Кръстопътна гореща есен за ЕС

Няма как лидерите на страните участнички в срещата на Г-20 в Санкт Петербург да не са си дали сметка за един факт, а именно, че им липсва в голяма степен обществено доверие и кредит от страна на гражданите. Особено по въпроса за изход от конфликта в Сирия. Може би и затова взимането на окончателно решение, особено от страна на САЩ, не само се протака, но и става все по-мъгляво. На тази среща Европейският съюз участва самостоятелно като единица в групата на най-развитите и влиятелни държави в света, начело с Ромпой и Барозу, но и заедно с най-важните си членки като Германия, Франция, Великобритания и Италия, чиито лидери ги представляваха на национално ниво. Отново пролича, че и общо, и поотделно Европа не гледа в една посока нито по отношение на Сирия, нито по отношение на икономическите мерки за справяне с кризата - т.е. на мерките за растеж и намаляване на безработицата. Ромпой и Барозу са в последната година от мандата си, а на г-жа Меркел й предстоят избори на 22 септември, но тя поне има реален шанс да ги спечели. Най-вече защото повечето от решенията й, политически и икономически, се подкрепят от по-голямата част от съгражданите й. В това число и за Сирия.
Предизвикателствата към ЕС и особено към еврозоната вещаят гореща есен за съюза. Независимо, че в речите си в Санкт Петербург и Ромпой, и Барозу обявиха, че са за политическо решение на кризата в Сирия. И в годишната реч на Барозу за състоянието на ЕС на 11 септември той акцентира върху онези точки, които двамата с Ромпой посочиха на срещата на Г-20.
Факт е, че до този момент председателят на Еврокомисията Барозу даваше предимство на задълбочаването на европейската интеграция, като си позволи да изведе федерализацията в една от основните теми за дискусии. И то на фона на нарастващия евроскептицизъм и национализъм в редица страни членки. Призивите за концентриран пакет от мерки за балансиран растеж и устойчивост, конкретизирани с инициативи за мерки за прекратяване на финансовата фрагментация и финансова стабилност, структурни реформи и фискална консолидация чрез възстановяване на конкурентоспособността и устойчивостта на дълга, не звучат разбираемо за редовите граждани. Но са механизми за начините, по които може да се излезе от проточилата се криза и обществено недоволство. Подкрепата на растежа, механизмите за банково преструктуриране, увеличаването на заетостта и т.н. са все мерки за единен механизъм на ЕС за преодоляване на последствия и предотвратяване на ново неудовлетворение в гражданското общество. Целта е силен, устойчив, балансиран растеж, който да е приоритет не само за Европейския съюз, но и за всички в Г-20.
Шефът на Европейската банка Драги вече съобщи, че растежът е движен повече от вътрешно потребление, не толкова от износ, а основните теми за есенния сезон на Евросъюза ще си останат строителството на банковия съюз, кризата в Гърция, бюджетната консолидация, безработицата и може би най-вече изборите през май 2014 година. Няма как окуражаващите новини да замъглят усещането за охлаждане на ентусиазма за интеграция и смели стъпки, защото безработицата е огромна, а амбициозни планове като "пътна карта за истински икономически и паричен съюз" сякаш са изоставени.
Сянката на събитията в Сирия, последиците от тях върху периферните страни членки на ЕС, както и изборите през следващата година са основни определящи фактори за гореща есен в Европа. Съвсем по европейски, предстоят дебати и предложения, защото изборът на нов Европарламент и Комисия с нови лидери е възможност и за нови идеи, нови пътища и приложими реформи. Вече се лансират виждания за изоставяне на остарялата система на националните държави и преминаване към друго, по-високо ниво на евроинтеграция, за да се противостои на глобализацията. Това са призиви в посока транснационално, транспартийно, транспоколенческо дебатиране, което може и да изглежда нереално, но определено има привърженици. Те смятат националната държава като остаряла политическа структура и само транснационални решения могат да решат проблеми като хроничната безработица, глобалното затопляне, намаляването на храните или изобщо изчерпването на различните земни ресурси.
Ето една тема, по която нашето общество си няма и хабер, защото ние си живеем в собствен сос и си имаме своите "за" и "против", без да си даваме сметка, че не сме сами не само в Европа, и "онези" проблеми често са първопричина за нашите. Защото не е без значение дали ЕС ще се остави на течението, както се казва, или ще избере по-дълбока интеграция, дали ще запази своята традиционна вече предпазливост и ослушване или ще загърби окончателно стереотипа на САЩ, където наистина технологиите са на най-високо световно ниво, но милиони нямат достъп до тях. Това е въпрос и за мястото на Европейския съюз в глобализирания свят и за нивото на солидарност, чувството за справедливост и реализация на възможностите на всеки, особено на младите, необременени от миналото хора. Е, имаме ли и у нас хора с подобно мислене и можем ли да излезем от домораслите си дебати, за да заживеем със самочувствието на членки като нация, която действа заедно с другите, а не чрез няколко свои евродепутати? Защото едно е да сме сигурни, че можем да научим от финландците как се прави образование на високо ниво, как французите са направили здравеопазване, как германците си имат своя система на заетост, а шведите са решили окончателно въпроса с равенството на половете, а съвсем друго е да го дискутираме и приложим на практика у нас, без да мислим първо за лични интереси и позициониране на партията си в предстоящи избори. Като броим в допълнение колко средства ще ни даде евентуално ЕС за тази или онази цел.
Какво знаем всъщност за предстоящия избор например за поста председател на ЕК или за евроизборите за ЕП, и даваме ли си сметка, че някои политически събития у нас са пряко свързани именно с тези процеси? Кога тези теми ще се съвместят с вътрешните ни и дали очакваната победа на г-жа Меркел няма да отвори очите за повече информация по въпроса?
В Европа вече се спрягат имената на г-жа Рединг, комисар по правосъдие, основни права и гражданство, на г-н Барние, комисар вътрешен пазар, на г-н Мартин Шулц - шеф на Европарламента, на бившия белгийски премиер Ги Верхофстад, на еврокомисаря Оли Рен и други за поста шеф на Еврокомисията. Всички те са от различни европейски семейства, с различен принос в европейската съюзна политика, с различен имидж, но и със съответно влияние в различни национални правителства и политики. В крайна сметка се знае, че изборът ще зависи от местата, които ще получат големите и определящи политически семейства в Евросъюза, и натиска, който те ще упражнят в една или друга посока. Явно ще има битка за места и за кандидати, като може да се и задълбочи конфликтът с намаляването на избирателната активност на европейското гражданство. Защото то е омерзено от политическите битки, които не носят добър и мирен живот, от липсата на лидери, които имат увереността на водачи по правилен път, от липсата на държавници с воля за основополагащи реформи, които няма да изцеждат енергията на хората до степен на отчаяние. Също като у нас.
Защото дори и да не е в състояние да влияе, мислещото гражданство и тук си дава сметка как ЕК или ЕП могат да подлагат на натиск или да подкрепят това или онова правителство, този или онзи лидер, ако той съответно е от "другото" или "нашето" семейство. И това няма нищо общо със справедливостта, правилата на евроинтеграцията и дори Договора от Лисабон.
Дори и на кръстопът, Европа има сили да избере път, който да й даде възможност да се справи с глобалните предизвикателства - ситуацията в Близкия изток, най-вече Сирия, трансатлантическите отношения, търговските войни с Китай, неравните отношения с Русия, но при всички случаи това трябва да става без изключения от приетите правила. А най-вече с икономическите последствия от кризата, в това число безработицата.
Ако семейните въпроси станат определящи, на Европа ще й бъде трудно да говори за "повече Европа" в света на етнорелигиозни битки и безкомпромисна политика на претенденти за световни лидери. Да не забравяме, че европейските принципи са именно онези демократични правила, към които се стремят хората извън Европа.
Какво да кажем ние? Може би европейските избори догодина ще дадат и на нас възможността да преосмислим политическата система в ЕС, да се дебатира и чуе гласът на хората за предефиниране на "ляво-дясно" и да се родят нови политически идеи и поведение. Преди да се разединим и по тези теми, поне да направим опит да намерим общи и полезни за държавата ни интереси. Бъдете сигурни, дори и да не й е много удобно да има в Брюксел като шеф на Еврокомисията например силна личност като Мартин Щулц, ако го изберат, г-жа Меркел, ако отново я изберат, ще го приеме и ще работи с него по начин, който да е в интерес на Германия. Това са примерите, които трябва да ползваме. Другите са временни придобивки за партийни нужди.