Според българите липсата на дисциплина проваля училището

Липсата на дисциплина в училище е причина за проблемите в образованието, смятат 39 на сто от българите, сочи изследване на "Сова Харис", което бе представено вчера в МОН. Липсата на интерес към обучението и на мотивация у учениците е единствената причина, която се сочи от по-голям процент от хората - 42,1 на сто.  
В изследването, посочи социологът Димо Гицов, 69,8% от анкетираните са отговорили, че образователната система се нуждае от реформи; 60,3 на сто смятат, че тя не отговаря на нуждите на бизнеса, а 68,2% одобряват въвеждането на т.нар. дуално обучение в техникумите, при което учениците в част от времето си се обучават в училище, в останалото време работят в практиката срещу заплащане за придобиване на умения по професията си.
Като причина за отпадането на ученици 54,2% сочат липсата на интерес, 53,5% - липсата на родителски контрол, 38% - бедността на семействата. Според 54,7% реформи в образованието трябва да с направят спешно, а 22,7% смятат, че бързи промени в други сфери са по-важни. Реформите в образованието обаче не дават резултат за ден и година и изискват задълбочено обсъждане на вариантите, подчерта министър Анелия Клисарова, която представи работата на МОН за изтеклите 6 месеца. Не сме акцентирали досега на дисциплината, но този акцент трябва да се включи задължително в новия закон за училището, който се подготвя в МОН, заяви проф. Клисарова.
Това, че образованието е приоритет на правителството, се доказва и с Бюджет 2014, в който се дават 100 млн. лв. повече плюс още 21 млн.лв. за вузовете, както и с намерените над 20 млн. лв. допълнително за тази година, с които се покриват неосигуреният с бюджет 2013 ръст на учителските заплати, транспортът на учениците до средищните училища и ремонтите на 86 училища, част от които са общински. С тези пари МОН е помогнало на общините да наваксат липсите.
При идването си в МОН екипът е заварил риск за загубата на 200-230 млн. лв. неверифицирани и невзети пари от двете части на действащата оперативна програма (ОП) "Човешки ресурси", за които министерството отговаря, посочи зам.-министър Иван Кръстев. За 6 месеца рискът е изцяло преодолян и дори има преизпълнение в усвояването на европарите с над 20 млн. лв., т.е. до 102%. От усвоени общо 425 млн. лв., потвърдени от ЕК, на последното полугодие се падат 187 млн. лв., каза Кръстев. През 2014 г. ще трябва да се усвоят малко над 171 млн. лв. от сегашната ОП, но според зам.-министъра има всички шансове поучените пари да нараснат до 230-260 млн. лв. В първата половина на 2014 г. след подписването на общото за България споразумение за оперативните програми до 2020 г. ще се уточнят детайлите по новата ОП "Наука и образование за интелигентен растеж", но по структурата и съдържанието й забележки от ЕК няма, е станало ясно при среща завчера в Брюксел.


Проблем

При новата училищна структура с основно образование до 7 клас и два етапа на гимназията - 10 и до 12 клас, не трябва да има ощетяване нито на общото, нито на професионалното образование на учениците, смята проф. Клисарова. На въпрос на ДУМА няма ли да стане такова ощетяване, ако в 11 и 12 клас се премахне задължителната подготовка по общообразователните дисциплини и остане само избираемата и профилираната, министърът отговори, че темата какви да са бъдещите учебни програми ще се обсъжда задълбочено и че стои също въпросът докога трябва да се изучава български език (не просто литература) в училище. Притеснителните резултати за знанията на българчетата от изследването PISA налагат преосмисляне на пътищата в реформата, смята Клисарова.