Евроработа

Пореден доклад на Европейската комисия за прословутия напредък на България. С вниманието, което страната ни и Румъния получават от ЕС, човек ще помисли, че сме най-специалните, уникалните и важните. Не са един и двама анализаторите, които чистосърдечно признават, че ако същите критерии бъдат приложени спрямо останалите страни членки, едва ли техните резултати ще са кой знае колко по-добри. Затова вчера се чуха възгласи мониторингът в този си дискриминационен вариант да отпадне.
Всеки път Еврокомисията размахва пръст и ни гълчи. Обикновено по едни и същи точки, макар и с различни мотиви. Традицията през последните няколко години е Бойко Борисов и сие моментално да започнат безумно кълчене и през плач да обвиняват за европейското мъмрене Тройната коалиция, предишното правителство и Сергей Станишев. Банално дежа вю е прехвърлянето на топката, плюенето срещу опонентите и публичното подвиване на крак пред големия и всесилен ЕС.
Този път нещата изглеждат различни. Пламен Орешарски не се появи да скача с пяна на уста срещу служебния кабинет или правителството на Борисов. А така най-лесно би оправдал мъмренето от Брюксел. Този път премиерът би имал право, защото дори в самия доклад се признава, че положението в страната е било несигурно именно поради смяната на три правителства по време на мониторинговия 18-месечен период. Няма как да се говори за стабилност и реформи. В този смисъл дори съчетанието "крехък напредък" е стъпка напред.
В документа има точки, по които България трябва да работи. Това не е изненада за никого. Целенасочено или не, ЕС ни дава някакви препоръки, които може би е хубаво да изпълним. Идеята на цялото занимание е не да се плюем един друг и да доразрушаваме имиджа си пред ЕС, а да работим. Важни са делата, а не думите. Да я започваме тази евроработа вече!