За новогодишна Варшава със симпатия

Първо изплува споменът за баба и мама, които с умиление разказваха как са купували "Бич може" и полска "Нивеа" от полякините по Черноморието по време на социализма, защото в "Нармаг" никога не са се застоявали повече от час. После се сетих за онези "Жените на Варшава" на Георги Марков, които бяха толкова прелестни, че си предавахме книгата ден за ден между съучениците, но която остана в сянката на "Задочни репортажи". Едва накрая се пошегувахме, отново в семейна обстановка, точно на кое място по десетобална система състудентите ни поставяха русокосите полякини, които сваляха по онези същите плажове, вече безвъзвратно "европеизирани".
Защо точно във Варшава за Нова година? Май в нашето медийно пространство малко се пише за Полша и хората й, а полските филми и култура изчезнаха от българските афиши. И не само те, но това е друга тема. Не че в Полша се пише нещо повече за България. Някак повсеместно и взаимно бягаме от въпроса къде сме ние сред бившите социалистически страни, доскоро братски, а сега сестрински в ЕС, но сякаш всяка спасяваща се самостоятелно в тези кризисни времена. Ние си знаем отговора, както и не се уморяваме да повтаряме, че сме най-бедни в Европа. Още се търси пътят за изход от ситуацията.
Сега обаче пътуваме с градски транспорт от аерогара "Шопен" във Варшава и решаваме, че случайно и точно за наш късмет новички автобуси един след друг извозват пътниците, а такситата се броят на пръсти. Доста години са минали от предишни посещения в страната на Шопен, а погледите търсят нещо познато. По стара наша традиция предимно сравняваме с обстановката у нас, и то на пръв поглед. Очите ни помръкват. Улиците са като облизани, кофите за боклук цели и чисти, плочките по тротоарите явно не хлопат и стоят стабилно. Е, сигурно е само по тази артерия, която свързва аерогарата с центъра! Да, ама не, както свикнахме да казваме. Хотелите са предимно в "Srodmiescie" или Down Town, както казват поляците, а иначе е онзи център, който с построените по време на това десетилетие билдинги Варшава прилича някак на всяка столица в Европа. Само дето сред тях е онзи познат Дворец на културата от социалистическо време, който сега изглежда особено празничен и посвоему достолепен сред модерните високи сгради. Тук са и онези молове, които си ги имаме и ние в изобилие, но малкото на брой просяци, които срещаме в полската столица, стоят най-вече точно пред тях. Бързаме към Стария град, "Старе място", който е останал не само в спомените, а и в снимките не от мобилни апарати. Студът е поносим и решаваме, че Господ си знае работата. Пощади този път Изтока и предпочелите Варшава се радват на приятно студено зимно време. Гледаме невярващо десетките туристически групи, които говорят предимно на руски и японски, но повече се впечатляваме, че продавачите на безкрайните сувенири без притеснения говорят добър руски. Не сме очаквали такъв туристически интерес и се озъртаме да видим кои в тези времена са решили да се срещнат на място с "полските водопроводчици", но изненадата ни е в посока, че самите поляци дори и по тъмно (стъмва се рано по това време от годината) предпочитат да се разхождат точно на това любимо място, и то семейно. Млади хора с едно-две деца, в колички или дърпащи ги за ръце, бавно крачат из малките щедро украсени за Коледа и Нова година улици, купуват на крак някакви  "запечанки" и никак не поглеждат към примамливите кръчмички със задължително млади сервитьорки. Скъпо е, но на нас навсякъде ни е скъпо. Май и на тях. Само дето на 90% от ресторантчетата в този исторически център на Варшава, както и при тези по забележителните улици "Нови свет" и "Краковске предместе" има надписи, че предлагат полска кухня, задължително традиционна. Струва си да се опита, но изненадата е, че се предпочитат онези пелмени, които си ги знаем като руски. Ами то и пенливото вино, което купуват масово поляците за празниците, е руско. Просто е по-евтино, а в сравнение с нашия пазар си е направо без пари. Хубаво е, че по суперите се предлагат и български вина, и то не от най-ниско качество и цена. Там са се закотвили засега молдовците. Това на пръв поглед, а иначе този класически стар център на Варшава никак не е стар, защото е възстановен тухла по тухла след цялостното разрушаване на полската столица през Втората световна война. Добре са го предвидили и добре го съхраняват, както и всички старинни сгради и дворци, защото туристите търсят предимно исторически корени и сгради и това остава по снимките им. Да не говорим, че местните власти са били щедри при украсата за празничните дни и на улици като  "Нови свят" и "Краковске предместе" може да завиди дори "Шанз-Елизе". Чисто, уютно, красиво, просторно и без нито едно бездомно куче. Спокойно, никой не бърза и не се блъска. Ама тия полски столичани не си ли ходят по празниците по родните места? Варшава сигурно е единствената столица в Европа, която е разделила гражданите си на такива, които предпочитат спокойното масово поздравление за Нова година и го правят на площада с богато украсената Варшавска сирена, площад "Ринек", може и пред Двореца в "Старе място" с бляскавата елха или пред новаторски припламващия с надпис "Силвестър" национален стадион, където са се събрали повече от 25 хил. поляци. Там е онази платформа, каквато изграждат групи като "Бон Джоуви" и онези светлинни ефекти, които толкова се харесват на младежта. Далечко е от центъра и песните са предимно на английски, но не бяха ли поляците най-големите американофили след косоварите?
Фойерверките са продължителни и мащабни и сигурно за момент всеки забравя за проблеми и немотия. Защото дори и в новогодишна реч Доналд Туск, министър-председател, съобщава, че неуспех за 2013 г. е несправянето с високата безработица и километричните опашки пред лекарските кабинети. Официалната безработица е над 13%, а младежката - над 27% при минимална работна заплата 368,90 евро и средна - 945 евро. Другото, по което си приличаме, е намаляването на раждаемостта заедно с бързото нарастване на броя на полските емигранти - около 2,1 млн. днес при 2,3 млн. през 2007-а. Очаква се населението от 38,5 млн. да спадне с 2,5 млн. през 2035 г. Специално се отбелязва в медиите, че след влизането в ЕС през 2004 г. населението започва да намалява и няма признаци това да спре. Значителните проблеми в социално-икономическата сфера се дължат именно и на тенденцията за постоянно нарастваща емиграция, съчетана с ниска раждаемост и застаряващо население. Децата до 15 г. ще намалеят с 10%, хората между 20-64 г. - 7%, а тези над 65 г. - с 4 на сто. При нас май е по-тревожно. Но Туск посочва, че основна цел на страната му през 2014 г. е да се доведе доброто положение на полската икономика до по-висок жизнен стандарт на полските граждани, т. е. борбата с безработицата е приоритет. След като Полша успя сравнително добре да се справи с икономическата криза, особено на фона на останалите членки на ЕС, сега се акцентира върху гражданските проблеми. И младият сервитьор в една типично полска кръчмичка не се свени да признае, че е завършил икономика и вече 2 г. не може да си намери работа по специалността. Което не му пречи да е толкова прецизен като обноски, че се почувствахме специални. Него никак не го интересува, че правителството отчита като успех проведените преговори в ЕС за бюджета и въвеждането на 12 месеца отпуска за младите родители, но и не мърмори досадно. Просто пожелава хубави дни във Варшава и споменава красиви спомени от почивки с родители по нашето море.
Нас ни изненадва фактът, че когато при посещение на полското гето и единствената запазена къща на евреи там, онази с фотосите, срещаме млади екскурзоводи, които придружават малки групи от американски евреи и изобщо не знаят, че ние сме спасили нашите евреи по време на Втората световна война. Но това си е по-скоро наш проблем, нали? Добре, че градският транспорт във Варшава е не само добре организиран, изненадващо точен за нас и оцветен целият само в жълто-червено, без рекламни пана, за да нямаме проблеми при придвижването до места като парк "Лязанковски", където е онзи прословут паметник на Шопен и Двореца при езерото, за който Виена няма как да не се пръсне от завист. Още повече че там има и дворец Белведере и се намира резиденцията на полския министър-председател, също в бивш дворец. Възстановен отново от тухла естествено. Криво ни е като гледаме прекрасните алеи, зелените площи, свободно разхождащите се пауни, патици, катерички, на които хората се радват и хранят от ръка, величествените паметници на хора като Сенкевич или Пилсудски и всичко това толкова подредено и чисто, че чак не ни се вярва. Тъжно ни е и като виждаме обществените тоалетни, дори в парковете, безплатни при това, и не смеем да питаме дали това е само за празниците. Дали не е само за туристи? Май не е. Че си имат социално-битови проблеми поляците, имат си, и то не малко. Че някои разчитат на шистов газ, за да си решат кризисни ситуации, няма как да не констатираме, защото погледахме и полска телевизия. Но че са се погрижили да придадат европейски вид на столицата си, като подчертават непрекъснато полската си принадлежност, е видно и с просто око.
Какво да си мислим ние ли? Някога се казваше обмяна на опит. Без носталгия, но си заслужава да отворим очите си за дребните неща, които отварят вратите за по-големите. В случая кризата може да се пребори и ако изчистим не само душите си, като посетим чужда държава, а и ако изчистим и селищата си, за да има кой да дойде и остави парите си тук. Дали го можем? Можем го, разбира се. Правили сме го. Важното е да си повярваме и някак да загледаме в една друга обща посока, а не само в паничката на съседа. Защото иначе ще продължаваме да ядем полски картофи...