Еволюира ли турската външна политика?

В днешната криза на политически идеологии и търсене на изход от нестихващите световни икономически сътресения има теми, които се превръщат в края на краищата в основни каузи за партийно оцеляване или продължаване на дадена политика чрез преобличане с нови одежди. Често това става, като се пренебрегват по-сериозни проблеми или се загърбват очевидни опасности за стратегическото развитие на цели региони.
Посещението на турския външен министър проф. Давутоглу в САЩ преди броени дни постави на дневен ред въпроса каква е насоката на външната политика на Анкара след зациклянето на утвърдената от десетилетия политика на "нулеви проблеми със съседите", която вълните на т.нар. Арабска пролет заляха неспасяемо. Думите му във Вашингтон, че "никой не може да ограничи визията за Турция", могат само да потвърдят усещането, че самочувствието на управляващите в Турция като цяло не е пострадало от случилите се в страната масови протести или от напрежението по граничните райони например. Напротив, анализът, който прави външният министър в специално интервю за американските медии, доказва, че всички "развития са с цел в една посока - да направят Турция един от поддръжниците на стабилността и демокрацията в световен мащаб, като прояви новата си визия за глобален и регионален ред". "Ние ще бъдем активни навсякъде", уверява проф. Давутоглу, като отново подчертава, че след краха на равновесието в двуполюсната система Турция вече търси нови оси и баланси, които трябва да бъдат регулирани най-общо в ООН.

Турция има амбиции за регионален и глобален играч, а основният й западен съюзник има мощта да наложи онзи ред, който определя развитието на цели региони

Разбираемо е, че САЩ са точното място, където може да се обяви, че "турската външна политика еволюира, за да посрещне предизвикателствата на региона и глобално", просто защото в нея е заложено, че "заздравяването на отношенията със САЩ е основа на нашата външна политика - модел на партньорство". Не това обаче е новината. Акцентирането е върху свързването на външната политика с демокрацията и с укрепването на икономическото възходящо развитие чрез засилване на демократични и икономически структури с цел нова визия за съседските региони и също за турската позиция в международната система. Защото "международната система и ООН, които трябва да пазят мира в света, всъщност не осигуряват бързи отговори за заплахите в самата международна система". Нормално е кървавата ситуация в Сирия да бъде онзи пример, който дава подходящ повод за  определени изводи за съществуването на сериозните изпитания в международен план. Давутоглу е убеден, че в ООН не само няма обща основа за споразумение по хуманитарните въпроси, но и организацията не отговаря в достатъчна степен на глобалните предизвикателства, не е достатъчно гъвкав онзи механизъм, който да осигури необходимата висша система за глобален ред. Признанието, че Турция е повлияна от икономическата криза в Европа и Арабската пролет е само основание да се постави Анкара в самия център на предизвикателствата. А те са не само икономически, но и се трансформират в социални, културни и това личи в разрастващата се ксенофобия, ислямофобия и "дори антитурска дискриминация, проявяваща се в някои части на Европа".
Защо наблюдателите по цял свят обръщат внимание на подобни изказвания и те се анализират на страниците на влиятелни печатни медии като "Вашингтон пост", "Ню Йорк таймс" или "Шпигел"? Защото Турция не само има амбиции за регионален, дори глобален играч, а защото основният й западен съюзник има мощта да наложи онзи ред, който определя развитието на цели региони.
Няма как при такова посещение Давутоглу да не засегне отношенията с ЕС. Отново да увери журналисти и анализатори, че Европа щяла да е друга, динамична и съзидателна и даже щяла да отговори по друг по-добър начин на икономическата криза, ако Турция е станала член на общността през 2006/2007 година. Нито повече, нито по-малко, но с надежда, че отношенията ще доведат до по-бърза интеграция. Нещо доста по-различно от публикуван наскоро текст на първа страница в австрийския вестник "Ди Пресе", където се казва, че е "време ЕС да си направи поуки, една ислямистка и несвободна Турция по модела на Ердоган няма какво да търси в Европа с нейната система и стойности". Примерите на австрийския всекидневник от актуални събития в Турция са познати и красноречиви.
Интересно е, че в самата Турция обществеността, политическите сили и пресата повече се занимават с кюрдския въпрос, и то след т.нар. историческа среща в Диарбекир, както казваме ние, на Ердоган и Барзани, лидер на иракските кюрди. Самият Барзани не скрива, че "и в мечтите си не се е надявал да го посрещнат с кюрдско знаме в Диарбекир". Турската TRT 6 предава на кюрдски, Ердоган за първи път споменава в реч думата Кюрдистан, когато споменава за страната на Барзани, а Барзани  бърза да каже, че този град е свещен за всеки кюрд, независимо че в българската история има негативен привкус поради заточаването там на повечето наши въстаници срещу османските поробители.
Темите на дискусиите между Ердоган и Барзани се обсъждат надълго и нашироко и всеки го оценява в зависимост от своето място в политическия спектър на Турция. Трайността на решаването на кюрдския проблем, залегнал като тема в т.нар. демократичен пакет на Ердоган, е в основата на разговорите, както и отношенията между Турция и Ирак, отношенията към събитията в Сирия, договорките за иракския петрол и газ, които Турция има като доставки и съответно изискването да бъдат съгласно иракската конституция и т.н.
Не може да се скрие обаче, че в самата управляваща ПСР на Ердоган се поражда криза по отношение на ПКК, или както казват, "да се даде амнистия на ПКК означава харакири за нас". Притесненията от думите на Ердоган, че "ще слязат от планините, ще изпразнят затворите", са приети като решение за обща амнистия и това всява смут в редиците на собствената му партия. В същото време в ПНД, партия на националистическото действие, казват, че "срещите в Диарбекир са сцена на предателство". Работническата партия предупреждава за разделение на Турция и "начело на Меджлиса се поставя тюрбан". Считат, че в Диарбекир Ердоган е обявил разделянето на Турция. Като цяло опозицията в Турция вижда в тази среща осъществяване на планове на САЩ с помощта на ПСР и Барзани да "разцепят Турция и да ликвидират светската демократична република". И тук ни повече, ни по-малко. Открито говорят, че след Диарбекир ще се промени Ирак, ще се промени Сирия, т.е. първо ще се раздели Турция, после Ирак и Сирия. Това според тях е план на САЩ за превръщане на Диарбекир в център на голям Кюрдистан, като в плановете главният съюзник на ПСР е ПКК. Опозицията вижда в срещата Ердоган-Барзани реализация на проект Кюрдистан и за целта се използва ПСР за средство в осъществяването му. Главен съюзник е ПКК. Но ПКК по принцип играе и с ПСР, и с НРП (Народнорепубликанска партия), т.е. и с управляващи, и с опозиция. Твърдят, че по този начин се осигурява сътрудничество между ПКК и ПСР, а тя самата остава на власт при бъдещите избори. Един вид това е първа точка от план за оставане на власт на Ердоган, чиито позиции се разклатиха вследствие някои изявления в ислямистки стил и след протестите през лятото. Сътрудничеството на ПКК с НПР щяло да бъде за поста кмет на Истанбул при местните избори през март 2014 г., т.е. властта се поделя по начин, който осигурява властови позиции и на опозицията, макар и на местно ниво. Сметки, които ще осигурят интересен живот за турското общество, ако се реализират, но и ще осигурят ожесточени дебати в турското политическо пространство, което води битки и на плоскостта светско-ислямско.
Това се очертава вътре в страната, но онези планове за активната външна политика как ли ще бъдат дискутирани?
Речта на Давутоглу във Вашингтон за момента е достъпна само на английски. И независимо, че той отхвърля в САЩ обвиненията, че Турция подпомага екстремистите в Сирия и толерира радикални джихадистки групировки, като позволява преминаването им на турска територия, а после те отиват да се сражават срещу режима на президента Башар Асад, никой не се съмнява, че Турция взе страна в този конфликт и настрои дори собственото си население срещу него. От друга страна, това даде възможност на "Ал Кайда" и поддържащи я групировки да заемат водещи позиции в опозицията и в самия конфликт. Послужи и като повод на Асад да твърди, че турската намеса, подкрепена от Запада, е радикализирала и ислямизирала страната му. Това изправя пред труден избор САЩ и ЕС, които вече се опасяват, че подкрепата им отива в ръцете на екстремисти, свързани с "Ал Кайда". Така въпросите около политическото решаване на сирийската криза се заплитат и отлагат непрекъснато предвижданата Женевска конференция. Дали да се отстрани Асад или само да се съсредоточи борбата срещу джихадистите в Сирия? Новият режим след евентуално падане на Асад ще се справи ли с радикалните групировки, които вече окървавиха Либия, Египет и Тунис? Продемократичните и светски настроени общества в тези страни явно не са достатъчно силни, за да се справят сами, а чуждата намеса не се приема с охота от повечето граждани.
Не е ли време за пауза в забързаните глобални промени? Има нужда от повече време за размисъл, за да се говори не само за гъвкава политика, а за резултатна. Засега резултатите се чакат. Включително и у нас.

Какво следва след отзоваването на посланик?

Всички световни агенции съобщиха новината,че властите в Египет са взели решение да експулсират турския посланик Хюсеин Авни Босталь от Кайро, след като премиерът на Турция Ердоган преди заминаването си за Русия е направил "провокативни" изказвания по отношение на Египет. Думите на Ердоган, че "Аз аплодирам държането на Морси в съда. Аз го уважавам, но нямам никакво уважение към тези, които го съдят", са преценени в Кайро като намеса във вътрешните работи на страната. Критиките на Турция към властта на военните в Египет, които свалиха от власт Морси и "Мюсюлманските братя", не са от вчера, и оценката й винаги е била, че превратът в Кайро е неприемлив за нея. Разбираемо е, защото след избора на Морси за президент "Мюсюлманските братя" продължиха и укрепиха тесните си връзки с партията на Ердоган ПСР. От своя страна, при настоящия акт египетските власти обявиха, че Турция се опитва да влияе на общественото мнение срещу интересите на страната и поддържа организации, които сеят нестабилност в Египет. ВВС от своя страна оповести, че решението на Кайро идва след призив на Ердоган за освобождаване на Морси.
Всъщност посланик Босталъ е бил привикан в египетското външно министерство още преди 2 седмици след повтаряните непрекъснато искания от страна на Анкара за освобождаване на Морси. Самият посланик е побързал да заяви, че "Египет е много важна страна, важна за региона и света, и аз ще се моля да остане на пътя на демокрацията". По установено вече правило турският президент Гюл намира по-меки слова, за да изрази становище относно ситуацията с отзоваването на турския посланик от Кайро. След като подчертава, че неговото желание е да възстановят връзките си двете страни, съвсем в духа на образната турска реч той казва: "Турция и Египет са като две грахчета в една тенджера. Ние сме натъжени от това, което се случва. Надявам се Египет да възстанови демокрацията".
Говорителят на външното министерство на Турция вече обяви, че "ще се предприемат реципрочни мерки след изчерпателни консултации с турския посланик". Въпросът е кое налага изостряне в още по-висока степен на отношенията между двете страни, и то в момент на изключително сложна обстановки в Близкия изток? Провалът на "нулевите проблеми със съседите" или скърцане на механизми в самата Турция?  Както винаги, наблюдателите ще следят кой има полза. При всички случаи не са гражданите в двете страни.