След депресията иде агонията на властта

- Има ли промяна в мнението ви за бюджета, като чухте дебатите в парламента?
- Слушах със засилен интерес представянето на бюджета от основния идеолог на днешната власт - финансовия министър и вицепремиер Симеон Дянков. Направиха ми впечатление едни много интересни новости. Забелязах една променена "акустика" на пленарната зала. Правеше впечатление отсъствието на апломба, с който се представяше бюджетът за 2010 г. Не можах да забележа и еуфоричното възприятие на мнозинството, докато слушаше своя идеолог. Отсъстваха и хвалебствията, с които се даваше оценка на бюджета за 2010 г. Този бюджет за 2010 г. беше най-най-най-добрият от всичките възможни добри бюджети в света. Дори по-скромното - най-добър в Европа, не чухме. Не чухме дефинирани амбициозните цели за балансиран бюджет, чрез който подобно на Естония ние ще успеем да влезем в чакалнята на ЕРМ-II. Май за това вече не се говори изобщо. Вместо това в пленарната зала и от интонацията на вицепремиера лъха една откровена политическа неувереност. Властта изглежда е разбрала, че морето наистина не е до колене и че успешното управление не е възможно с припознаването на предишните управляващи като боксова круша, нито с нестихващите и днес показни акции на силовите структури. Явно, този бюджет е бюджет на отсъстващите реформи. Това е бюджетът на тоталната асиметрия между заложените национални политики и политиките на ЕС, заложени в стратегическия акт "Европа 2020".
- Коя е най-болезнената дупка в тази асиметрия?
- Разбира се, най-силно тя се усеща именно в отношението на властта към образованието и науката. Това е най-ощетената сфера в бюджета за 2011 г. За сетен път ще се обърна и към премиера да не подценява академическата коректност на учените, техният спотаен гняв, защото не е възможно успешно управление, ако то се конфронтира със своите учени.
- В Европа е точно обратното - науката е първи приоритет.
- Това отношение към българското образование и наука няма европейски аналог. Никоя друга европейска държава не провежда такава политика на геноцид спрямо своето образование и наука. За да си осигурят някакво алиби, представители на властта си позволиха да пуснат в обращение кьорфишека, че, видите ли, Австрийската държава била спирала финансирането за Австрийската академия на науките. Опровержението дойде от възможно най-високата институция в Австрия - от тяхната министърка на науката. Именно защото у властта у нас отсъства разбиране за приоритетния характер на образованието и науката, на иновациите, неизбежно страната ще влезе в една тежка депресия, дори да излезем от кризата. Защото тази власт, това управление не притежават осмислена концепция за ускорено развитие на страната. Депресията можеше да се избегне само чрез нарочни инвестиции в образованието и науката. Затова определям като големия дефицит на този бюджет задълбочаването на кризата в българското образование и в българската наука.
- Какво толерира все пак бюджет 2011?
- Явно е, че този бюджет е направен, за да се съхрани частично емоционалният вот, който беше получен от ГЕРБ на 5 юли 2009 г. и с остатъците от него евентуално да се спечелят президентските и местните избори. Но тъкмо защото бюджетът не е направен в съответствие със стратегическите цели на българската държава, а по-скоро е съобразен с конюнктурния интерес на основната управляваща партия, той е обречен на провал. Вероятно бюджетът може да се окаже основната причина, поради която тези предстоящи избори не да се спечелят, а да се загубят от ГЕРБ. Бюджет, който задушава икономиката, българското образование и наука, а тези неща са неразривно свързани, не може да спести на страната депресията. А прякото политическо проявление на депресията най-вероятно ще бъде агонията на властта. Аз не изключвам към края на годината или дори преди това ГЕРБ вече да са наясно, че са изправени пред два избора - да изберат или предсрочния вот, или пълен мандат в условия на агонизираща власт.
Поради тези причини резултатът от гласуването на бюджета всъщност формализира една тенденция, която ние прогнозирахме неотдавна - а именно, редуцирането на парламентарното управляващо мнозинство, което ще стои зад кабинета. Властта губи сините сили като свой стратегически партньор. И това не е отговорност толкова на Синята коалиция, а е отговорност на ГЕРБ и кабинета. Те избраха бетонирания вот на "Атака" пред политическата експертиза на Синята коалиция.