Медиите изкривяват грубо реалната ситуация

- Какво става с протестите в Пловдивския университет, проф. Козлуджов?
- Това, което пишат медии за нас, е ненормално. Винаги съм контактувал с медиите, но тук става дума само за сензация и дезинформация. Не знам кой вчера пуснал, че Академичният ни съвет, който всъщност не се е събирал от 14 октомври и всичките му решения са на сайта ни, бил решил, че подкрепя. Някакви идиотщини. Само пловдивските сайтове много точно са отразили това, което съм казал. Следващото заседание на съвета е на 18 ноември и аз не намирам никакво основание да го свиквам предсрочно. А вчера ми звънят откъде ли не и питат. Няма такова решение на Академичния съвет, нито пък той може да развива такава дейност. Университетът не е място, където могат да се взимат такива решения.
- Има ли в университета някаква окупация, защото имаше и такава информация?
- Нека да ви разкажа какво стана вчера (в понеделник - бел.ред). Появиха се при мен шестима студенти, трима или четирима от които познавам, те са от горни курсове и в никакъв случай не са лумпени. Невероятно интелигентни деца са, от философско-историческия, от икономическия факултет са основно. Изявиха желание да се присъединят към София и искаха да затворят университета като цяло. Аз им казах, че това няма да се случи. Поканих ги при мен, имахме 40-минутен разговор, обясних им, че тези форми на протест - и това е моето дълбоко убеждение - са всъщност форма на гражданско неподчинение. И като форма на гражданска позиция то може да бъде използвано много внимателно, без да нарушава други права, и то спрямо конкретен адресат. Университетът не е адресат на такива форми и те на територията на академични структури, във висшите училища, въобще не могат да бъдат използвани. Ние не сме страна, не сме обект или предмет на протести. 
- И Законът за висшето образование забранява политическа дейност във вузовете.
- Абсолютно. Това им го казах и още - че с това нищо няма да постигнат, освен да нарушат учебния процес. Обясних им, че на преподаватели, на администрация трябва да им спрем заплатите, ако не работят. Обясних всичко това и те разбраха. Много бързо узряха, че това не е начин, не е форма. В Софийския университет ги изпуснаха просто и сега сърбат попарата.
След известно време обаче, вероятно има някакъв натиск от София или не знам откъде, са решили да имат място, където да събират декларации, някакви преподаватели ще канят от София и т.н. И поискаха една аудитория. Тази аудитория, неслучайно е във физическия факултет, където са малки потоците и няма да има нарушение на учебния процес, имам къде да ги преместя. И с мое знание им бе дадена тази аудитория, да се съберат, бяха около 25-30 човека момичета и момчета. И тръгнах за София, понеже имах ангажимент, те в 16 ч. са излезли с декларация, която видях към 18 ч. В тази декларация те имат политически искания. Зад такива политически искания университетът по никакъв начин не може да застане - нито Академичен съвет, нито аз като ректор. Като гражданин може да имам позиция, но не мога да ангажирам институцията с нея по никакъв начин.
Ще ви кажа как действам, за да няма манипулации. От 12 години съм в управлението на този университет, като зам.-ректор и сега като ректор никога не съм допускал в университета политици да правят пропаганда, независимо от коя политическа сила са. Давам ви пример. Соломон Паси, който ми е симпатичен, в края на април като представител на НПО искаше в една магистърска програма да говори за международни проблеми. Бяха сложени плакати дори. Като разбрах обаче, че е кандидат-депутат в Пловдив от една листа, обадих се в офиса и всичко беше отменено. Минаха изборите, той дойде в програмата по международни отношения, аз бях там, прекрасна лекция изнесе. Не съм правил никакви компромиси.
- Значи пак медиите са изкривили ситуацията в Пловдив.
- Категорично. Политически искания в университета не може да има. Аз твърдо бих подкрепил студентите, ако искаха стипендии, общежития, подобряване на статуса. Другото не е работа на университетите. Могат да имат и да изразят своя позиция и да си имат своите основания, но това си е лично тяхно убеждение и не могат да го наложат в университетската институция. Другата спекулация, която бълват медиите - че ректорът бил обещал автобус. Глупости. Вчера ме попитаха, тъй като тримата от тях са членове на Студентския съвет, могат ли да бъдат командировани в София, там да се срещнат с колегите си. Студентският съвет си има бюджет. Казах им: това е по-скъпо, ето ви микробус, 6 човека сте, за два часа, ще излезе по-евтино на университета. Това беше. Микробус за 6 души. А в медиите виждате какво се получава. Е, как да вярвам на медиите? Как да работя с т.нар. четвърта власт, когато освен сензация и жълтичко нищо друго не я интересува?
- Смятате ли, че зад цялата окупационна акция стоят политически сили?
- Ще изразя лично мнение и личното ми усещане. Аз имам интелигентни деца и според мен протестът е възникнал спонтанно и си има причини за такава реакция на едни интелигентни хора. След възникването обаче не е изключено определени среди да се опитват да яхнат и да овладеят това нещо. Но съм убеден, че не те са го инициирали. Медиите вчера и днес отразяват избирателно нещата. Прекрасна беше реакцията на онези трима студенти, които сложиха плаката "Не ви ли е срам?" Това беше към всички политически сили и парламентарни групи. Защото това е срамно, тази омраза, която питаят едни към други, да им попречи да намерят консенсус по жизненоважни за нацията проблеми. Минимален дори консенсус. Да им попречи да признаят грешката. Защото, ще прощавате, но случаят "Пеевски" беше очевадна грешка, политическа грешка. И имаше плах опит от страна на г-н Станишев да брани Пеевски, сега го реабилитираха, изкараха го светец. Чакайте, той не е нито Бил Гейтс, нито е Стив Джобс, знаете в общественото съзнание с какви асоциации е свързан образът му. Та тези студенти написаха "Не ви ли е срам?" И какъв беше отговорът - нещо като: ами не, не ни е срам. Та тези млади хора неслучайно реагират. Но сега вече е много удобен момент да ги яхнат - дали ще е Безуханова, дали ще е някой друг, някакви формации да се опитват да използват ситуацията.
Имайте предвид, че студентите са страшна сила. През 2009 г. бяха други искания, когато тази вода ненапита Николай Цонев, единствената земя, предназначена за развитие на нашата инфраструктура, я беше пуснал на търг, преобразувайки я от публична в частна собственост. И аз водех студентите, аз водих тази битка в тяхна подкрепа. Един студент насила едно кафе не можеш да го накараш да изпие, а тогава 3500 студенти излязоха. Аз съм ги водил и съм ревал. Тогава правителството спря търг, сега там е залата, започваме там общежитие да правим. Аз съм особен тип, на мен не ми пука от нищо, защото съм един от малкото хора, които не работят за лична изгода, а за обществения интерес. Затова ме възмущава написаното в медиите. Не мога да спра да общувам с тях, защото ще кажат: тоя се крие и пр. Но не търпя това да вадят сензацийката, жълтичкото, а не информацията. И това е редакционна политика, не е само на журналистите. Принуждават ги така да действат. Много хора, като прочетат, и ми звънят. Аз на тях обяснявам как стоят нещата, но можеш ли да обясниш на цяла България?