Пускат рублата зад граница
/ брой: 260
Елена Кукол
Възможно е Руската рубла да бъде въвлечена по-активно в деловия оборот. Може да се даде право на чуждите компании, работещи в нашата страна и създадени в съответствие със законодателството на техните страни, да се разплащат помежду си в рубли извън пределите на Русия.
В Държавната Дума е внесен законопроект, с който се предлага това право да бъде дадено на нерезидентите, съобщава информационната агенция „Интерфакс“. Сега те имат право да откриват банкови сметки само в оторизирани банки, в законодателството не е предвидена възможност да се превеждат рубли в чуждестранни банки.
Предлаганата стъпка е насочена към либерализацията на руското валутно законодателство, пояснява директора на Центъра за икономически изследвания към Московската финансова-промишлена академия Сергей Моисеев. Това е необходимо условие за превръщането на рублата в свободно конвертируема валута. По думите на Моисеев, нововъведението ще бъде полезно на всички „дъщерни“ на чуждестранни компании, работещи в Русия и имащи насрещни потоци от импорт и експорт. Това ще облекчи и живота на работещите в нашата страна гастарбайтери, които засега нямат възможността свободно да превеждат в родината си заработените руски рубли.
Необходимо е разбирането, че това ще е необратим процес – рублите, отишли зад граница няма да се върнат обратно в страната, предупреждава Моисеев. По същество, уточнява той, става дума за офшорен пазар на рублата, който няма да може да бъде контролиран нито от Министерството на финансите, нито от Централната банка, пояснява експерта. Но руските чиновници неведнъж са признавали, че за свободната конвертируемост на рублата е необходимо отечествената валута да има търсене и движение не само вътре в страната, но зад граница.
Освен това, в законопроекта се предлага към валутните операции да се причисляват трансграничните преводи на руски рубли от резиденти. Предполага се, че това ще спомогне за ограничаване на неконтролируемото изтичане на капитали, ще осигури прозрачността на такива преводи. Моисеев се съмнява, че опитът да се поставят под по-строг контрол подобни преводи ще се увенчае с успех. Ако става дума за „сив“ експорт или импорт, те винаги могат да бъдат прикрити с фиктивни договори, уточнява той.