Никой не избира съдба на бежанец

Оля Ал-Ахмед е родена в София. Възпитаничка е на СУ "Св. Кл. Охридски", където завършва арабска филология с втора специалност журналистика и английски език. Специализира в Дамаск. Там защитава докторат по съвременна арабска литература. Магистър на УНСС по "Връзки с обществеността" и "Здравен мениджмънт". Владее  арабски, руски, английски и испански езици. Първа открива факта за ареста на българските медици в Либия. Нейна заслуга са преводът на Либийския наказателен кодекс и обвинителния акт срещу медиците ни. Автор е на две стихосбирки и на Българо-арабски медицински разговорник. Преводач е на документалния филм на журналистката Елена Йончева: "Сирия, бунтовниците на Алепо", 2013. Като експерт към бежанско-мигрантската служба на БЧК е ангажирана и с превод на бежанците от Сирия.


"Войната е най-ужасното нещо, което може да сполети човечеството"


- Госпожо Ал-Ахмед, вие сте експерт на бежанско-емигрантска служба към БЧК. Къде настаняват бежанците?
-  Бежанците се настаняват в специализираните центрове в с. Пъстрогор до Свиленград, в Елхово, Любимец, с. Баня до Нова Загора, в София в кв. "Овча Купел", както вече и по други извънредни места, които в момента се откриват предвид създалата се ситуация.
- От кои градове идват те?
- Бежанския поток вече е факт. Идват от най-различни градове на Сирия. Капацитетът отдавна е прелял и въпреки това страната ни продължава да приема тези невинни хора - жени и деца, цели семейства, страдащи от нелепата война. Сирия беше една прекрасна страна, най-светската арабска държава, в която съм била и където завърших специализацията си. Жалко за тази страна и за народа й!
Искам да подчертая, че бежанците бягат именно от кръвопролитията, те бягат от самата ВОЙНА, а не от режима! Това е много важен детайл, на който искам да акцентирам. Когато ти пада бомба на главата или в теб се изстрелва куршум, ти нямаш време да го хванеш и да видиш кой именно го изстрелва, след което да вземеш решение да бягаш или не! Това е война и те бягат от нея!
- Вие работите и като преводач от арабски и превеждате в бежанските центрове. Какво ви разказват за войната?
- Ужаси! Кошмари! Сирия, както вече неведнъж съм казвала, беше една от най-красивите, цивилизовани и светски арабски държави. Какво направиха от нея!? Руини и разруха! Невинни хора страдат поради нечии интереси! Всички са на едно мнение, независимо коя страна подкрепят - войната е най-ужасното нещо, което може да сполети човечеството, и тази безсмислена война в Сирия трябва да бъде спряна! Стига толкова невинни жертви! Хората са останали без домовете си, без работата си. Бежанците са хора като всички нас - с професии, образование, домове. В един момент загубваш всичко! Абсолютно всичко! Започваш живота си от нула в чужда държава! Затова трябва да бъдем съпричастни и да се поставим на тяхно място, тъй като никой не е застрахован от такава съдба! Никой не избира съдба на бежанец!
- Наслушала сте се на всякакви истории. Коя е онази, която ви развълнува истински?
- Най-много ме впечатляват семействата, които са загубили по пътя дотук свой член. Жени, които не знаят дали мъжете им са живи. Има две семейства, които имат толкова сладки бебенца, родени тук, в България. Мина ми през акъла, Господи, какво са виновни тези ангелчета! Те никога няма да видят родината си, която беше една прекрасна страна, а всъшност - те имат нова Родина - една също прекрасна страна! Има един младеж, ходих да му превеждам във Военна болница, изключително интелигентен човек, просто си вървял по улицата, не е привърженик нито на едните, нито на другите. Той излязъл само да купи хляб и започва престрелка. Три куршума попадат в тялото му и са все още в него. Единият куршум е във врата му! Той живее с тях, с оловото в себе си! Сега ни предстои ходене с него по доктори и се надявам да ги махнат, след което да си ги гледа в кутийки като спомен. Най-много обаче ме впечатляват историите на семействата с деца. Аз съм майка, имам двама сина. Бащата на моите две момчета е сириец. Ние сме разведени много отдавна, но въпреки това не мога да остана безразлична към трагедията, наречена Сирия!
- Вие превеждате на хора, понесли много болка. Разплакаха ли ви съдбите им?
- Естествено, че ме трогват техните съдби, но не го показвам! Не плача пред тях, никога. Преживявам го вътрешно! Аз съм много емоционална, още повече, че съм живяла доста години в Сирия и помня каква красива и светска страна беше! Нямам право да плача пред тях. Аз съм професионалист и сдържам емоциите си! Длъжна съм да им давам кураж и да им вдъхвам спокойствие. Когато свърши работният ден, аз си знам как се чувствам вкъщи.
- От какво имат нужда те? От какво се оплакват?
- Бежанецът е изстрдал човек. Имат нужда от всичко, абсолютно от всичко необходимо за започване на един живот наново в чужда страна. Предимно като начало от подслон и от парични помощи. Оплакват се от много неща. Тези хора първо трябва да се съвземат от стреса, който са преживели, и след това да се мисли за тяхното по-нататъшно интегриране. Вече постъпиха много дарения от граждани и фирми. Бих искала да се възползвам от случая и да поясня, че освен като преводач от арабски език, работя и за Българския червен кръст, който обяви Национална благотворителна кампания в подкрепа на бежанците в България. Кампанията си поставя една основна цел - да окаже чисто човешка помощ на тези хора, защото това са хора, напуснали собствените си домове, не защото са желаели, а защото са принудени. Само който не е видял трагедията им на границата, само този, който не е видял майките с по няколко дечица, изпаднали почти в безпомощност, само той не би почувствал действително трагедията. Затова нека съвместно, заедно и с държавните институции да им помогнем, защото само заедно ние можем да бъдем по-ефективни.
- Смятат ли те да останат тук? Как виждат бъдещето си?
- Да, много от тях смятат да останат тук, да си подсигурят работа, децата им да тръгнат на училище, но не е толкова просто. Други ще търсят подкрепата на роднини по европейските страни. Пътя на интеграцията е сложен и трънлив. Възникват редица проблеми, с които те се срещат, като незнаене на български език например. Тепърва изучават езика, децата им също. По тази логика децата не могат да бъдат записани в съответния клас, а трябва да бъдат връщани назад не само заради езиковата бариера, но и заради различията в образователната система.
- Повече жени или повече мъже пристигат?
- Не може да се определи с точност, тъй като броят на хората се променя всеки ден. Даже не бих се ангажирала да отговарям в цифри, защото всичко се променя ежедневно. Има и мъже, и много жени с деца, цели семейства, и то многодетни семейства. Но българинът е състрадателен, хората започнаха да носят памперси, одеяла, дрехи, детски играчки. Все пак около 50% от бежанците са дечица и на тези дечица може реално да се помогне с дарения от първа необходимост, като памперси, детски храни, каши, детски млека за новородените, детски и бебешки дрешки, играчки. Има много новородени тук, в България, и тези дечица трябва да се отглеждат в нормални условия, като всички останали. Затова е необходима помощта на всички нас, на цялото общество!
- Какво им осигурява българската държава?
- Държавата подсигурява това, което е по закон. На този въпрос професионално трябва да отговорят колегите от Държавната агенция за бежанците. Едно мога само да кажа със сигурност, че всички работим съвместно за една обща кауза - помощ на бежанците от пострадалата Сирия. Българският червен кръст започна кампания, с която ще събира средства за бежанците, които пристигат на границата на България от Сирия. Всеки може да се включи в кампанията. Открито е онлайн дарение в сайта на БЧК, така че всичко това, което ние трябва да направим, сме го направили.
- Бежанско-емигрантската служба има ли трудности?
- За момента все още се справяме с вътрешен ресурс - помощите, които отпуска държавата, местните общности, дарения от граждани и фирми, както и изключително активната и интензивна работа на Бежанско-мигрантската служба към Българския червен Кръст. Всички институции са мобилизирани и се работи усърдно.
- България май не е готова за бежанска вълна? Къде са слабите ни места?
- Мисля, че не е правилно да използваме термина "вълна". Все още е бежански поток. Да, наистина капацитетът е прелял, но въпреки всичко държавата и всички институции, както вече казах, са мобилизирани и се работи усилено в това направление. Не можеш да върнеш протегната за помощ ръка! Ако на вас ви се почука на вратата и някой ви помоли за помощ или за хляб, вие ще го върнете ли? Това са хора, търсещи закрила, и те се надяват да я намерят именно тук, в България.
- Какво предстои за бежанците, за бежанската служба, за държавните органи, ангажирани с проблемите им - прокуратура, съд, министерствата на здравеопазването и образованието?
- Не бих могла да се ангажирам с прогнози какво предстои! Това е много отговорно. Всяка институция има своите приоритети, задължения и отговорности. Но бих могла да кажа, че търсещите закрила и получилите статут "бежанец" имат вече здравни осигуровки, имат право на здравеопазване, като българските граждани. Имат и право да продължат образованието си, стига да имат съответните документи и да се справят вече с езика. Проблеми има и ще има, но те са преодолими. Именно затова са всички тези институции, за да помагат и решават възникналите трудности последователно и законово. Призовавам цялата общественост да бъде по-лоялна, защото наистина никой не избира съдба на бежанец!