"Източно партньорство" - рекапитулация след Вилнюс

Следващата награда "Оскар" за най-добра мъжка роля трябва да бъде присъдена на украинския президент Виктор Янукович. В многосерийния филм "Украйна между Европа и Русия" Виктор Фьодорович играе блестящо - когато е нужно е строг, но справедлив, когато трябва, се представя за жертва - според случая - на Москва или на Брюксел, или просто на обстоятелствата.
По време на срещата на върха на "Източно партньорство" в литовската столица Вилнюс камерите уловиха в кулоарите Янукович да беседва с литовския си домакин Даля Грибаускайте, председателя на ЕК Жозе Барозу и германския канцлер Ангела Меркел. Със съкрушено лице, в ролята на "рицаря на печалния образ", Виктор Фьодорович обясняваше на Меркел: "Русия е много силна. Три години съм самичък срещу нея. Ей така сме", казва Янукович и удря един в друг юмруците си. Това го каза човекът, който 24 часа по-рано обяви в Киев, че в предложението на ЕС за асоциация вижда само "примка" за Украйна и разпореди възстановяване на икономическите връзки с Русия " в пълния им обем".
Като гледа човек как Виктор Фьодорович се обяснява, направо си представя как при друго развитие на нещата би разказвал на руския си колега Владимир Владимирович: "Европейският съюз е много силен. Три години съм самичък срещу него". Но това в кръга на полушегата.
Впрочем, само няколко часа след срещата в кулоарите на вилнюската среща Янукович свали маската си на жерта на "руския натиск", влезе  ролята на волеви лидер на суверенна държава и постави твърди условия на ЕС за асоциираното членство на Украйна, с което допълнително неприятно изненада евролидерите.

Една напред, една назад

В цялата истерия в западните и източните медии около отказа на Киев да подпише парафираното преди година, и ратифицирано от Радата споразумение за асоциация и зона са свободна търговия с ЕС, най-нелогичният момент е, че Украйна каза "стоп" дни преди церемонията във Вилнюс. Аргументите на Янукович и на премиера Николай Азаров бяха същите, каквито вече от 2 г. лансират противниците на т.нар. евроинтеграция и е неясно защо властта ги излага буквално в "12 без 5". Според някои опозиционери в Киев Янукович, разбира се, съвместно с Путин (накъде без него!) са искали просто да унижат ЕС, вероятно от спортна злоба. Според други по-логично мислещи люде Украйна до последно е искала Брюксел да осребри подписа й под споразумението, но когато това не се е случило, демонстративно е отхвърлила готовия документ.
Всъщност Янукович се опитва да играе продължаващата вече 23 г. украинска външнополитическа игра на "многовекторност", която практически се свежда до балансиране между Запада и Русия, без да се правят решителни крачки в нито една от двете посоки. Проблемът е, че Украйна до момента не може да се похвали с особени успехи в създаването на истинска суверенна държава, която да отстоява независима политика, макар обективно да имаше силни предпоставки за това през 1991 г. Най-голямата причина е, че както и да го въртим и сучим, Украйна, или поне частта й на изток от река Збруч (старата руско-австро-унгарска граница) е част от Голяма Русия - не толкова географска, колкото социо-културна територия, обхващаща земите на Беларус, Украйна, Русия и част от Северен Казахстан. Това е медицински факт, който западните лидери и в частност брюкселските бюрократи се опитваха и се опитват да игнорират.
Може да се каже, че в Украйна въпросът "Кои сме ние?", е по-важен от уж актуалния сега въпрос: "Накъде отиваме?" Страната е реално разделена. Политическото противопоставяне е в порядък, по-голямо от това, което наблюдаваме у нас. Разломните линии между западните и източните региони са много - исторически, културни, социални, езикови, религиозни и чак на последно място политически. Ако казваме, че Виктор Янукович, а и който и да е друг украински президент, се опитва да балансира, то това е по-скоро опит за намиране на равновесие между очакванията на групите в украинското общество и чак след това между, условно казано, Запада и Изтока. В противен случай - едно рязко движение може да доведе до вътрешни колизии, които могат да разрушат крехкото единство на страната.
В този смисъл политиката на Янукович не е нито прозападна, нито проруска, тя е проукраинска. Тя е насочена към съхраняването на единната украинска държава, в сегашните й граници. Въпросът, колко дълго може да бъде провеждана подобна политика, обаче остава открит. Но трябва да имаме предвид, че зависимостите от Русия, предопределени от историята и общата съдба, са не просто прекалено силни, те са своего рода пъпна връв. Историята учи, че Киев е "майката на всички руски градове", а не, че Брюксел или Вашингтон са "майки" на всички украински градове. Това, че някои хора не се учат от историята, винаги си е за тяхна сметка.

"Драг нах Остен" 2

Евросъюзът и в частност Полша и Швеция претърпяха поражение на срещата във Вилнюс. Сега те ще обясняват, че това е тактическо отстъпление и други такива тинтири-минтири. Но поражението, както е казал класикът, е сираче, докато победата има много майки. Но дори сирачетата си имат родители, а "Източно партньорство" бе заченато именно във Варшава и Стокхолм, с решаващата намеса на САЩ. Полша и Швеция по исторически причини са стари противници на Русия и изборът на двете страни за движещи мотори на "Източно партньорство" не бе случаен. Целта на проекта бе, това вече не се крие, да се създаде "санитарен кордон" около Русия. Група държави: Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан - трябваше да бъде вкарана трайно в западна орбита, чрез елементарна покупка на политическите им елити. Държави, които да изпълняват сдържаща роля спрямо Москва в геополитически и геоикономически план, дразнители за Москва и "пушечно месо" за западните проекти, както се видя по примера на Грузия. "Източно партньорство" не предвиждаше и не предвижда шестте държави да станат членки на ЕС. Освен антируската си насоченост, "Източно партньорство" целеше и цели да постави тези държави в пълна икономическа, а следователно и политическа зависимост от ЕС. Нещо, което наблюдаваме в България.
Планът е същият като при нас - безпощадно изпълняване на "високите европейски стандарти", в резултат на което едва кретащата местна промишленост изчезва, местните стоки се стопяват до незначителен процент, а пазарите на тези държави ще бъдат буквално окупирани от западните марки. В българския случай обаче страната ни имаше достъп до предприсъединителните фондове на ЕС и сега получаваме субсидии. Докато в случая с "Източно партньорство" черешката на тортата бе, че от шестте държави се очакваше и се очаква сами да си платят за това съмнително удоволствие и накрая да не получават нищо. След всички години на усилен труд по зомбирането на шестте държави рекапитулацията на срещата във Вилнюс сочи, че на финалната права излязоха само две - Молдова и Грузия, и при това за първата страна не е сигурно дали няма да промени курса си след предстоящите догодина избори. На това му се казва погром за външната политика на Евросъюза в източно направление. Точно, както завърши с погром и предишният "Драг нах Остен" ("Движение на Изток" - от немски).
Източното направление - към границите на Русия - бе най-естественото за бюрократите в Брюксел, те не влизаха в противоречие с американските интереси по отслабването на Русия, дори напротив, можеха да изпълняват мисионерската си мисия по налагането на "евроценностите", да разширяват пазарите за стоките от ЕС и, разбира се, да усвояват отпусканите годишно над един милиард евро. Всъщност измисленото от американците "Източно партньорство" е единственият значим външнополитически проект на ЕС - за друго сили не останаха. И това говори много за състоянието на съюза.
Движението на Изток доведе неминуемо до сблъсък с Русия. В Европа не го криеха, дори у нас бившият еврокомисар Меглена Кунева заяви преди срещата във Вилнюс, че ставаме свидетели на "титаничен сблъсък". По-добре да си беше мълчала. Защото във Вилнюс видяхме сблъсък на геополитически титан с геополитическо джудже.

Икономиката, еврократи!

Случилото се във Вилнюс би трябвало да научи ЕС (надеждите за това са слаби), че в сегашния раздиран от перманентни кризи свят икономиката играе ключово значение за вземането на едно или друго решение от политиците. Както коментира пред литовското издание "Delfi.lt" директорът на американския Институт за демокрациите в преход Брюс Джаксън: "Ние говорихме за политически ценности, а Русия за икономика". Според него в това се състои грешката на американците и европейците. "Руснаците разясниха на украинците значението на парите по-добре, отколкото ЕС - значението на Европа", обяснява Джаксън.
А въпросът с парите стои по следния начин. Към сегашния момент Украйна има държавен дълг от 26,3 млрд. долара, при златновалутни резерви от 20 млрд. долара. Дълговете на украинските заводи, които не влизат в държавния дълг, само към руските банки са за 28 млрд. долара. Освен това само за последните два месеца Украйна дължи на Русия още около 2 млрд. долара за получавания природен газ.
Русия е основният външнотърговски партньор на Украйна и най-големият купувач на промишлената й продукция. От началото на годината стокооборотът между двете страни е паднал с 25% и по данни от украински източници всеки месец, в югоизточната част на страната, се съкращават средно 20 000 работници, заради намалялото производство. Русия има безмитен режим с Украйна, който ще отпадне, ако Киев сключи договор за безмитен режим с ЕС. Той трябва да отпадне, за да бъдат защитени руските производители от нахлуването на евтини стоки през украинска територия. Русия започна да взема мерки за защита на производителите си още в началото на т.г., когато изглеждаше, че Киев неизбежно ще подпише споразумението с Брюксел. В резултат бяха парализирани предприятия като "Азовмаш", "Днепровагонмаш", Крюковския и Стахоновския завод за производство на вагони, химическите заводи в Ровно, Черкаси, Северонецк, съобщава в своя блог украинският политик Виктор Медведчук. Не е трудно да си представим какви биха били последствията за Украйна, ако руският пазар бъде ограничен за местните производители, а от Запада нахлуе по-евтина промишлена продукция. Крах и разорение, сигурно са най-подходящите думи. И всичко това в страна с висока безработица, ниски заплати, в която БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност е около 7000 долара - за сравнение в България е около 15 000 долара, а в Русия над 23 000.
ЕС не се интересува от украинската промишленост, а Русия кръвно е заинтересована от нейното развитие и от възстановяването на технологичните връзки между украинските и руските предприятия. Пример за това е Луганският завод за дизелови локомотиви, който по думите на Медведчук е успял, след като е станал част от руския "Трансмашхолдин", да увеличи обема на продукцията си 1,5 пъти и сега работниците там получавали едни от най-големите заплати в Украйна. Русия предлага на Киев, ако избере пътя на по-тясна интеграция между двете икономики, ни повече и ни по-малко от възраждане на онези промишлени позиции, които страната имаше в годините на СССР. Москва има интерес украинските корабостроителници, самолетостроителни, машиностроителни заводи да работят, защото те са в една технологична верига с руските заводи и това би помогнало и на двете страни да вървят напред.

Колониалистите

ЕС не предлага нищо подобно. В Брюксел връчиха на украинците 1000-страничен документ, подробно описващ какво ще се промени в украинската икономика след подписването на споразумението. Първо, законодателството на ЕС става част от украинското без Украйна да е член на ЕС и да има право на глас в съюза. Второ, ще бъде съставен съвет за изпълнението на споразумението, в който ще влязат 28 представителя на ЕС и един на Украйна, а неговите решения ще бъдат задължителни за изпълнение, според чл. 457 от приложенията към споразумението. Трето, за украинските предприятия се въвеждат граници за изпусканите вредни газове в атмосферата. Според някои анализатори това означава, че около десетина мощни предприятия трябва да затворят веднага като неотговарящи на "високите изисквания" на ЕС. Четвърто, на Украйна й се забранява да изнася електроенергия на цени, по-високи от вътрешните. Това означава еднозначно ръст на тарифите за населението. Пето, износът на пшеница за ЕС се ограничава на 1 млн. тона, сега Украйна изнася над 3 млн. тона. Износът на захар се ограничава от 300 хил. т на 30 хил. т и така за 24 групи селскостопанска продукция. Шесто, митата за внос на метали за страните от ЕС трябва да бъдат два пъти по-ниски, отколкото Украйна е договорила с целия свят при членството й в СТО. Седмо, при обявяване на търг за закупуване на военна техника, задължително трябва да участват и фирми от ЕС. Осмо, от Украйна се иска да ликвидира държавната железопътна компания и да прекрати дотациите за пътническите превози. Но не само това, от Киев се иска, познайте за чия сметка, да смени стандарта на релсите от 1520-мм на 1435-мм. Дължината на украинските жп пътища е 30 000 километра. Девето, за 5 г. Украйна трябва да въведе всички 20 000 стандарта на ЕС, процедура, която според премиера Азаров ще струва 165 млрд. евро, но в същото време, внимание, тя трябва да се откаже от стандартите, които сега въвеждат страните от Митническия съюз. Как при това положение ще си продават стоките на изток, само Господ знае.
И така хиляда страници. Няма нищо странно, че този колонизаторски по своя характер документ бе гласуван от украинския парламент, без да е преведен от английски. Същото сега се случва и в Молдова. И правилно, защото хората не бива да знаят, че сами си слагат примката на шията. Впрочем по-горните примери са от статия на украинския публицист Дмитрий Скворцов, публикувана още през март т.г. и озаглавена "На Украйна е произнесена смъртна присъда".

Пауза

"Украйна пое по път, който води към никъде", заяви в петък след края на срещата на "Източно партньорство" домакинята на форума Даля Грибаускайте. Тя вероятно говори за предстоящ завой към Русия, която в нейните представи сигурно е "никъде". Но тези опасения на еврократите няма да се сбъднат. Янукович просто взе пауза. Украйна няма с фанфари да тръгне към Митническия съюз на Русия, Беларус и Казахстан. Но със сигурност Киев ще се опита още този месец да си издейства търговски преференции от Русия по газа, по металургията и други позиции. След което ще се върне пак да преговаря с европейците, но от други позиции.
Украинският президент вече обяви, че иска първо Брюксел да даде пари за модернизацията на украинската газопреносна система, да бъдат нормализирани отношенията с Русия и Митническия съюз. Тези искания и особено последното обезсмислят усилията на ЕС по откъсването на Украйна от Русия. Френският президент Франсоа Оланд вече обяви, че ЕС няма да плати асоциацията на Украйна. Това не може да бъде брак по сметка, добави Оланд.
Бедни ми Франсоа, нима не знаеш, че браковете по сметка са най-трайните. Последният път, когато Русия и Украйна се ожениха по сметка, беше през 1654 г. и изкараха заедно 337 г. Колко ли стотин години ще изкарат заедно, ако пак се съберат, благодарение на вашата високомерна, лицемерна и колонизаторска политика.