмъртна поема. Всякога е негов празник" - П.К. Яворов.
"Без Ботев няма България. На тая робска земя той стана небе, което я огрява и оплодява - сама нея, и "свободния дух" на тия, които я работят. И в най-облачните и бурни дни българската земя ще има своето слънце - Ботев" - Илия Бешков.