Трудното винаги идва после

Светът и най-вече Европа с такова внимание следяха предизборната надпревара и самите избори в Германия през миналия месец, че няма как човек да не си помисли дали пък германците не избират лидер на самата Европа, в частност на ЕС, т.е. един от геополитическите играчи? Никой не отрича ролята на Германия като основен двигател на ЕС, като един от факторите за стабилност и пример за политика на малките крачки, която носи дивиденти в национален и европейски мащаб. Но и никой не иска гласно да признае наличието на страх от икономическата и политическата мощ на Германия, особено в периода на кризата, която може да не бъде винаги в полза на определени очаквания. Някои в ЕС призовават за нова Европа и нова Германия, но самите германци на тези избори  показаха, че в период на криза е най-малкото лудост да сменяш курса, особено ако той е приемлив. Определено предпочитат надграждането и сигурността, дисциплината и много работа, но не и в полза на т. нар. европейски неудачници, за каквито по принцип напоследък смятат гърците и дори онези страни от ЕС, които се реформират, но някак запазват старите си навици. Наблюдатели отнасят тези настроения към умората от усилията на самата Германия да осигури както национално, така и европейско проспериране. Затова пък много е симпатично проявеното чисто човешко признание от избирателите към канцлера Меркел, която те припознаха като майка на нацията. Както се казва - обединяваща фигура.
Резултатите от изборите са известни и вече седмици се коментират по целия свят възможните коалиции и дори се правят залагания за изхода от преговорния процес между класиралите се за Бундестага партии. На партията на Меркел не достигнаха само 4 гласа, за да се приравни с  Аденауер, който единствен в историята на Германия е постигал резултат за самостоятелно управление. Но анализаторите са на мнение, че "Супер Мути" е въздъхнала с облекчение, когато е разбрала, че няма как да управлява сама. Кой по-добре от нея знае какви са проблемите на Германия и ЕС и че за решаването им няма как да се разчита само на една политическа сила и държава, колкото и успешна да е! Нейната категорична победа бе очаквана, но изненадата на тези избори бе по-скоро отпадането от парламента на "вечните" й съюзници - либералната Свободнодемократическа партия. Не им достигнаха 0,2%, въпреки че в предизборния маратон те представиха добра програма. Над 2,5 млн. техни избиратели са се прелели към партията на Меркел. Това е другият извод, който правят следещите отблизо германската вътрешна политика експерти - Меркел е доказала, че е отворена към разумните идеи на други партии и по този начин успява да привлича привържениците им, и то без да губи ориентирите на собствените си решения, ценностите на собствената си ХДС. Друг е въпросът, че така левите възприемат десни идеи, а десните завиват наляво. Познато явление. Познато е и друго явление като баланса между интересите на гражданите с различен социален статус и партньорството с банките и финансовите институции, с работодателите. Меркел обаче го прави майсторски и талантът й на балансьор явно осигурява доверието на средната класа, на нископлатените работници, но и на богатите. Е, не винаги и не за всичко, но достатъчно, за да печели избори за 3-и път. Затова я нарекоха и "Супер фрау", и то без ирония. 
Германската социалдемократическа партия спечели 25,7%, т. е. 192 депутати в парламент от 630 членове. Изпънатият и съответно сниман среден пръст на лидера й Пеер Щайнбрюк, който така отговаря на критиците си, не намали социологически предречения резултат от изборите. Но създаде някак южняшки колорит по време на предизборната кампания. Все пак лидерката на лявата партия (8%) се представи облечена като Фрида Кало, а самата Меркел ту поставяше колие с цветове на немското знаме, ту сменяше цвета на костюмите си съгласно онези внушения, които й се искаше да изпрати в медийното пространство. Не всички го разбираха, но всички се забавляваха, а медиите имаше с какво да пълнят програми и страници. Не останаха назад и зелените, които според анализатори са загубили гласове (8%) поради силна и гласовита подкрепа за гейорганизации, педофили, а това явно е довело до отрицателно отношение на традиционните им гласоподаватели и отлив от подкрепа.
В крайна сметка се стигна до ситуация, при която предстоят дълги преговори за съставяне на правителство и то при най-възможни три варианта: коалиция християндемократи и социалдемократи, коалиция между християндемократи и зелени и коалиция между ГСДП, зелени и левица, в която са и бивши комунисти от бившата ГДР. Привържениците на третия вариант не са много сред анализаторите. По-скоро се залага на голямата коалиция, но всички си дават сметка за възможните компромиси и възможността за съставяне на правителство на малцинството, ако преговорите не доведат до успех. Алтернативата нови избори засега се отхвърля и от политици, и от експерти. Въпреки уверенията на Меркел преди изборите, че при нелогична ситуация, няма да се поколебае за нови избори. Всички се убедени, че на "Супер Мути" ще й бъде трудно да сформира ново правителство. Условията на социалдемократическата партия няма да се преглътнат лесно. С наистина предпазливи ходове тя си вдига непрекъснато цената. За всяко споразумение партията ще иска да гласуват всички 470 хил. членове, т. е. винаги ще казва, че са склонни на компромис, но хората им няма да го приемат. СДП иска за момента 6 министерски места, в т. ч. на финансите, основно за Германия, а и за ЕС. По обясними причини. В същото време лидерът на ГСДП и кандидат-канцлер Пеер Щайнбрюк вече обяви, че се оттегля от поста си и бе изпратен на  партийната конференция преди дни с аплаузи, защото емоционално съобщи, че "ще бъде благодарен на партията си толкова дълго, колкото стои на двата си крака". Всичко е въпрос на политика и не всички членове на партията ще са съгласни на такава коалиция, която ще осигури министерски места на ръководителите, но няма да може да гарантира изпълнение на предизборни обещания, в т. ч. и за данъците. Например за годишни доходи над 100 хил. евро максималният процент за облагане да бъде вдигнат на 49 на сто. Има вариант някои от законите да бъдат приети, преди да се подпише споразумението между двете големи партии и това ще им открие път за действащо коалиционно правителство. То може и да е наистина успешно, ако е създадено добре и без задкулисие. Все пак съседна Австрия отново избра подобна голяма коалиция и никой не казва, че е проблем. В тази връзка не е без значение, че след разочароващия резултат на изборите за зелените, техните основни лидери се оттеглиха от постовете си и това отваря по-широко вратата за преговори с Меркел. Друг е въпросът, че не са много политолозите, които залагат на такава коалиция, независимо дали Меркел няма да се обърне първо към зелените за разговори. Политически хватки.
Каквото и да се разберат партиите, пред тях ще има достатъчно предизвикателства, които налагат нови решения. Кризата все още е в сила, независимо от появилия се оптимизъм поради отчетен ръст на БВП. Да се спре стопяването на средната класа, да се спре обедняването и съкращаването до минимум на правата на работниците и служителите в частния сектор, което ги обрича на неподозирани доскоро зависимости, да се осигури защита на работните места, да се задължат богатите да поемат своята тежест от кризата чрез по-високи данъци са все проблеми, които не могат да се отлагат до безкрайност. Това е Германия! Целият ЕС е вперил погледи към Берлин и е готов да приема идеи. Във външен план най-общо това означава дали ще има федерация и какво ще стане с еврото като обща валута на ЕС.
Ние също има какво да научим от тези избори и политическите дебати в Германия. Първо 70% от германците са си дали гласа до 15 ч. в деня на избора, а и всички те са убедени, че гласуването е инструмент за контрол и дори начин да наказваш политиците, ако смяташ, че не са успешни. У нас наказанието е чрез отказ от гласуване. Системата за гласуване при германците не може да предизвика вълна на неудовлетворение поради фалшифициране и това е опит, който сигурно трябва да се проучи по-дълбоко. А дали Меркел ще бъде гръб на наши десни партии няма как сега да се прогнозира. Тя е доказано практичен политик и за нея интересите на гражданите й и на ЕС, където също е лидер, са далеч по-отговорна задача, отколкото да демонстрира привързаност. Който иска, да следи цвета на костюмите й. Интересно е, че при тези избори е удвоен броят на германските депутати от турски произход - вече 10, всички родени в Германия. В блока на Меркел ХДС/ХСС за първи път има депутат с турски произход-Джамиле Юсуф, при ГСДП са 4, при зелените - 3 и в лявата партия - 2. За първи път има и депутат африканец. До тези избори немските граждани от турски произход по принцип гласуваха вляво. Това също си е пример за търсене на изход след констатирания провал на мултикултурния проект на водещите европейски държави. Може би и възприемането на германския модел на пестеливост у дома и конкурентност в чужбина ще бъде тема за дискусии, но като цяло тези германски избори доказаха, че те не са само национален въпрос, а и европейски. Защото останалите страни членки, особено в еврозоната, няма как да не усетят икономическите, политическите и дори социалните последствия от случващото се в Берлин. Защото се надяват, че Берлин ще поеме своята отговорност за политическо водачество следствие икономическата си мощ. Предстоят евроизбори и дали германските избори са някакъв ориентир или европейските очаквания за твърда амбиция за ясно водачество на Германия в европейски план са основателни, предстои да видим. Засега е ясно, че на никого не е лесно в ЕС при тази криза, особено за тези извън еврозоната, където често се налагат особено болезнени процеси. Независимо как приемат и анализират наистина впечатляващата победа на "Супер Мути". Трудното винаги идва после.


Новият Бундестаг трябва да проведе първото си заседание на 22 октомври, един месец след изборите. Дали дотогава коалицията ще е факт?


ХДС и ГСДП - все още възможна комбинация