Какъв е смисълът на любовните послания?

Твърде наивно е да вярваме в новогодишната любов - и в онази, която ни пожелават, и особено пък в тази, която ни декларират. Празничната атмосфера активира неподозирани в останалото време центрове на щедрост в душите ни и ние ръсим по много от онова, което имаме най-малко. Емоционалната благотворителност до такава степен заразява и най-високите нива, че не можем да си представим без натъртването върху любовта дори новогодишните послания на папата, патриарха и президента.
Повечето от тези пожелания обаче никога не се сбъдват. По-възрастните нямат време за любов - не календарно, а житейско, затова някои от тях скланят и само на секс. Не им се ще тепърва да рецитират стихове, да свирят на китара, да ходят на среща с цвете в ръка и все да изненадват с различно подаръче. Не им е вече по душа, а и някак не им отива, разбират това и не си го позволяват. Не им се ще да олекват като вокал на култова банда отпреди десетилетия, който в сегашните си концерти си преправя гласа като примата на нашата естрада и се стреми да внушава, че тъкмо в момента е във вихъра на чувствата, а не, че вечно зелената му песен е вдъхновена от някоя страхотна любов чак от младите му години. Смешно е някак на фона на окапалата коса, уморените очи, подпухналото лице и увисналата гуша. А пълноводната като делтата на голяма река пот прави картината дори неестетична.
Новогодишните пожелания не вършат работа и на младите. Голяма част от момчетата нямат пари за секс, затова някои от тях са склонни и само на любов. Но дори и тя изглежда недостижима, ако не броим виртуалната, в общество, в чиято основа е стремежът към по-голяма печалба. Всички онези истински или тунинговани отвсякъде красавици, по които масово се въздиша, се влюбват все в дебели портфейли, па макар и да са на фигури със съмнителен бизнес или на безцеремонни подземни босове. Как да бъда с някого, чието имотно състояние е под моето, пита риторично успяла фолкаджийка, какво самочувствие като мъж ще има той до мен? Друго е, ако е "поръчал" двама-трима и измамил още няколко пъти по толкова, докато укрепи властта си и натрупа богатствата. Нейна посестрима пък изпада във възторг колко било яко да имаш три деца от трима различни мъже. Неизбежната подробност е, че никой от тримата не е водопроводчик, пощальон или учител. Ориентацията е все към синове на политици и олигарси, или поне към някой футболист, стига да играе в отбор, който плаща добре. За другите момчета остава животът в самота или в брачна връзка, която пълни дома, но оставя празно сърцето.
Част от новогодишните послания намират точния си адрес в семействата, които смятаме за нормални. Но какво означава да пожелаваш или да ти пожелават любов, когато си семеен? Това е очакването за една по-различна година, но със същите хора. Което е по-добро от същата година, но с различни хора. Първото е усещането, че си открил половинката, с която правите едно цяло. Или че може и да не си се свързал с най-точния човек, но двамата сте намерили пътя един към друг. Както всеки, и този път периодично се нуждае от рехабилитация, което правите с дружни усилия, а не си търсите щастието по кривите улици или на магистралата. Второто е поглед навън, който не само често е неуспешен, но и понякога придобива трагикомични измерения. Двамата решават всеки да прекара остатъка от живота си с другиго, но като в безкраен американски сериал тези остатъци се оказват все повече и повече, навярно защото различният човек не означава непременно и различен живот. И когато в един момент се види, че всеки е бил с всекиго, в действието се въвличат нови герои, с които да се правят още и още комбинации уж за насищане с чувства на пустите несвършващи остатъци. В които пък да последва отново същото, но все с различни хора.
Може да се спори дали нагласата да почваме все на чисто ни съпътства през вековете, или сме я формирали под влияние на радикалните обществени промени в последния четвърт век. Факт е обаче, че не обичаме да даряваме повторно с народната си любов когото и да е от управляващите. Искаме във властта да влизат все нови и нови лица, па макар и това да са саморазжалвал се в партиец бивш цар или някой, самоафиширащ се за пръв антикомунист, който обаче още пази червената членска карта. Искаме да видим какво ще направят едните, после - другите, след това - третите, и като се убедим, че е едно и също, да обърнем поглед към четвъртите и петите. Искаме дори да гласуваме предсрочно, макар и да сме наясно, че резултатът ще е същият, след като и ние сме същите. И така, докато други народи си живеят живота, ние все оцеляваме.
Посланията за любов, включително и народна, ще имат смисъл, не ако се надяваме на същата година, но с различни хора. А ако си направим  различна годината, макар и със същите хора.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info