Да покорим французойките с любов!

Януари е пълен с празници. Влезте в профила на когото и да било и ще видите какво му пожелават приятелите от фейсбук. Здраве и късмет, слава, радост и успехи, любов и дълголетие, незабравими мигове и сбъднати мечти. И неизменното очакване да носи достойно името си. Ако е политик, в пожеланията е вплетена и оценка: да е все така земен и достъпен, да е честен и почтен, както досега, да е един от нас - не по фразеология и клишета, а по сърце и душа, да е борбен в отстояването на позициите си, без да е напорист за власт.
Коментарите в мрежата по-добре от което и да е социологическо изследване показват какво искат повечето хора от българския политик. Почти няма да срещнете препоръки да злоупотребява с положението си, да влиза от скандал в скандал, да налита на бой, да наритва всекиго, който с нещо не му харесва, независимо дали е колега от парламента, полицай или неизвестен гражданин, имал нещастието да се качи в същия самолет. Напротив, очакванията са да знае и може повече, но без да се големее. Да е разбираем, но не прост, остър, но не циничен, ироничен, но не вулгарен, известен, но не на всяка цена, да се чува гласът му, но не да е на всяка манджа мерудия. Да е изискан, но не префърцунен, находчив, но не ексцентричен, упорит, но не безогледен, смел, но не безразсъден, юначен, но не побойник.
За съжаление, част от нашата т.нар. политическа класа напълно се вписва в Алековото "Пази, боже, сляпо да прогледа!" Възгордяването е първият пробив в самооценката в резултат на главоломното издигане. Озовал се изведнъж на най-високото в държавата, депутатът започва да възприема себе си като човек от особено тесто. Сменя не само обувките, дрехите и чантите, часовника и мобилния апарат, колата и жилището, но и приятелите, и дори половинката си. Той вече е много нещо, довчерашната среда му се вижда безполезна и скучна, на други нива завързва приятелства, в други заведения организира срещите си и към други дестинации отлита за ваканциите. Демонстрира своята другост навсякъде. В района, в който са го избрали, иска да го гледат право в очите и да попиват всяка негова дума, защото онова, което казва, вече не е за дискусия, а за изпълнение. Когато е на обществено място, всички трябва не само да са щастливи, че ги е удостоил с присъствието си, но и всякак да подчертават радостта си от този рядък шанс. Ако е в ресторант, веднага ще стане център на вниманието, ще коментира на висок глас, за да не си помисли някой, че не е той, келнерите ще тичат като за световно и дори управителят ще стои чинно край масата, готов лично да се погрижи за всяка прищявка.
Дразни се, когато тази му другост не бъде забелязана, и го връхлита ярост, щом някой се усъмни в нея, и особено ако се опита да я накърни. Тогава идва до болка познатото: "Ти знаеш ли кой съм аз?" И закани от рода на: "Ще има легни-стани!", "Ще станете на кълбета!" Вадят се депутатски карти, отправят се заплахи, сипят се обиди, искат се документи за самоличност, дърпат се ревери, удрят се колена, рита се по кокалчетата и дори отекват шамари.
На почивната станция на властта в Слънчев бряг съм виждал какво ли не. Новоизлюпена депутатка безцеремонно избута курортисти от чадъра, който си беше харесала. Щом партията й е първа политическа сила, редно е и самата тя винаги да е на първа линия, дори на плажа. В известния и на външни посетители рибен кът няколко семейства на опозиционни депутати бяхме вдигнати от масата, защото щял да идва ресорният министър. Седнахме на съседната, но и там не ни се усмихна щастието, пак заради него. Не знаели къде точно щял да седне, затова пазели всички маси. При тази наглост на големеца и при това раболепие на персонала дори кроткият и благ професор Стефан Стоилов избухна.
Но има и положителни примери. На съседната тераса някакви се веселяха твърде шумно. Не беше кой знае колко късно, но все пак си дошъл на почивка, а не да слушаш нечий кикот. Погледнахме - Муравей Радев. Беше в най-силния си период, тъкмо беше станал министър на финансите. А ние - "мръсни комунисти", при това - току-що смачкани на изборите през 1997 г. Та той може да е всякакъв, но се извини и повече не им чухме гласовете. Ето как и политиците, както всички други хора, са различни. Когато някой е постъпил човешки, трябва да го подкрепим, от която и партия да е. А когато си е повярвал, че всичко му е позволено, да се отнесем към него с цялата си строгост, без разлика дали е от "нашите" или от "вашите". И без значение дали от него нищо не зависи или тъкмо той крепи правителството.
В деня, в който родни депутати за пореден път преминаха границата на нормалното поведение, качих в профила си клип на Мари Лафоре. Тя изпълнява на български прекрасната ни песен "Йовано, Йованке". Дано се сетят, и не само те, че можем да покорим сърцата дори на французойките, но с най-хубавото от себе си, а не с грозни атаки във въздуха.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info