29 Март 2024петък17:36 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Полк. о.р. Тома Ковачев:

Съдбата беше благосклонна към нас

По онова време липсваха тренажори и обучението ни по техника на пилотиране се извършваше само във въздуха, разказва заслужилият летец на Република България

/ брой: 220

visibility 2723

полк. Веселин Стоянов


Днес, на 23 септември, се навършват 60 години от присвояването на званието "военен пилот първи клас" в българските ВВС. По този повод на 25 септември от 16 ч. в Централния военен клуб ще се състои тържество, на което се очаква юбилярите  ветерани да бъдат удостоени с високи награди.
За първи път ще бъде показан 30-минутният документален филм "ПЪРВИТЕ ОСЕМ И ТРИМА ОТ ТЯХ ДНЕС" - дело на режисьорката Зоя Касамакова, носителка на престижни национални и международни награди, и на автора Веселин Стоянов - полковник инженер о.р., военен пилот първи клас, сценарист на повече от 50 документални филма на авиационна и космическа тематика, както и на повече от 20 научно-популярни книги в същата област.



- Г-н полковник, на 23 септември т.г. се навършват 60 години от деня, когато на първите осем български летци от изтребителната авиация е присвоено най-високото звание "военен пилот първи клас". Интересно е да споделите как стояха нещата преди тази дата?
- Дотогава нашата бойна авиация можеше да лети и да защитава небето на Отечеството доста ограничено - само денем в прости метеорологически условия, т.е. при добра видимост на земните ориентири на хоризонта. Поради тази причина често нощем, включително и в сложни метеорологически условия /СМУ/, над страната безнаказано влитаха единични вражески самолети, които прехвърляха диверсанти и разпръскваха позиви с антибългарско съдържание. Първи реагира на липсата на надеждна охрана на въздушните ни  граници майор Симеон Симеонов, командир на Десета изтребителна дивизия, която беше базирана на летищата Граф Игатиево, Равнец и Узунджово. Той настойчиво предлагаше на командващия Военновъздушните сили генерал Захари Захариев летците от изтребителната авиация да започнат подготовка за бойни действия в сложни условия денем и нощем. За тази цел трябваше да бъде подготвена споменатата група от осем летци начело с командира на дивизията. След като командващият прие това предложение, командирът на дивизията срочно подбра летците и организира тяхната подготовка на летище Граф Игнатиево.
- Вие там ли бяхте по онова време?
- Не, тогава служех в 15-и изтребителен авиополк на летище Равнец, което отстои на около 40 км западно от Бургас и на 43 км от границата с Турция. Лятото на 1952 г. беше към края си, когато неочаквано дойде заповед от командира на дивизията да се явим в Граф Игнатиево заедно с моя колега и съвипускник Георги Пенков Божилов. Там майор Симеонов ни събра в кабинета си, в присъствието на съветника на авиодивизията, съветския първокласен летец полк. Дрекалов, и обяви, че сме избрани да участваме в летателен курс за овладяване на полетите и бойното използване на самолета нощем в сложни метеорологични условия. Това беше стратегическа задача, с решаването на която ВВС се изкачваха на нова височина по сигурната защита на България,  което нас много ни ентусиазира.
Първоначално започнахме летателното обучение сами, но нещата вървяха бавно. Налагаше се да бъдат поискани от СССР летци-инструктори, които да ни обучават нощем в сложни метеорологични условия. От Москва пристигнаха двама опитни инструктори - два пъти героят на Съветския съюз полк. Рязанов, и полк. Лазаров. По-късно пристигна и майор Новиков.
По онова време липсваха тренажори за полети по прибор, затова обучението ни по техника на пилотиране и самолетоводене се извършваше само във въздуха. 3а пръв път се срещнах със самолет изтребителен тип, екипиран с бордни прибори за полети без видимост на земните ориентири. Това беше витломоторният учебно-боен изтребител Як-11. В задната му част беше монтиран "калпак" от непроницаема материя, който инструкторът можеше да закрива и открива. При затворено положение обучаваният не виждаше нищо извън самолета и трябваше да пилотира само по показанията на приборите. По такъв начин се имитираше полет денем при невидимост на ориентирите. Такъв полет изпълнявахме само денем в прости условия.
- Ами когато се случваше да влезете в облаци?
- Тогава инструкторът незабавно откриваше закритата кабина. Но по принцип продължихме  усилено летателната подготовка по прибори, като летяхме ежедневно, включително събота и неделя. След това в закрита кабина на Як-11 продължихме и денем в сложни условия. Започнахме и полетите с учебно-бойния реактивен самолет УТИ МиГ-15 в същите условия. Командирът на авиодивизията майор Симеонов беше първи в трудната летателна подготовка, а ние, останалите седем летци, плътно го следвахме. 
- Известно е, че системите за управление на полетите, навигационното и светотехническото осигуряване по онова време не са били достатъчни - как се справяхте?
- И не само това! Опитът ни също не беше достатъчен и излитането по бойно дежурство не беше напълно осигурено. Ето защо някои от излетелите за борба с нарушителите на небето на България дежурни летци заплатиха с младия си живот. През лятото на 1953 г. виждахме края на летателния курс и вече се подготвяхме упорито за изпита по теория и практика на полетите и бойното използване в сложни условия. Явихме се пред изпитната комисия и след като успешно издържахме изпитите, двамата с Георги Божилов се завърнахме в Равнец, където пристигна заповед за назначаването ми за командир на първа авиоескадрила.
Преди да отпътуваме за частта си, ни извика командирът на дивизията и ни нареди, след като пристигнем, незабавно да се включим като инструктори на летците от авиополка за полети в сложни условия денем, а след това и нощем, като подпомагаме командира на поделението. Майор Симеонов ни предупреди, че ще ни държи лично отговорни. Тогава на летище Равнец само бетонната писта и част от самолетните стоянки бяха напълно завършени. По-голямата част от служебните и жилищните помещения и сгради на летището и в авиоградчето още се довършваха.
- Вероятно оттогава битува фразата: "Да не си летец в Равнец!"?
- Проблемите наистина бяха много и цялото ми време беше погълнато от тях. И не само дните, но и нощите, защото нощното бойно дежурство беше възложено на моята първа ескадрила. През втората половина на септември ни извикаха в Граф Игнатиево и когато пристигнахме с Георги Божилов, ни съобщиха да се явим при командира на авиодивизията. Запасани с колан и презрамка, се представихме на Симеонов, вече подполковник. Той ни посрещна много радушно с думите: "Честито! Вие сте военни летци първи клас. Заповедта на министъра на отбраната беше подписана вчера. Високото звание е присвоено на мен, на майор Атанас Атанасов, капитан Атанас Димитров и на новопроизведените капитани от 70-и випуск Георги Божилов, Димо Димов, Тома Ковачев, Тодор Трифонов и Филип Цеков".
 След като получихме солидна подготовка за полети в сложни условия денем и нощем, ние, първокласните летци, веднага се включихме като инструктори в частите на Десета авиодивизия и благодарение на това през следващите няколко години успяхме да подготвим летците й. Командирът на авиодивизията лично ме изпрати на летище Узунджово да обучавам командния състав на авиополка. Първата година бях несменяем дежурен летец в СМУ, макар и в готовност щ3. Успях да изпълня поставената задача и през последната година бях назначен за командир на авиополка. След това, по предложение на полк. Симеонов, тогава вече зам.-командващ ВВС по изтребителната авиация, както и с решение на Военния съвет на ВВС и заповед на министъра на народната отбрана, бях неочаквано преназначен за командир на 18-и изтребителен авиополк на летище Доброславци.
- Вероятно има някаква причина за това преназначение?
- Да, полкът се намираше в окаяно положение: беше загинал летец и поделението беше на последно място в летателно-бойната подготовка на ВВС. Там служих от ранната пролет на 1957 до есента на 1962 г. Първите две години трябваше да бъда едва ли не денонощно в поделението. Най-тежко беше, че летателният състав не беше сигурен в безопасността на полетите. Битуваше становището, че на летището не могат да се провеждат полети в сложни условия поради непосредствената близост на летището до Балкана, а подходът за кацане от запад беше в близост до границата ни с Югославия, с която по онова време имахме обтегнати отношения. Дори полк. Симеонов беше склонен авиополкът да лети на Каменец, но да носи бойно дежурство от Доброславци. Успях да убедя командира в обратното, като изработих схема за кацане от запад на ешелон в облаци на 3000 метра. Лично показах на летците, че по тази схема може безспасно да летим в сложни условия денем и нощем. Подготовката тръгна успешно и през 1960/1961 г. авиополкът стана първенец по бойната подготовка на ВВС, с най-много подготвени летци втори и първи клас.
- Благосклонна ли беше съдбата към първите осем първокласни летци?
- Всички до един оцеляхме до края на летателно-бойната ни дейност във ВВС. Главната причина за това беше отличната ни подготовка за полети във всякакви метеорологични условия денем и нощем, както и значителното количество пролетяни часове в небето като пилоти и инструктори.
Освен летателно дълголетие, осмината летци постигнахме и служебно развитие: генерал-полковник Симеонов беше един от успешните командващи Военновъздушните сили на страната; полковник Атанас Атанасов беше командир на авиодивизия, генерал-майор Тодор Трифонов стана командир на Десети смесен авиационен корпус. Останалите станахме командири на изтребителни авиационни полкове и заемахме високи ръководни постове по управлението на авиацията. Извървяният път от първите осем първокласни летци на изтребителната авиация на България е достоен пример за следващите поколения млади летци от военната авиация. Да ни е честит юбилеят!


Първите осем военни пилоти от Десета изтребителна авиационна дивизия на летище Граф Игнатиево. На 23 септември 1953 г. за първи път в историята на родните Военновъздушни сили публично е огласено, че със званието "военен пилот първи клас" са удостоени командирът на дивизията полковник Симеон Симеонов /петият от ляво на дясно/ и /от ляво на дясно/: старши лейтенантите Филип Цеков, Тома Ковачев и Димо Димов, капитан Атанас Димитров, подполковник Атанас Атанасов, старши лейтенантите Тодор Трифонов и Георги Божилов.
Днес само трима от тях са между нас: заслужилите летци полковници от резерва Филип Цеков и Тома Ковачев, и заслужилият летец  генерал-майор от резерва Тодор Трифонов.

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ