Ивайло Атанасов, студент в СУ, движение "Призив":
Най-страшна е демотивацията в университетите
/ брой: 249
- Цялата академична общност протестира, как изглежда ситуацията през вашите студентски очи, ниското финансиране ли е проблемът?
- И на този протест, както и на предишния, миналата седмица, а и на следващия, предполагам, който ще е на 1 ноември, заедно с преподавателите на Софийския университет, исканията ни се свеждат най-общо до две категории: искания от спешен характер и искания от принципен характер. Първото ни искане е спешно да се финансират университетите така, че работата в тях да може да продължи. А принципната гледна точка е, че настояваме реформите, които се правят в образованието, да бъдат максимално прозрачни и съгласувани, съответно да се води открита обществена дискусия. Такова нещо досега не е имало. В крайна сметка, в съответствие с европейската тенденция трябва да се "гони" стратегия за финансиране във висшето образование, на науката и културата на средноевропейски нива.
- В декларацията си посочвате 1,13% от БВП за висшето образование...
- Такова е средното ниво за Европа. В момента всички държави в ЕС, с изключение на страшно засегнатите от кризата, следват съветите на Европейската университетска асоциация и увеличават финансирането за висше образование. Единствено у нас това не става, а и без това сме изостанали по квота от БВП.
- Досега от студентите чуваме най-вече възражения за парното, за липсата на топла вода в общежитията. Не сме чули обаче как се отразява липсата на пари върху вашето обучение?
- Най-страшното, което виждаме, поне що се отнася до хуманитарните специалности (аз съм студент в магистърска програма "История на философията"), е страшният спад в мотивацията - както на студентите заради ниските стипендии и малкия им брой, така и на преподавателите, на които за редица дейности, които извършват, изобщо вече не им се плаща. Да не говорим, че социално-битовата мизерия е нещо, с което хората започват да свикват и да го приемат едва ли не като нещо нормално.
- Министрите Дянков и Игнатов казват, че трябва да се оптимизира съставът на преподавателите. Много ли са ви преподавателите, как мислите?
- Преподавателите, освен че понякога не стигат, вършат и много несвойствени неща, които са чисто административни. Те имат страшно много административна работа. Имат много задачи, които те изпълняват и не им се плаща. Не се заплаща например за това да си ръководител на магистърска програма в момента. Допълнително идва проблемът с хоноруваните преподаватели, с които се сключват временни договори, за да четат лекции в продължение на 1-2-3 месеца, за такива договори в момента няма пари. Т.е. спадът при преподавателите вече е съвсем реален, дори и без да има съкращения. А броят на преподавателите всъщност е един от елементите на качеството - колко студенти обучава един преподавател. Ясно е, че в СУ преподавателите са най-много. Не мисля, че това е нещо ненормално, напротив.
- Когато станете магистър с вашата специалност, какво правите нататък? Къде си намирате работа у нас?
- Има два варианта, както и пред всеки студент - да се насочи в публичния или бизнес сектора, или да продължи да се занимава с научна дейност. Аз засега мисля да опитам да продължа да се занимавам с наука, въпреки че перспективите са много скромни. От друга страна, човек може в публичния или в частния сектор да се реализира в редица други дейности, включително в медйната сфера, връзки с обществеността и т.н.
- Не ви влече да станете бизнесмен, например?
- Доколкото съм запознат с теорията за първоначалното натрупване на капитала, мога да кажа, че нямам никакъв шанс да стана бизнесмен. Имам същия аргумент, с който Швейк не станал търговец, тъй като бил прекалено честен.