Павлето на буква "П" като Пикасо

Милка Пейкова

Беше героичен ученик през септември 1923 г. В друг септември - на 1944 г., отиде на улицата, за да види как стават революциите, а се уплаши от предупреждението в паспортното преди тръгване за Париж: "Ако някой зад граница се опита да ви отвлече, не се безпокойте, защото нашите...". Заради тази нетактичност той се лиши от удоволствието сам да пие перно в Парижко бистро.
Воюваше със слово и рисуване за социална правда. Бунтуваше се и насън. В хотелско легло на Мелник посред нощ бълнуваше: "Те трябва да загинат в интерес на победата!" А в живота имаше мек характер, конфликтите решаваше с блага усмивка и не можеше да понася никакви скандали и кавги.
Георги Попов-Джон писа, че Павлето е висок 104 см, а в съвместна работа веднъж се изненадах, че не можеше да стигне горния край на табло, високо един метър. Дали прибавените сантиметри му бяха за самочувствие?! Беше много по-нисък от Тулуз Лотрек, но не по-малък художник.
Стана милионер след изложбата си през 1947 г., на която скъп гост беше Георги Димитров. Реши, че неговата голяма мечта да посети Париж ще се осъществи, но французите му отказаха виза. Парите пропиля в бохемски срещи с мераклиите за пийване.
По детски се вълнуваше. С неописуема радост през 1952 г. преживя само за един ден: първо качване на самолет, първо пътуване с кораба "Емона" и първо потопяване в Черно море на плажа в двореца край Балчик.
Дълги години с малката си крачка имаше свои любими разходки по жълтите павета на столицата: до художническата кръчма "Луката", кафене "България" и Военния клуб. Числеше се и към "постоянното присъствие" на Ангелушевата маса в Клуба на журналистите. При материално замогване си купи кола и стана шофьор. Отдалече едно "Рено дофин" се движеше "само" по софийските улици (според очевидци). А отблизо се виждаше зад волана главата на Павлето с неизменната френска барета.
По-късно, макар беден, Павлето в компания с Гришата - Георги Ковачев, и моя милост можа да види мечтания свят чрез пътешествие до Германия, Белгия, Холандия, Алжир, Франция, Англия. В първия ден при пристигането ни в Париж се отправихме към "Шанз-Елизе". Павлето се уплаши от мащабите на булеварда и пожела да се върне в София, а в края на тримесечния ни престой, вече с куфарите към влака, той почти разплакан искаше да останем още в магическия град...
Състоянията на възторзи и опиянения раждаха суперфантастични фрази, които в началото на пътешествието се опитвах да записвам, но не издържах докрая, защото макар "секретарка" на тройката, не исках да губя моето време за впечатления от света... Ето нещо от записаното:
В самолета към Алжир, купувайки си цигари "Кент" от стюардесата с единствената валутна банкнота, се пошегува: "Забравих вече българските левове!" На разходка из пустинята: "Сахара ми стана пепелник." От последния етаж на Айфеловата кула: "Ой, ой, ой - от Айфеловата кула сграбчвам с двете си ръце града и го стоварвам върху главата си. Най-после Париж е в краката ми!" Разкрачен на Гринуичкия меридиан в Лондон: "По-голям съм от Крали Марко - с единия крак в Западното полукълбо, а с другия - в Източното." Колко много сладкодумства отлетяха в небитието...
Директорката на Парижката синематека - руската емигрантка мадам Мерсон получи подарък копие от филма "Павлето". Тя заяви, че на буква "П" Павлето ще бъде наравно с Пикасо. Минала през България в началото на века, тя ни приветства възторжено с "много хубаво" и "кисело мляко" - останал спомен от страната ни.
Лондон, 1969-а. Имахме уговорена среща с Петър Увалиев за 10 минути. Тя продължи в италианския ресторант на квартал "Челси" до късно през нощта. Задушевният разговор и романтичните песни върнаха старите приятели към тяхната младост. Пяхме "Бавно керванът минава в нощния мрак..."
"Щастлив съм", казваше в свое стихотворение, но в дни на депресия, легнал по корем - с глава и ръце под възглавницата, бърборливият "оптимист" не искаше да говори, не искаше да се храни.
Казваше, че е мързелив и затова, когато през нощта се случи да падне от ниското си легло на пода, оставал там до сутринта. А иначе написа и публикува много статии, поезия и интервюта. Нарисува такова голямо количество живописни картини и графики, колкото не сториха хора с нормален ръст и стана "Герой на социалистическия труд".
Не обичаше стълбите, но се случи да живее цял живот на 7-ия етаж в мансардното си ателие на "Раковски". Изпитваше ужас, когато асансьорът не работеше, но не възразяваше да се изкачва и слиза средно по 600 стъпала на ден в Парижкото метро.
Обичаше красотата във всичките й проявления. Беше роден естет. И не малко суетен. При бай Мирон шивача настояваше крачолът на панталона му да бъде продължен с 3 милиметра. Предпочете в лятната жега зад граница да не сваля шлифера си, защото отслабна при дългите маршрути и не желаеше получената от това извивка на сакото да грози външния му вид.
Беше любвеобилен. Обичаше много децата и не се обиждаше от любопитството и понякога грубата им откровеност. На тях посвети стиховете:

Дано не срещнете човек,
не видял
приказка в очите
на разплакано дете...

При закриването на неговата изложба през 1985-а, носен заедно с креслото му от двама приятели (от болки в краката не беше излизал 4 години в града), спонтанно каза в галерия "Раковски" 125: "Най-сетне видях света от височината на вашите очи!"
Верен на своите младежки идеали, цял живот се бори за справедлив свят, за новаторско изкуство - въпреки партийното мъмрене по Жендово време. Не се отказа от левите си идеи след идването на "демокрацията" през 1989 г. Той беше роден демократ!
Обичаше една жена в своята младост. Мечтаеше да има съпруга и семейство. На своя любим котарак казваше "синко". Едва в последната година от живота си встъпи в брак с Поля - млада, красива художничка, която посвети пет години от живота си с майчини грижи към Павлето.
Извървя труден земен път с достойнството на голям човек и художник.


ВАСИЛ СТОИЛОВ:
Георги Павлов пие вода от живите извори на школа, която макар и да не е създадена от българи, е много по-близо до живота, отколкото закоравели традиции на фалшив академизъм.

НИКОЛАЙ ШМИРГЕЛА:
Сред многото пазарски изложби, след многото картини на метър човек намира още едно ново островче, в което са съхранени основните съставки на един творец, един кът, в който радостите на творческото преодоляване правят от рамкирания плакат картина, от суровата боя - живопис.

ПЕТЪР УВАЛИЕВ:
Когато дойде ред на Павлето да се представи пред всевишния, Господ ще наведе глава и ще му се помоли да го прости. Как е могъл доживот да узапти в зандана на това уязвено тяло на великомъченик воля на великан и дарба на дарител?...

СТЕФАН ПРОДЕВ:
Сред духовната разруха, в която живеем, художникът бохем от мансардата на улица "Раковски" е един от най-чистите нравствени примери, които имаме. Той не само живее високо над нас, но и стои над нас като драма и морал.