Ти цифровизира ли се?

Щрак и мрак! За хиляди българи на 30 септември телевизорите се оказаха обсипани със снежинки или оцветени в синьо. Модерната европейска цифровизация, с която ни омайва момчето от кутията, дойде. И вместо да се почувстваме по-европейци, ни затиснаха въпроси. Рекламата, станала популярна с фразата "Как да го свържа бе, момче?", не ни информира за проблемите, които лъснаха. Общо 35 милиона - на два пъти по 17,5 млн. лв., бяха похарчени по официални данни досега за разяснения. Сумата обаче е единственото, с което кампанията привлече вниманието ни.
По данни на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори едва около 20 на сто от българските домакинства са зрители само на ефирна телевизия. Останалите близо 80% ползват платени услуги по кабел или сателит. Затова буди недоумение фактът, че бяха пръснати милиони левове, а в крайна сметка има хиляди домакинства "откъснати от света". Рекламната кампания, която ни убеждаваше, че за да се свържем, е достатъчен само кабел и сет-топ бокс, се оказа подвеждаща. Дни преди официалния пуск на цифровата услуга стана ясно, че проблеми има и те съвсем не са в "нашия телевизор". Защо вместо за реклами по телевизиите, които така или иначе имат директен интерес от промотиране на новата услуга, милионите не отидоха за повече декодери, за по-голямо покритие, за настройка на антените и пр. технически детайли. Защо Комисията за регулиране на съобщенията, по чиито правила се изготви цялата цифровизация, както и ресорното министерство, не алармираха навреме и не взеха съответните мерки, за да не остане и едно домакинство без телевизионен сигнал след 30 септември? Защо тепърва държавата ще брои колко българи не могат да гледат телевизия заради цифровизацията? Колко милиони, на кого и за какво точно бяха платени през годините, за да стигнем днес до сложния отговор на трудния въпрос как да се свържем с модерния свят? Колко милиони още ще трябва да вземем от джоба на данъкоплатците, за да върнем хиляди хора поне в ХХ век? Щото иначе ще излязат прави експертите, които предупреждаваха, че цифровизацията ще доведе до повече конкуренция на рекламния пазар, отколкото до по-добро качество, което милионите зрители така или иначе вече получават чрез кабелните и сателитни платформи.


По фейсбук от Париж

...И друг път съм ти казвал, че макар още от 2005 г. да е спряна, аналоговата си върви успоредно и хората в Париж си приемат 6-8 канала...
Добре, как е спряна, а върви? Ефирно или по кабел?
Това го има само у нас или в някои балкански страни, в които аргументът "Тъй рече Западът..." все още минава за една от божиите заповеди, които всички безропотно приемат като даденост...
Но все пак - по ефира или по кабел получаваш сигнала?
Аз съм в Париж и програмите си вървят. Извън Париж нямам представа как е - дали и там приемат аналогов сигнал, или са минали на цифрова.
Със стайна антена ли приемаш или по кабел?
Получавам по кабел, дълъг 2 м, вързан накрая на кухненско пособие за изцеждане на малки чинийки от кафе. Това сложих временно и вече 3 години не съм променял кабелчето. Антените оставих в София.
Това кухненско пособие роля на антена ли играе?
Да. Без него хващам една телевизия.
А как разбираш, че сигналът е аналогов, а не цифров?
Като сложа цифровата приставка, се включват 32 канала...


Антена с щипка за пране

Протестни подписки срещу снежинките на телевизора и сините екрани обмислят жителите на няколко села в община Смядово, които останаха без покритие. Не само сме на тъмно, но и не виждаме кой ще ни помогне, коментират хората. За разлика от аналоговата картина, при която сигналът постепенно се изчиства и така ви ориентира, че въртите антената в правилната посока, при цифровия сигнал е или всичко, или нищо. Според експерти 20-те на сто от населението на България, което досега бе основен потребител на аналогов сигнал, не се е докосвало до кабел или сателитна чиния по няколко причини. Първо, защото е живеело в райони, в които изграждането на кабелна мрежа не е било рентабилно. И второ, защото по една или друга причина не е можело да си позволи още един разход като таксата за кабелна телевизия. Няма гаранция обаче, че единствено декодерите, предвидени за социалнослаби, ще решат проблемите на тези хора. Необходимо е препозициониране на антените и предавателите, както и силен качествен сигнал. В някои райони на страната това на този етап е практически невъзможно. Така хората ще трябва да избират: или "на тъмно", или такса за кабелна или сателитна телевизия. За по-високите сметки за ток при включен нов консуматор - т.нар. декодер, дума няма да отваряме.
Минимум на 10 м трябва да вдигнем антените си, за да хващаме цифрите, коментират родопчани. Столичани са по-улеснени, но затова пък и те демонстрират иновационен подход: модата е антените за телевизори да се закрепват с щипки за пране на терасите. Е, това точно не ни го обясни момчето от телевизора, което ни запознаваше със сет-топ бокса...


Бум в продажбите на телевизори

Според представители на най-големите производители и търговци на телевизори у нас годишно българите купуват около 300-320 хил. телевизора, за които харчат около 80-100 млн. евро. Експертите прогнозират ръст на пазара около 20-25% във връзка с цифровизацията.
Прогнозите за увеличен ръст на продажбите на телевизори у нас се основават на данните от държавите, в които процесът по цифровизация приключи. Според "Самсунг" продажбата на телевизори е скочила с 13 на сто в Италия, с 30 на сто в Словакия, и с 300 на сто в Хърватска.
Не изостава и пазарът на декодери. От пускането на цифрова ефирна телевизия в Португалия през 2009 г. досега са продадени над 1,5 млн. декодери. При средна цена 30 евро това е оборот от над 47 млн. евро. Очаква се в Полша близо 3 млн. да са домакинствата, които искат да се сдобият с оборудване за цифров ефирен сигнал. Във Великобритания над 92 на сто от домакинствата са гледали цифрова телевизия още в края на 2010-а, а декодери има в 10 млн. домакинства. От 2005-а насам в Европа са продадени над 65 млн. приемника, изчисляват експерти.
На родния пазар прословутите сет-топ бокс устройства, или т.нар. декореди, вървят от 50 до 290 лв. Хората, които имат право на енергийни помощи за отоплителен сезон 2012-2013 г., могат да получат ваучер за декодер за цифрова телевизия до 30 октомври т.г. По данни на социалното министерство това са 260 000 души. Ваучерите са на стойност 60 лв. Крайният срок за използването им е 30 ноември 2013 г. Разликата между номиналната стойност на ваучера от 60 лв. и цената на декодерите, постигната в рамките на обществената поръчка, се връща в държавния бюджет. Възможно е доплащане над цената, на която се предлагат устройствата.
Вече има сигнали за предприемчиви "социалнослаби" със сателитни чинии на терасата, които са се възползвали от правото си на безплатен декодер, за да го препродадат "на черно" на половин цена. Защо държавата си затваря очите?

32 страни в Европа вече са "цифрови"

Европейският съюз е приел резолюция, с която се задължават всички страни членки да цифровизират националния си ефир до края на 2013 г. Според годишния анализ на Европейската аудиовизуална обсерватория, публикуван през март т.г., през 2012 г. 22 от 27 страни членки са преминали изцяло към цифрово предаване и са изключили напълно аналоговите си предаватели. През 2013 г. изцяло към цифрово разпръскване са преминали Ирландия, Италия, Литва, Португалия, Словакия и Великобритания. Цифров е сигналът в Хърватска, Швейцария, Норвегия и Исландия, които не членуват в ЕС. През т.г. прехвърлянето трябва да се осъществи изцяло в Гърция, Полша и България, а Македония и Босна и Херцеговина го планират за следващата година. Албания, Румъния, Русия, Черна гора и Турция ще изключат аналоговите предаватели през 2015 г.

Кой какво гледа?

Според предварителните планове броят на каналите, излъчвани чрез цифрова ефирна телевизия, ще нараства поетапно. До края на 2013 г. се предвижда да гледаме 21 телевизии, а до края на 2015-а - общо 50.
Според изп. директор на дигиталния разпространител "НУРТС-България" Свилен Попов компанията е преизпълнила ангажиментите си и над 96 на сто от населението е покрито, за което по негови данни са инвестирани над 100 млн. лв. за три години. Два от изградените мултиплекси осигуряват достъп до цифрова телевизия на над 7 млн. души, уточняват от "НУРТС Диджитъл" ЕАД и "Фърст Диджитъл" ЕАД. В момента чрез цифров телевизионен сигнал на територията на България се излъчват Би Ти Ви, Би Ти Ви Лейди, Ринг, Нова телевизия, Диема Фемили, Ти Ви 7, Нюз 7, България Он Еър, ТВ Европа и обществените БНТ 1, БНТ 2 и БНТ 1 HD. Според Попов е въпрос на търговски преговори с тв операторите да започне излъчване на допълнителни канали. Според разчетите на дружествата без "звук и картина" са около 279 836 граждани, от които ефирна телевизия гледат около 100 000.
Само преди дни председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков заяви, че между 350 000 и 1 млн. българи остават без цифрово покритие. Според министъра на транспорта, информационните технологи и съобщенията до края на седмицата ще е ясно кои домакинства остават без сигнал. След това министерството щяло да изготви мерки, за да реши проблема на хората. А до 2107 г. трябва да цифровизираме и радиото...