Белите цигани и белите цигански

Не съм предполагал, че една статия може до такава степен да ме смути. В безкрайния преход четем, чуваме и виждаме какво ли не. Дори когато СЕМ наложи глоба на някоя телевизия затова, че в най-гледаното време обяснява надълго и нашироко - а и надълбоко - как се прави примерно фелацио, съдът отменя решението, защото използваните изразни средства не били цинизъм, а жаргон. И защото нямало опасност за общественото здраве, тъй като прагът на търпимост вече бил висок.
Случаят, за който ще стане дума, не достига този праг. Словото в преобладаващата си част е прилично и благопристойно. И загрижено. Но загрижеността е някак насочена навътре, към собственото "аз". Прилича повече на страх пред онова, което могат да ни сторят "тези". А не като тревога как я карат "тези" днес и какъв живот ги чака утре.
"Тези" всъщност са хората от панелките. Винаги съм писал за тях добронамерено - понякога с любов, в останалите случаи с уважение или поне с разбиране. Не само защото при толкова депутатски години продължих да обитавам краен панелен квартал. А и тъй като с всяка клетка на мозъка си разбирам, че те са големите потърпевши от промяната. Виждам катастрофата на илюзиите им от началото на прехода, когато бяха напълно убедени, че щом си шофьор, миньор или стругар, няма начин и при капитализма да не си добре. Защото какъвто и да е строят, работници винаги ще се търсят и все ще са на почит. Тези хора сега са дълбоко разочаровани и дори отвратени. Макар и в по-голямата си част да не могат да си обяснят причините за сегашния си хал и да търсят виновните там, където ги насочват всекидневно клишетата, симпатиите ми са на тяхна страна. Защото те са жертва на политически шарлатани, които сграбчиха с мръсни ръце мечтите им и ги хвърлиха като съчки в огъня на собственото си преуспяване.
Сигурно затова ме притесни статията "Белите цигани" на Борислав Зюмбюлев в "24 часа". "Патрулите - пише той, - които обикалят около Женския пазар с цел да безчинстват срещу цигани и араби, са съставени от същите такива цигани, само че бели на цвят. Това са момчетата от панелните комплекси, които са толкова тъпи, че не могат дори да емигрират - нямат никакви умения... Това са новите цигани - декласирани, необразовани, лишени от амбиции и недопускани до никакви социални асансьори. Те са родени в "Люлин" или в "Меден рудник" и ще си останат в "Люлин". Най-много да умрат малко по на изток - на "Константин Величков" - в Централния софийски затвор."
"Белите цигани" всъщност е другото име на "кофти матр`яла", който според бившия премиер е останал в родината. И който е все недоволен, колкото и магистрали да му построиш. Сигурно защото никак не се вълнува, че с пускането им в експлоатация ще се прескача до Солун за сутрешното кафе. Той, "белият циганин", това няма да го може, колкото и гладък да е асфалтът. Ще си остане закотвен в комплекса, който все повече заприличва на гето. Най-много да мръдне до стадиона, ако футболната агитка го приобщи. Или пък да го откарат на адрес, ако е момиче, чиято плът се харесва.
Нашият панелен квартал може би беше огромна спалня, но не и гето. В него нямаше предприятия и учреждения, но живееха всякакви хора, които сутрин и вечер пълнеха рейсовете до работата и обратно. Сега вече се превръща в гето. Транспортът го няма, но при тази безработица не е и нужен. Банкери, митничари, адвокати, лекари се изнесоха към центъра. Останаха предимно неактивните слоеве - пенсионерите и онези от първите две възрасти, които не могат да разчитат нито на собствен бизнес, нито пък някой да ги наеме. И така е почти навсякъде.
Опасенията не само на автора са свързани с предположението, че немалко от тези хора могат лесно да бъдат подведени и поведени. Според него тяхната класа е непозната и напълно неуправляема. Онези, които сега ги вкарват в политическия процес с цел обществото да се сплаши от надигащия се фашизъм и така традиционните националистически и популистки партии да започнат да му изглеждат по-приемливи, могат да бъдат жестоко излъгани. Защото част от тези младежи са в състояние да направят много повече бели, отколкото кукловодите им предполагат.
Изходът обаче не е в това, "населението, което ще ражда проблеми и ще трябва да храним в следващите 50-60 години", да се затвори в гетото. А в промяната на политиката и поставянето на "малкия човек" в центъра й. Нужни са му не помощи и подаяния, а работа. От държавата на всеобщата заетост ни дели четвърт век. И до днес се твърди, навярно и с право, че нейният механизъм даваше икономически дефекти, които обаче - сега още по-добре виждаме това - се компенсираха със социални ефекти. Когато си дадем сметка, че те са по-важни от безогледния стремеж към печалба, ще можем да променим нещо. Ако го сторим овреме, ще си спестим вайкането от "белите цигански", които могат да сътворят "белите цигани".

Други текстове от автора на  www.ivoatanasov.info