Ердоган "тупа топката"

След като световната дипломация, водена в сирийския случай от Русия и САЩ, зае водещите позиции в геополитиката при търсенето на изход от кървавия конфликт в тази близкоизточна страна, някои държави като Турция изпаднаха сякаш в ситуация на поредица от грешни външнополитически ходове. Поне такива са изводите на редица западни анализатори. Амбициите за водеща роля в Близкия изток и налагане на собствения модел за управление чрез съчетаване на светска власт под егидата на мюсюлманската религия явно вече не са на дневен ред. Турция остана с малко приятели в региона и сложни отношения както с шиитските сили в Ирак, Иран, Сирия, така и със сунитите от монархиите в Залива, без Катар. Политиката за "нулеви проблеми със съседите" практически се провали в страните от т. нар. Арабска пролет, а фактически пряката намеса в конфликта в Сирия и подкрепата за "Мюсюлманските братя" в Египет катализира допълнително положението. Дали наистина премиерът на Турция Ердоган проигра позиции като прие, че Асад ще падне бързо в Сирия и подкрепи противниците му, или високомерието, породено от 3-те последователни изборни победи в собствената му страна замъглиха политическите му инстинкти, вече не е важно. Последиците са, че напускайки неутрални конструктивни позиции и роля на посредник в близкоизточните конфликти, най-вече в Сирия, Турция изпадна в ситуация на изолация. В същото време и плаща тежка икономическа цена, защото търговските й пътища през Ирак и Сирия вече не съществуват, а Обединените арабски емирства са отменили инвестиции във въгледобива й за 12,5 млрд. долара. Същото важи и за Саудитска Арабия, Дубай и Кувейт. Египет дори забрани излъчването на турските сапунени сериали, а в Бейрут отвличат турски пилоти. Наблюдателите изтъкват, че в региона са се проявили симптомите на възраждане на нелицеприятни спомени от властта на Османската империя, в чиито граници са били държавите от Близкия изток. Това никак не кореспондира с политиката, която Турция се опитва да наложи и която стана популярна като неоосманска. На практика неоосманската риторика се оказа непопулярна сред населението там, а събитията във и около Сирия създадоха нови проблеми на Ердоган. Някои казват, че е смутен от грешната игра в Близкия изток, но той намери воля да заяви, че "има сили, които искат да разделят и погълнат страната" и призова нацията да не се поддава на провокации като запази единство между всички етноси и религии - турци, кюрди, лази, черкези, абхазци, роми. Предупреди, че за нищо на света няма да позволи нарушаване на териториалната цялост на страната. Дали това има връзка с обявената фактическа автономия на сирийските кюрди в Североизточна Сирия и връзките им с ПКК, борбата им срещу ислямистки групировки, в това число Ал Нусра, за които имаше твърдения, че получават помощ от Анкара, или има връзка със симпатизирането на многомилионното турско алевитско население на техните братя алауити в Сирия, не е ясно. По-скоро е ясно, че наистина отровата на сектарианската омраза може да се прехвърли от Сирия в Турция и това да срине единството на нацията, крепено от десетилетия по всякакъв начин от всички турски правителства.
Всъщност Турция има два основни нерешени въпроса, независимо какво казва премиерът Ердоган. И това са кюрдският и исканията на алевитите за свобода на вероизповеданието им. За алевитите развитие няма, но за кюрдите има поле за нова изява след обявяването на намеренията на премиера Ердоган за дадени реформи. Тези дни той в 45 минутна реч обяви т.нар. пакет за демократизация, който фактически е проект за реформи в законодателната дейност, които се очакваха отдавна и някои от тях се отнасят до кюрдското население. Разбираемо е, че коментарите в тази връзка са многопосочни и не само в страната. Мнението на опозицията никак не е за пренебрегване, особено след масовите протести в страната, защото разделението в турското общество вече е наяве и мненията невинаги са в подкрепа на правителствената политика вътре и извън страната. Особено след като световни експерти определиха Турция като страна, която се лута между светските завети на Ататюрк и пълзящата ислямизация, която я отдалечава от прокламираната прозападна ориентация. И докато реакцията на опозиционната Народно-републиканската партия, водена от Калъчдароолу стъпва на позиции "планината роди мишка" и че това е "пакет за харесване", който не може да "вземе сърцето на никой", то някои говорят за "пакета на шейха Таип", който е обявил "война на републиката" и който е в услуга и по искане на ПКК. Ердоган твърди, че този пакет е само начало и по-голямата част от речта му е посветена да убеждава населението в прокламираните реформи. Сякаш е притиснат не само от предстоящите избори и се опитва да предотврати обратни реакции, но и от събитията в съседните страни, особено в Сирия, където 1/5 от сирийските кюрди са от ПКК и водят битки за собствена независимост, като с обявения си неутралитет подкрепят фактически Асад. Голяма част от точките в т.нар. демократичен пакет са искания на ПКК и няма съмнение, че това е следствие на споразумението с Партията на мира и демокрацията - кюрдска и с ПКК, заради която се обещава продължение. Анализатори твърдят, че ролята на САЩ за този демократичен пакет е основната. Но някои точки като вдигане забраната за носене на забрадки/тюрбани на обществени места, с изключение на съда и отбраната, за премахване на пречките за събиране на помощи за религиозни секти и др. се възприемат като "обявяване на война на републиката". Още повече, че самият Ердоган в речта си посочва като голяма пречка 27 май - деня на републиката, на кемалистката революция.
Всъщност какви реформи предвижда Ердаган? Друг е въпросът кои, как и кога ще бъдат одобрени в Меджлиса. Започва с предложение за внасяне в парламента на точка за намаляване на минимума от събрани валидни гласове за попадане в Меджлиса. Сега е 10%, но може да стане 5% или дори да няма таван за представителство. По този начин кюрдите, например, могат да постигнат национално представителство в Меджлиса, защото за тях масово гласуват в югоизточните райони на страната. Друг е въпросът, че някои опозиционери са убедени, че това предложение в крайна сметка няма да мине. Предлага се промяна и в добиване на право за държавните субсидии за партиите, която се предвижда да бъде 3% при сегашни 7% за получени гласове на общи избори. Промяна се предвижда и за облекчаване на организирането на партиите, за двойното председателство (съществува фактически и сега при ПКК, само се предвижда легализация), за облекчаване режима за членуване в партиите (отнася се най-вече за чиновниците и то на принципа всеки избирател може да бъде избран), политическа пропаганда на различните езици (не само на турски), увеличаване на наказанията за сеене на омраза и ненавист, защита на стила на живот, възможност да се ползват буквите Q, W, X, което се отнася за кюрдите, права при демонстрации и манифестации (валиите ще определят кога и колко време да се състоят), специални училища за майчин език (в частни училища да може да се учи на кюрдски), възможност за смяна на имена на села и градове (кюрдските селища имат от 80-те години на ХХ век турски имена), защита на личните данни, свобода за събиране на помощи за религиозни секти, свобода за носене на забрадки на обществени места, премахване на сутрешните клетви в основните училища, където децата всеки ден рецитират слова за вярност към майката-родина Турция, създаване на ромски езиков и културен институт, както и връщане на земята на манастира Мор Габриел на сирияните, даване име на Невшехирския университет Хаджи Бекташ Вели (архитект-алевит). 
"Тупа топката", казват анализатори в самата Турция за Ердоган. Но той нищо не споменава за алевитите. Явно не му е дошло времето, за разлика от кюрдския проблем. Според Такин, зам.-председател на НРП, с предложението да се намалят таваните за влизане в парламента, Ердоган "докарва морето". Приема като единствено положително предложението за борбата срещу разделението на нацията, но подчертава, че самият Ердоган разделя нацията и предвижданото наказание от 3 години за такова престъпление ще го настигне именно него. Красноречива е реакцията в социалната мрежа на народен представител от Измир (кемалистка крепост) - "от пакета за алевитите излезе университетско име, за кюрдите 3 броя букви, за сирияните 270 дка земя, за циганите - институт".
Опозицията твърди, че промените са козметични и само се пропагандират реформи, наречени защита на човешки права. Факт е обаче, че светът обърна подобаващо внимание на тази реч на премиера Ердоган и тя бе предавана на живо от много световни медии. Друг е въпросът, че едва ли светът разбра за протест на младежи в Анталия, които са демонстрирали в рокли срещу забраната учащите се момичета в Гази Анталия хай скул да носят поли/рокли. Под предлог, че като носят панталони, ще бъдат по-свободни. Съвсем в унисон с твърдението в речта на премиера Ердоган за демократичния пакет, че трябва да се уважава правото на свободно изразяване на религиозна принадлежност и че предложените реформи ще допринесат за равното отношение спрямо мъжете и жените, решили да се обличат спрямо ислямските закони. Така се защитавали правата на всички граждани. Симптоматично, но дали не са нови крачки към поредна доза пълзящо ислямизиране?
Защо Ердоган заявява, че "страхливите не правят паметници на победата"? Разсейва обвиненията, че изпитва най-малкото неувереност следствие развитието на някои събития вътре и извън страната? Отговорите се търсят не само в опозицията, но и сред светски настроеното турско общество.
В същото време зам.-председателят на Работническата партия Басри Йозбей не крие мнението си, че този пакет на Ердоган е нанесъл последните удари върху демокрацията, републиката и светското начало. Явно пакетът е по идея на САЩ и се явява плод на някаква коалиция ПСР/ПКК, се казва в неговото изявление, но прокламираната "промяна на Ердоган всъщност е от съвременната република към Средновековието". Недоволството на гражданите продължава, смята и този опозиционно настроен политик. Въпреки уверенията на Ердоган, че "решението е на народа, на нацията".
Събитията и предстоящите местни, а после и парламентарни избори ще покажат кой крив, кой прав в твърденията си, но е повече от ясно, че светът гледа под лупа случващото се в Турция. От това зависи сигурността не само в Близкия изток, а и на Балканите. Зависи и играта в геополитиката, където ролите често се сменят под напора на всяко следващо събитие, дори и да не е глобално.
В тази ситуация становищата на ЕС във връзка със събитията в Близкия изток, в частност в Турция, е от особено значение за нас. По традиция Евросъюзът прави малки стъпки, трудно взима общовалидни решения и е често по-колеблив, отколкото им се иска на гражданите. Но може би така си спестява недоразумения, които сега се приписват на правителството на Ердоган. Независимо че гордостта му от високия икономически растеж през последного десетилетие му даде основание за по-големи амбиции, отколкото Турция може да реализира. Проблемите вътре в страната се оказаха достатъчно сложни. Старите демокрации са изстрадали от векове този свой опит и се опитват да балансират сред разнопосочните геополитически интереси, но в крайна сметка винаги в свой интерес. Ето сега с решението на ПАСЕ относно "сюнета", те дават сигнал, че има още много път за Турция по пътя към ЕС. Независимо че Турция чрез своя официален представител обяви доклада на ПАСЕ за "безотговорен, опасен и подстрекателски", той категорично настоява за спазване на определени условия и изрично изявено лично желание на децата след 14-годишна възраст за прилагане на този религиозен обичай. Приема се, че в противен случай това ще бъде нарушаване на човешки права. Точно такива реформи не се предвиждат в демократичния пакет на Ердоган. А дали той се "опитва да лекува тежко болен с аспирин", дали ПКК наистина подкрепя пакета, или е влязла в някакво споразумение с ПСР с определена цел, дали Йоджелан участва активно в такива договорки, дали националистите също са в договорки с ПСР поради подкрепата им за забрадките, наистина предстои да видим.
Както обикновено, за нас остава ролята на наблюдатели и вече заявена външнополитическа позиция за баланс при кипящите събития в по-близките ни и по-далечни региони. Все пак ЕС ни дава достатъчен чадър, за да не се изхвърляме, когато някой реши, че това е изгодно по ред други причини. Въпросът, който винаги е на дневен ред и то не само по външнополитически проблеми, е да не сме след събитията, а да имаме изпреварваща информация и варианти за решения. И в тази посока ЕС ни е достатъчен ветропоказател.

Ердоган окачестви обявяването на плана за демократизация като "исторически момент". Но въпреки че урежда редица проблеми, пакетът реформи се фокусира предимно върху правата на кюрдското малцинство
БГНЕС

И докато Ердоган се опитва да ухажва кюрдите, международната правозащитна организация Амнести интернешънъл обвини Турция за тежки нарушения на правата на човека и прекомерно, и ненужно използване на сила при потъпкването на антиправителствените протести, започнали през май