Много личности в историята ни дават основание да се гордеем

Кирил Камбарев е роден в Хасково през 1970 г. Живее в родния си град до завършването на местната математическа гимназия. Следва в УНСС, след което работи в София в няколко консултантски фирми и Агенцията за приватизация. В Англия живее от 2001 г. От пристигането си на острова работи като преподавател по математика. "Никога няма да забравя България и това, че съм българин. Исках да направя нещо за родината, но понеже не съм богат човек, реших че мога да помогна по духовному, като напиша книга. Така се появи "Боилът от Панония", споделя Кирил. Той е автор на още един роман, издаден от "Аргус", и няколко разказа.


- Защо написахте исторически роман? Днес повечето автори пишат за грозната страна на живота, за аутсайдерите в обществото ни, за мафиотите... Смята се, че злободневието повече интересува читателите и по-добре се продава.
- Обичам много историята, а грозната страна на живота не ме вълнува. Нагледал съм се и съм се наслушал на грозни неща в нашето общество. Освен това съм на мнение, че всеки уважаващ себе си творец трябва да се води от сърцето си, да пише за това, което наистина го вълнува, и да не се влияе от това какво се продава по-лесно. Винаги съм предпочитал оригиналността пред комерсиалността.
- Кои са според вас основанията и личностите в българската история, с които може да се гордеем?
- Самият факт, че България е успяла да запази своята държавност и традиции след седем столетия под чуждо владичество, говори изключително много за силата на българския характер. Много са моментите в нашата история, с които може да се гордеем. Много са личностите, от които сме длъжни да черпим духовност и които ни дават самочувствие да гледаме напред. Нужни са ми стотици страници, за да ги изброя. Определено смятам, че един от тях е моят личен герой, станал причина за написването на "Боилът от Панония" - изключителният пълководец и държавник Крум.
- Имате ли отзиви за "Боилът от Панония" от читатели от България?
- Да. Получих много ласкави отзиви, включително от колеги в бранша и хора, които не познавам. Няколко писма ме трогнаха неочаквано силно. Попаднах и на коментари за книгата на уеб сайта на книжарница "Хеликон", които са много окуражителни. Всичко това ми дава вяра и ме зарежда с енергия за нови творчески начинания.
- Знаят ли вашите приятели и колеги в Англия, че издавате книги в България, и проявяват ли интерес към написаното от вас? Имате ли публикации там?
- Да, знаят. Учениците, на които преподавам, също знаят и дори няколко пъти са проявявали интерес на каква тема пиша. Но остават разочаровани, като им кажа, че издадените ми творби са на български. Публикации на английски засега нямам.
- Каква е темата, по която пишете или подготвяте в момента?
- В авторските бележки в края на "Боилът от Панония" разказвачът Драгомир намеква, че има още много да споделя. Та така, в момента работя върху продължението на книгата. Още от самото начало предвиждах историята да обхване целия период от управлението на Крум. Мисля, че три книги ще бъдат достатъчни за това.
- Работил сте в България в частни фирми и в държавната администрация. Какво не ви удовлетвори, че се решихте да напуснете страната?
- Връщайки се назад във времето, сега си давам сметка, че имаше две основни причини да напусна България. Първо, условията за живот не ме удовлетворяваха. Въпреки че работех на престижни места, стандартът ми не беше достатъчно добър. Второ, всъщност по-важното от двете, не ми допадаха постоянният стрес, негативизмът и простотията, с които за съжаление се сблъсквах на всяка крачка.
- Намерихте ли в Англия това, за което мечтаехте? Съвпадна ли с очакванията ви действителността, в която попаднахте и се развивате?
- Идването ми в Англия не беше свързано с мечти, а беше по-скоро приключение. Идеята ми беше след година-две да се върна в България, но с времето тази идея започна да се стопява. Впечатленията ми за английското общество като цяло не са много различни от това, което си представях, но като на всеки чужденец ми отне време да се приспособя към местните стандарти и да разбера тукашния начин на мислене.
- След 12 години живот там чувствате ли се "интегриран" в британското общество?
- Определено се чувствам много добре. Според мен е важно за един емигрант да попадне в среда, която отговаря на интелектуалните му изисквания. Моята работа е интересна и ми предоставя условия за професионално развитие, а колегите ми са свестни хора, с които се разбирам отлично и се уважаваме взаимно. Но веднага искам да подчертая, че английското общество не е идеално. Тук има много неща, които ми харесват, и животът е много по-уреден в сравнение с България, но си има и такива, които дразнят. Хубавото е, че тук тези неща рядко ме засягат лично и мога да се абстрахирам от тях, докато в България се сблъсквах се с грозната страна на живота всеки ден, беше ми невъзможно да я избегна. Но това е дълга тема...
- Наистина ли съществува психоза срещу евентуалното "нашествие" на българи и румънци сега, когато отпаднаха ограниченията за работа за чужденци?
- Не бих казал, че има психоза. Лидерът на английската независима партия се опитва да развихри някаква пропаганда, но за щастие повечето англичани не мислят като него. Като цяло тук хората са толерантни към чужденците. Такива поне са моите лични наблюдения.
- Имате ли там българска общност в истинския смисъл на думата, къде се събирате и по какви поводи?
- И да има, не знам за нея. Може би хората, живеещи в Лондон, се събират често, но аз живея в малък град, където досега не съм срещнал нито един българин.
- Къде преподавате и как се отнасят към вас колегите и учениците ви, когато разберат, че сте българин?
- Преподавам в общообразователно училище от VІІ до ХІ клас. В началото ми беше много трудно, по обясними причини - напълно нова среда, преподавах на децата на техния роден език, не знаех нищо за английската образователна система и следователно нямах самочувствие. Но колегите ми помогнаха много в трудните моменти, а аз постепенно осъзнах, че фактът, че съм българин, не е никакъв недостатък, даже напротив. Колегите и учениците се отнасят към мен с уважение и често идват при мен за помощ или съвет. Но така е навсякъде, нали - уважение не се печели за ден-два. За да се докаже човек, необходимо е време и упорита работа. Иначе смятам, че англичаните са много точни в преценката си за хората. А веднъж уверят ли се в качествата на даден човек, за тях няма значение каква е неговата националност и къде е роден.
- Изпитвал ли сте в някаква ситуация неудобство да кажете откъде сте?
- Никога не съм изпадал в подобна ситуация.
- Като сравнявате образователната система у нас и във Великобритания - кои са предимствата и недостатъците на всяка от тях?
- Не съм сигурен дали познанията ми за българската образователна система в момента са стопроцентово верни, тъй като знам, че през последните години тя претърпя доста промени. Сравнението ми се основава на спомените ми от времето, когато аз бях ученик и после студент. Мисля, че основната разлика е в това, че английската система е силно насочена към изграждането на практически умения, които учениците и студентите да използват в своя бъдещ професионален и личен живот. Поради тази причина съм склонен да приема тяхната система за по-добра. Иначе в Англия не ми допада (но не бих го нарекъл недостатък на системата) прекалената либералност към децата, което често води до непукизъм и лоша дисциплина. Чувам обаче, че напоследък в българските училища също се прокрадва лоша дисциплина.
- Наши ученически и студентски отбори от математици печелят международни състезания и олимпиади по целия свят. Като математик какво е вашето обяснение: на свръхталант ли се дължи или на добра математическа школа и обучение у нас?
- Предполагам, че тези успехи се дължат на традициите на българската школа. У нас се набляга повече на математическата логика и аналитичното мислене, докато в Англия, както вече споменах, се търси по-простото и рационално обяснение, търси се връзката с реалната действителност. Но успехите на нашите математици доказват неопровержимо, че умственият потенциал на българина не отстъпва на този на западняците!
- Идвате ли си често? Как живеят вашите близки в Хасково, какво ги вълнува?
- Идвам си всяка година. Почти винаги през лятната ваканция. Майка ми и баща ми са обикновени хора, вече пенсионери. Живеят нормално и се вълнуват най-много от успехите и щастието на техните деца и внучета!
- Какво от родината ви липсва? Бихте ли се върнал да живеете в България и при какви обстоятелства?
- Липсват ми близките и приятелите. Понякога ми липсват и някои български ястия, които няма как да намеря в Англия. Но носталгията вече не е така силна, както в първите години след заминаването ми. Не мисля, че бих се върнал обратно, но човек знае ли... Никога не се заричай.