Другата Русия

Февруарската революция от 1917 г. става началото на масовата руска емиграция. Самата руска емиграция се превръща в толкова значимо и нееднородно явление, че е прието то да бъде разделяно на времеви периоди или „вълни”.
Учените наричат първия период, обхващащ 1920-1930-те години, „културен феномен”. В историята той е известен като „бялата емиграция”, тъй като той представлява масово бягство в чужбина на участници от бялото движение. Освен политическите емигранти, с първата вълна бягат и хора, които решават да преживеят тежките времена в чужбина. Така през 1925 г. около 3 милиона души напускат страната и се заселват в Европа, САЩ, Канада и Австралия. Емигрантите от първата вълна разказват навсякъде, че не всички руснаци са съгласни с болшевишката диктатура, и смятат за свой дълг съхраняването на културното наследство на Русия в чужбина. Освен това, те предоставят щедро идеите си на западноевропейската и американската култура. В чужбина расте бързо броят на руските учебни заведения, вестници и списания. Руската православна църква, създадена в чужбина през 1920 г., се превръща в център на живота на емигрантите и им оказва духовна подкрепа.
Относно следващата емигрантска вълна, за начало на която служи Втората световна война, има много неизвестни моменти поради очевидни причини. „Втората емиграция” също прави немалко за историята на руснаците в чужбина, макар съветските чиновници да се опитват старателно да прикрият тези заслуги. „Третата” емиграция от времето на Студената война и дисидентското движение наброява около 1,1 милиона души. Съветските емигранти се делят на две категории: принудително изселени и „нормални”, които също стават обект на публично порицание. Като цяло, това са представители на художествените професии. В четвъртата вълна, по някои оценки, Русия загубва една трета от интелектуалния си потенциал заради масовото „изтичане на мозъци”. По наличните оценки, щетите, причинени от емиграцията от 1992-2004 г., са 25-30 млрд. долара.