Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Септември 2017 | Сряда
 
вход регистрирай се

На първа страница

Артьом Оганов:

Страна без наука няма бъдеще

Номинираният тази година за Нобелова награда по химия руски учен в специално интервю за ДУМА говори за своя метод за откриване на нови материали, за финансирането на науката и предизвикателствата пред учените

Светла Василева

29. Октомври 2013 , брой: 251   834   0
Снимка

Снимка: Личен архив на Артьом Оганов

Артьом Оганов е едва на 38 г., а вече беше сред номинираните за Нобелова награда по химия тази година. Той е един от най-известните и цитирани минералози-теоретици в света. Носител на множество научни награди. На 12-о място в класацията на Newsweek (2008 г.) за руски учени, работещи в чужбина и 6-и в класацията на Forbs (2011 г.) за най-успешни руски учени.
Роден е в Москва през 1975 г. Завършва геоложкия факултет на Московския университет. Защитава докторати в Лондон (2002 г. University College London) и Цюрих (2007 г. ETH Zurich). Работил е в университетите на Англия и Швейцария и като гост професор в университетите в Милано (2005), Париж (2006, 2007, 2010) Хонконг (2008), Лил (2009, 2010, 2012), Гуейлин (2009). От 2010 г. до момента е професор в State University of New York at Stony Brook и завеждащ лабораторията по компютърен дизайн на нови материали към същия, адъюнкт професор в Московския държавен университет и почетен професор на Гуейлинския университет. Ръководи и създадената тази година в Московския физико-технически институт (МФТИ) научна лаборатория и също такава в Китай.
Специалността на Артьом Оганов е кристалография - наука за строежа на веществата, оперираща на границата на физиката, химията, менералогията и материалознанието. Руският учен е автор на метод, предсказващ структурата на веществата USPEX (Universal Structure Predictor: Evolutionary Xtallography). Разработената от него програма е достъпна за всеки, който иска да я ползва. Фирмите заплащат за нея право на ползване, а учените, работещи в академичната наука, я получават безплатно. Програмата има вече около 1500 ползватели в целия свят. Благодарение на алгоритъма, създаден от Оганов, с помощта на компютър и знаейки само химичната формула на минерала, могат да се откриват нови материали.
Резултатите от проучванията му са описани в 109 научни статии (в т.ч. 5 в Nature, по една в Nature Materials и Nature Chemistry, 2 в Scientific Reports). Член е на редакционната колегия на "Journal of Superhard Materials" и "Scientific Reports", основател и председател на комисията по кристалография на материалите към Международния съюз по кристалография.

- Г-н Оганов, разкажете с какво се занимавате и за какво бяхте номинирани за премията на Нобел по химия тази година? 
- Аз съм кристалограф-теоретик. Създавам методи за предсказване на нови материали. Благодарение на тях отпада необходимостта от дългогодишни трудоемки експериментални опити "на тъмно". Сега компютърът може да покаже каква структура и какъв състав трябва да притежава материалът със свойствата, които са ни необходими.
- Кристалографията е безполезна наука, макар и да привлича умни хора. Готови ли сте да оспорите това мнение на Гьоте?
- Не е необходимо да го оспорвам. Гьоте е бил любител-кристалограф и тези думи ги е казвал на шега. През 20-21 век кристалографията създаде фундамента на химията, физиката, материалознанието и молекулярната биология. Отричането на ползата от тази наука е невъзможно. 
- Методът, който вие сте разработили, къде намира приложение?
- С негова помощ могат да се разработват нови материали с нужните ни свойства. Това се прави в редица компании - Тойота го ползва при разработване на материали за нови акумулатори. Има много и различни приложения - за изучаване на веществата в екстремни състояния, например при високите налягания на земните недра. Разбирането на много от химичните процеси предполага познаване на структурата - и тук моят метод често се оказва незаменим.
- Назовете някои от проектите, най-интересните, върху които работите в момента?
- Единият проект е за откриване на нови съединения, устойчиви под налягане и противоречащи на класическата химия, например  Mg3O2. Аз се занимавам със създаването на нови модели, които биха описвали такива вещества. Другият проект е за търсене на нови силни постоянни магнити. Третият - изучава химията на повърхността на кристалите. Тук също класическите правила на химията невинаги работят и има огромно поле за изследвания.
- През последните години все по-често сякаш имаме поводи да казваме, че младежите не се интересуват от "тежките" физико-математически науки. Така ли е в действителност, според вас?
- В богатите страни младежта рядко се стреми да се занимава с физика, химия или математика. Но има и приятни изключения. В Русия тенденцията е същата, но за сметка на това в Китай има масово увлечение по науката и множество талантливи хора в науката.
- Вие работите на границата на химията и физиката, а, струва ми се, понякога и на други науки. Кажете, какво удивително все още предстои? Все пак това, което сте направили, някога е смятано за фантазия и вълшебство?
- Предстои да се направи още повече! Ние се научихме да предсказваме материали с нужните ни свойства, но все още предстои да се научим да предсказваме как да ги синтезираме в лабораторни условия. Ние предсказахме множество необикновени химични явления в условията на високи налягания, но все още предстои тяхното обяснение, както и създаването на нови химични правила и теории, които биха ги описали.
-  В България преди година тогавашните управляващи имаха намерения да закриват Българската академия на науките. Аргументите им бяха следните - фундаменталната наука вече не е модерна, тя е по-малко атрактивна и е скъпоструващо удоволствие. Така ли е?
-  Това би било голяма грешка. Страна без наука няма бъдеще. Науката дава качествено образование, образовани хора, култура и технологии, които в края на краищата ще изплатят разходите, направени за науката. Да се убие науката - значи да се убие културата. За какво ни е тогава общество, ако то не създава култура?
- Български докторант на Лайбниц университет в Германия ми разказа в началото на годината, че САЩ привличат учени от цял свят, но въпреки условията, които им се предоставят, те, все пак според него, работят за жълти стотинки, както и че системата е много рестриктивна по отношение спазването на срокове, качество на експертизата.  Конкуренцията е огромна. Така ли е това?
- Системата на науката в САЩ е трудна! Но тя има и ред силни страни. На първо място, американците практически са лишени от ксенофобия и заради това да се живее в САЩ за чужденците е много по-лесно отколкото в Европа. Второ. Университетската система е достатъчно гъвкава и на тези, които са успешни и успяват, тук се дава голяма свобода и подкрепа. Това няма как да не привлича учените. Нали основната нужда, на който и да е творец, в това число и на учения - е от свобода. Да не ти "стоят на главата", да те оставят да работиш работата си.
- Дори и да приемем, че в САЩ учените работят за "жълти стотинки" с цялата условност на това твърдение, все пак желаещи от цял свят непрекъснато щурмуват страната отвъд океана. У нас в България непрекъснато се говори, особено последните години, че пари за наука няма и че трябва да се печелят грантове и да се пишат проекти. Могат ли проектите да бъдат панацея за решаване на всички проблеми с финансирането и не мислите ли, че тези разговори само за пари вече са малко прекалени? На мен ми се струва, че първо трябва да се оценява ползата за хората, която идва от труда на учените, а после да се говори за пари!
- В САЩ също има залитане по темата за парите. Но парите и науката съвсем не са едно и също! Има тенденция на преклонение пред "златния телец" и на мен тя не ми харесва. Аз имам спечелени голям брой грантове и в тази система съм успешен, но аз не забравям и помня, че критерият за научните постижения не са парите.
- Вие работите и имате преки впечатления от САЩ и Китай. Как се финансират там фундаменталните изследвания?
- Чрез различни фондове за научни изследвания. В Китай всяка година финансирането на науката, в това число и на фундаменталната, нараства с около 30%. В САЩ няма такъв ръст и финансирането на фундаменталната наука е недостатъчно, но все пак е по-добро отколкото в много други страни. В моята лаборатория например съотношението между фундаментални и приложни проекти е 50:50.
- Вие обучавате и докторанти при това не само от САЩ. Има ли сред тях учени по душа и сърце?
- На практика всички мои аспиранти и сътрудници не са американци. Те са забележителни хора и учени, талантливи и открити. Аз вземам само онези, за които науката е призвание.
 - Вашата последна "рожба" е лабораторията по компютърен дизайн на материалите в Московския физико-технически институт. Но вие работите и в САЩ, и в Китай, както е правил един български професор - Марин Върбанов. Като гражданин на света ли се чувствате, или все пак сърцето ви си остава в Русия?
- Аз се чувствам комфортно във всяка страна, но считам, че Русия е моят дом и именно Русия обичам повече от другите страни. Аз имам много приятели в Китай и обичам тази страна. Корените на семейството ми са в Армения и аз винаги си спомням за това с любов. По-голямата част от годината живея в САЩ. Тук е работата ми, тук е домът ми - това, което ми е близко и скъпо. Но най-важната страна за мен е Русия. 
- Каква е вашата рецепта за успех. Безнадеждно ли е заниманието с наука днес? Какво ще кажете на младите хора, които са на кръстопът - да се занимават с наука или с друго, което носи много пари?
- Всеки трябва да избира онова, което му лежи на сърцето. Ако науката е онова, което обичате с цялата си душа и не можете да си представите друго занимание за себе си, вървете смело в науката. Няма да е лесно, но ще е интересно! Ако можете да живеете и без науката - вероятно си струва да потърсите нещо друго за себе си. Интересът към науката задоволявайте с четене на книги. Занятието, което си избирате, трябва да бъде вашата страст, вашето призвание. Тогава ще бъдете щастливи. 

 

 

Спорт

  • 21. Септември 2017 185
    53
    0

    Двубоят между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа предизвика изключителен интерес сред привържениците на двамата боксьори. Битката в Кардиф е на 28 октомври, а вече са изкупени над 79 000 билета, като наличните са по-малко от 1000. Сблъсъкът ще се проведе на стадион "Принсипалити".
    Кобрата се оплака, че от България не могат да се поръчват билети от официалния сайт за тяхната продажба...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"