Съмненията на един окупатор

Не се залъгвайте, че ми е чист косъмът - напротив, и аз съм окупатор! Колкото и да не приемам окупацията като средство за постигане на цели! Може и да е наивно, но вярвам, че този начин за решаване на проблеми влиза в противоречие със същността не на просто парадиращия, а на наистина демократично устроения човек. Правата на всекиго се простират дотам, докъдето не се накърняват правата на другиго. Това е аксиома за демокрацията. Нейното загърбване не само нарушава закона, но и е по-голямо или по-малко насилие върху останалите, макар и понякога обективно да е в тяхна полза.
Разбира се, често ни се случва, и не само на нас, да имаме самозабравили се властници. Едно говорят преди изборите, друго правят, като влязат в управлението. Понякога разликата между първото и второто е толкова мащабна, че хората с основание настръхват. Такъв беше случаят от началото на века, когато бяха закрити десетки влакове. За да спасим този за Гюешево, блокирахме жп гарата в Кюстендил. Транспортният министър не можеше да си представи, че има селца, до които няма пътища, а се стига само по релси. И че закрием ли веднъж тази линия, кого вече ще можем да убедим, че коридор номер осем до Скопие, Тирана и Дуръс действително е важен за нас. След събитието част от колегите ми в парламента ме погледнаха накриво - та само аз ли имам избиратели, та не ги ли злепоставям, като показвам на гласоподавателите в техните райони, че който е истински загрижен, има как да намери решение. Други се опитаха да окарикатурят действията ни с шегата, че ние сме били легнали на едните релси, пък влаковете за столицата спокойно си минавали по другите. Така или иначе, тренът за Гюешево и до ден-днешен пътува. Което показва, че блокадата е постигнала успех, и то не краткотраен.
Защо в такъв случай продължавам да съм принципно срещу окупацията? Не заради двоен стандарт, нито пък от лицемерие. Не и заради обема на нарушените права, колкото и да не е все едно дали си създал неудобства на пътниците от няколко влака, или само в един от университетите стотина души пречат на повече от 20 хиляди студенти да посещават лекции и упражнения. Проблемът е в това, че окупацията, поне в нашите условия, може да постига конкретни цели. По-малки или по-големи, важни или незначими, справедливи или неоснователни, но конкретни. Тя не може да въдворява морал, колкото и днешните рицари на веригите да твърдят обратното.
Сегашният протест също реализира конкретната си цел, и то за броени часове. Пеевски отдавна не е шеф на ДАНС. Постигнати са и някои други искания, но пак конкретни. Настояването за морал в политиката обаче буксува сериозно. Шествията вървят вече половин година, а окупацията - половин месец, и нищо. Това не е случайно, нито пък се дължи само на упрекваните в безчувственост сегашни управляващи. Просто този тип проблеми не могат да бъдат решавани по такъв начин, колкото и опитите да продължават.
За да успее каузата за морал в политиката, са важни поне три неща: как са завършвали подобни акции в миналото, кой ги организира сега и с какви похвати. "С настоящите си действия ние градим бъдещето", казват "ранобудните студенти" в декларация на националния си щаб. Но това се твърдеше и при предните две "събудени" поколения - през 1990 г. и 1997 г. Самият факт, че протестърите пришиват изтеклия вече почти четвърт век на промени към известните 45 години показва, че резултатите от предишните две окупации са трагични. Студентската активност доведе на власт партии, които не само задълбочиха моралната криза в политиката, но и разрушиха материалните основи на нашия живот. Каква е гаранцията, че това няма да се потрети? "Ние ще бъдем коректив на всяко следващо правителство и на всяко следващо Народно събрание, независимо от неговия състав", заявяват още студентите. Чудесно, но нали същото казваха и предишните окупатори, пък после нищо подобно не се случи. И при най-голямо желание ни е трудно да се излъжем отново, особено като виждаме кой дърпа конците. И като ставаме свидетели на средствата, с които си служат куклите.
Цапането на паметници, па макар и с розова боя, и особено публикуването на списък с "врагове на народа" съвсем оголиха маските на главните действащи лица. Вместо към каузата за морал в политиката, общественото внимание обяснимо и неизбежно се насочи към моралното здраве на самото протестно движение. То вече е толкова тревожно, че подлежи на всекидневен мониторинг. Връща ни към времена, които смятахме за принадлежащи на историята. Което едва ли е толкова странно. Когато протестът е изчерпал конкретните си искания, а организаторите му безкрайно много държат да реализират и скритите си намерения, той получава пробойни тъкмо в моралната си тъкан, които го обезсилват и обезсмислят.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info