Балкански мечти

За голяма част от западните медии и редица евродепутати 2014 година е особена важна за Западните Балкани. За най-голямо събитие в региона те смятат 100-годишнината от убийството на eрцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му в Сараево на 28 юни 1914 г., което запали Първата световна война. По този въпрос в Босна и Херцеговина има разногласие, защото бошняците и хърватите смятат убиеца Гаврило Принцип (босненски сърбин) за терорист, а сърбите го приемат за освободител. Защото действал с цел присъединяване на Босна към Сърбия.
Това са Балканите, а съгласието между трите общности в Босна и Херцеговина е трудно осъществимо и днес. Независимо за какви проблеми става въпрос. Независимо че в чест на тази годишнина в Сараево ще свири Виенската филхармония, и то в сградата на Австро-унгарската градска библиотека, която е била разрушена при сръбската окупация и войната през 90-те години. В наши дни сградата е реставрирана и придава различен, по-европейски стил на Сараево.
За нас обаче Първата световна не е повод за празник, защото се свързва с национална катастрофа и поколения българи имат рана в сърцата си поради загубата на територии с българско население. Ние може би ще се съсредоточим върху 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил, за която едва ли ще споменат подобаващо в световните медии, но няма начин да не разменим по балкански мнение по въпроса с братята около Вардара. Все пак е по-различно от честванията тази година на 70-годишнината от десанта в Нормандия, нали? Приветстваме ги, отразяваме ги, опитваме се да обърнем гръб на миналото, вперили сме очи в Брюксел, но си оставаме в орбитата на Западните Балкани, защото той не е само историята ни, кървава и мътна, но и наше настояще и бъдеще. Обявихме ги за един от приоритетите във външната ни политика и надежда за постигане на сигурност и стабилност чрез съвместни усилия.
Всъщност целите Западни Балкани винаги са били онази гранична земя, над която май никога напълно не е успявала да доминира една култура. Едно разнообразие, характерно за живота на целия регион и в миналото, и днес. Но където винаги е имало претенции за влияние от страни извън полуострова. В наши дни ситуацията сякаш е различна, но на практика проблемите ни са едни и същи, а и влиянията не са останали в историята. Разликите могат да се посочат като дребни, а целите имат една посока - ЕС. Защото това е основната надежда да се решат по-бързо въпросите с високата безработица, особено младежката, корупцията по всички етажи на властите, организираната престъпност, да се реформират  съдебните системи, да се гарантира свободата на словото и т. н. Това са и факторите, чието постепенно решаване ще стимулира демократичните процеси в посока постигане на икономически просперитет. Хърватия така формулира и националния си интерес в началото на 2014-а. А тя се присъедини към ЕС миналата година, и то с икономика в 5-годишна рецесия. Останалите страни от бивша СФРЮ (без отличничката Словения), както и Албания, са в различни етапи от процеса за присъединяване, но политическите им елити непрестанно потвърждават консенсусното решение на държавите си за членство в ЕС, а България не престава да повтаря, че подкрепя този процес за всяка страна от Западните Балкани. Но не забравя да напомни, че за постигането на тази цел се изисква решаване на спорните въпроси със съседите, а тях ги има по целия регион. На нас ни стигат и тези с Македония.
Всъщност ЕС не е забравил ангажимента си към страните от Западните Балкани и дори совалките на баронеса Аштън между Белград и Прищина за постигане на споразумение между тях даде последен тласък за Сърбия да започне преговори за членство и те стартираха официално на 21 януари. Очакват самото членство да се случи в 2020 година. Черна гора вече преговаря, докато Босна и Херцеговина е най-голямото предизвикателство в процеса на разширяване, а заедно с Косово имат да решават и особено тревожния проблем с огромния дял на сивите си икономики (има ги и при другите балкански страни) и справяне с избуяващите непрекъснато националистически истерии. Албания е в ситуация на очакване на статут на страна кандидатка, но заедно с Косово има една от най-неорганизираните статистически системи и трудно се отчитат точните данни за икономическите постижения, ако ги има. Македония е особен случай, не само за нас, но за гражданите й е по-важно, че си остава една от най-бедните в региона и безработицата остава изключително висока - около 28%, а младежката - около 52 на сто. Не един път ЕК препоръчва на Скопие "да се подобрят инфраструктурата и качеството на образованието на всички нива и че разходите са недостатъчно концентрирани върху изграждането на общество, базирано на знанието, за сметка на по-малко продуктивни цели като декорирането на столицата".
България има своето становище по въпроса и не случайно, подкрепяйки Македония за членство в ЕС, настоява да се решат своевременно проблемните въпроси в двустранното ни сътрудничество. Македония не е "лош съсед", а съсед, с който имаме нерешени въпроси. Нужни са търпение и постоянен диалог с политическа воля и от двете страни, за да се постигне напредък в процеса й за присъединяване. Защото и условията за членство в ЕС вече са различни - започва се от отварянето на най-трудните глави, свързани с установяване на правова държава и устойчива борба с корупцията и организираната престъпност. Смята се, че самият ЕС е натрупал опит със Западните Балкани и знае в детайли проблемите им. Убеден е, че знае и пътя за решаването им. Едва ли обаче ще е склонен за още политически компромиси особено на фона на финансово-икономическата криза и дебатите за бъдещето на съюза. Остава открит въпросът и дали самите кандидатки от Западните Балкани са осъзнали, че има нов "вятър на промяната" и че всичко е вече в техните ръце, в готовността им да правят необходимите политически компромиси в името на голямата цел. Влиянието на вътрешнопартийни и лични интереси или натиск от чужди сили обикновено препятства какъвто и да било напредък. Малките страни от бивша СФРЮ са особено уязвими в тази посока и обещаваната им подкрепа от Брюксел или от страни членки на ЕС няма да има резултат, ако те сами не поемат политическа отговорност да преодолеят препятствията от спорни съседски въпроси.
Проблемна в това отношение е и Македония, защото има отворени въпроси с Гърция и България. От общ интерес е те да се решат сравнително бързо. Темите за добросъседството наистина са ключови и едва ли може да се очаква компромис от страна на членки на ЕС, защото и самият съюз смята, че членството трябва да е следствие на всички решени въпроси. "Дойче веле" в свой коментар посочи премиера на Македония Груевски за "феномен", който "чувства тенденциите - нито пробългаризъм, нито просърбизъм, нито класически пазарен либерализъм, а широка социална политика", каквото и да значи това. Статистическите данни обаче показват, че икономическата ситуация не се е подобрила през 2013-а кой знае колко, безработицата остава висока, а паметниците на наши исторически личности в Скопие се множат. Щом темпото му на работа било впечатляващо според "Дойче веле", можем да очакваме повече енергия и добронамереност в двустранните разговори за изход от натрупаното напрежение поради застоя при решаване спора за името с Гърция и за подписването на договора за добросъседство с България.
Доверието е принцип в ЕС, но в случая трябва да се получи в предварителния етап, за да сме сигурни, че правилата и ангажиментите ще се спазват. В тази връзка едва ли внезапната визита на външния ни министър Вигенин в Скопие е имала друга цел освен да стимулира диалога за решаване на спорните въпроси. Тя обаче остана в сянката на информациите за предложените от страна на Сърбия общи посолства с някои от страните в бивша СФРЮ, най-вече Македония. Недоумение предизвика споменаването в медиите на Турция в тази поредица, но може би по-скоро за отклоняване на вниманието. Не стана ясно, че сградите на посолствата на бивша СФРЮ по целия свят сега са тема за спорове между независимите вече държави, защото се ползват само от Сърбия. Министър Вигенин едва ли е пропуснал да постави и този въпрос в Скопие, но дано получената информация е разсеяла подозренията за задкулисие, други интереси и цели. Македония и в момента има общи сгради за посолства с други страни като Словения например но все пак е обезпокоително, че точно по този начин се решават спорни въпроси.
Липсата на средства и бедността наистина е проблем, но в региона по традиция доверието е дефицитно и често подозренията имат основание. Всъщност Балканите, наречени в миналото "врящо гърне", днес имат историческия шанс под егидата и примера на ЕС не само да забравят да се гледат "под очи", но и да работят съвместно за добруване, сигурност и приличен живот на народите в целия регион. Балкански мечти, но 2014 година наистина ще е решаваща.
На официалното започване на преговорите на Сърбия с ЕК премиерът Ивица Дачич заяви, че 21 януари е най-важното събитие за Сърбия след Втората световна война. В Сърбия обаче не само се говори за предстоящи предсрочни избори, но и  обявяването на решението за провеждането им май е въпрос само на време. Резултатите определено ще променят баланса на силите в правителството. Предполага се, че силният човек Александър Вучич ще стане премиер на мястото на Дачич. Има дори спекулации, че предсрочните избори се готвят именно с такава цел. Сръбските медии си задават въпроса дали премиерът Ивица Дачич е проамерикански, а вицепремиерът Александър Вучич прогермански политик, като им броят посещенията в съответните страни. Почти е сигурно, че Сръбската прогресивна партия на вицепремиера Вучич ще остане най-голямата, но едва ли резултатът от тези избори ще е онзи, който очакват. Често пожелалите предсрочни избори получават неприятни резултати. На Сърбия й предстои преструктуриране на икономиката, справяне с нарастващото обедняване, с възможни социални размирици, с преодоляване на безработица в размер на 23,9%,  с тромаво трудово законодателство и нестабилна фискална дисциплина, неефективност на разходите и т. н. Реформи в съдебната система и резултатна борба с организираната престъпност и корупцията се разбира от само себе си. Премиерът Дачич е убеден, че Белград не се плаши от предизвикателствата и е готов за членството. Помирението с Косово е онзи специфичен проблем, чието решаване в завършен вид предстои.
В Хърватска настроенията са по-различни след постигането на поколенческата цел - член на ЕС. Удовлетворението от положените усилия и гордостта от постигнатия резултат са се трансформирали в разочарование и съмнение. Вместо единство и по-добър живот, обществото е раздирано от конфликти и нетърпимост към друго мнение. Икономиката затъва, хората обедняват и губят надежда. Президентът Иво Йосипович дори се пита дали хърватското хубаво европейско лице не е било само маска за участие на маскенбал в ЕС. И още - дали не използват демократичните институции с недемократични цели. Явно оптимизмът  и енергията, които са необходими за изход от кризата, са се поизгубили. Социалдемократите са се изправили срещу надигащо се дясно, но извън парламента има още повече предизвикателства. Политика на омраза, кокетиране с фашизма и тоталитаризма са явления, които никак не подхождат на държава, приела европейските ценности. Референдумите против гей сватбите и правата им, протестите срещу използването на кирилицата във Вуковар са само малка част от драмите в хърватското общество. Със Сърбия се спори относно наследството от войната, поемането на отговорност за злодеянията, пенсиите и устройването на бежанците, а Белград твърди, че се нарушават правата на сърбите на хърватска територия и все в този дух. А това са държавите с най-развити икономики в Западните Балкани. Двете страни определено ще имат общи теми в бъдеще и общи проблеми за решаване.
Проблеми за решаване има и в Косово. Не всичко е свързано със Сърбия. При безработица от 40% и БВП на глава от населението в размер на 11% от средния за ЕС усилията наистина трябва да са пословични. Обвиненията в убийства и наркотрафик на премиера Хашим Тачи, както и на дейци на АОК за трафик на човешки органи от сръбски затворници през 1990 г. трябва да намерят точния отговор. Независимо че Тачи отхвърля тези обвинения. На този фон предложението на някои членове на американския конгрес да бъдат наградени Дачич и Тачи с Нобелова награда за мир звучат малко екзотично. Защото един от най-болезнените уроци на Балканите наистина е подходът към историята, а отношенията Сърбия-Косово са пропити с история. И то негативна.
Именно затова и ЕС полага усилия да подобри двустранния и многостранен диалог между страните от Западните Балкани. Сигурно ключът ще бъде пари срещу реформи. Просто защото кризата не е отшумяла, предстоят и европейски избори. Ще има смяна на караула, т. е. нови комисари, а и споровете за бъдещето на самия ЕС продължават с нарастващо темпо. Както и евроскептицизмът. Поне на Балканите той не е пуснал дълбоки корени и ЕС си остава балканската мечта.