02 Май 2024четвъртък00:46 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Попмузиката е прекалено комерсиална

Няма нищо лошо в това да усвояваме чуждата музикална култура, но преди нея трябва да познаваме своята национална музика - казва известният етиопски пианист Гърма Ифрашеуа

/ брой: 32

автор:Борис Данков

visibility 1162

Гърма ИФРАШЕУА е роден на 15 октомври 1967 г. в Адис Абеба. Още като дете се научава да свири на етиопския народен инструмент "кирар". Едва шестнайсетгодишен постъпва в музикалното училище "Яред" в Адис Абеба, където завършва клас по пиано.
През 1990 г. е приет в Софийската държавна консерватория, където завършва пиано при проф. Атанас Куртев. По-късно специализира в Лондон (1997) и в Лайпциг (1999). Едновременно с това от 1995 г. до 2001 г. е преподавател по пиано в музикалното училище "Яред" в Адис Абеба, а оттогава досега - частен преподавател по пиано.
Неотдавна Гърма Ифрашеуа гостува у нас и изнесе свой концерт в Музикалната академия "Панчо Владигеров", посрещнат с огромен интерес от публиката.

 

- От какво семейство произхождаш?
- От съвсем обикновено. Родителите ми не са богати, не съм от някаква известна фамилия.
- С какво се занимават те?
- Баща ми в момента е пенсионер. До неотдавна работеше в Министерството на труда на Етиопия, а майка ми е домакиня.
- Има ли в рода ти хора, които да се интересуват от музика или да свирят на някакъв инструмент?
- Не, няма. Може да се каже, че единствен в рода си съм изкушен от музиката...
- Още в детството си започнал да свириш на етиопския музикален инструмент "кирар". Какво представлява той?
- Нещо като малка арфа с шест струни, на която започнах да свиря още като малък.
- И какво свиреше?
- Ами етиопски народни народни песни и мелодии. С това започна "кариерата" ми в музиката, а по-късно, вече шестнайсетгодишен, когато видях за пръв път пиано, си казах: "Ето това е инструментът, на който ще свиря". Дотогава нямах никаква представа от европейски музикални инструменти и музика въобще.
- Значи не беше слушал европейска класика?
- Не, не бях слушал.

Снимки Мариета Томова
Гърма Ифрашеуа заедно със своя преподавател по пиано проф. Атанас Куртев преди концерта в МА "Панчо Владигеров"

  

- И кой събуди интереса ти към класическата музика?
- Една рускиня - преподавателката по пиано в музикалното училище в Адис Абеба - Валентина Симеонова.
- Добре, а кой те учеше да свириш на кирар?
- Слушах по-големите деца как свирят и от тях съм се учил. Може да се каже, че съм самоук.
- Ти като момче къде свиреше на кирар?
- Свирех у дома и с децата, с които се събирахме да пеем и да танцуваме.
- Какви са етиопските танци?
- Различни са от танците на останалите африкански страни. Освен това има разлика и между отделните фолклорни региони на страната.
- А какво представлява етиопската народна музика?
- Може да се каже, че тя е по-скоро пеене.
- И какви са темите на етиопските народни песни?
- Ами различни - за природата, за историята, за любовта, за героизма. Има и религиозни песни. Още от IV век сме приели християнството. Векове наред официалната ни религия е православието.
- А как стана така, че дойде да учиш в България?
- Ами сградата на самото музикално училище "Яред" в Адис Абеба е построена от България. Оттук започва и моята "българска връзка". По онова време от Етиопия изпращаха студенти да учат в бившите социалистически страни. И аз имах късмета да дойда да уча в Музикалната академия "Панчо Владигеров" в София.
- Твоят учител по пиано е проф. Атанас Куртев. Какво ти даде той като педагог, музикант и композитор?
- Проф. Атанас Куртев е изключително отворен като човек и творец. Той откри в мене музикалната дарба. И няма да е пресилено  ако кажа, че той направи от мене музикант.
- Той откри в тебе музикалния талант?
- Да, точно така. Това е най-голямото качество на един педагог - да "почувства" дарбата в своите ученици и да ги изведе на пътя на голямото изкуство. Проф. Куртев притежава качествата на музикален педагог и изпълнител, на човек - което според мен е най-важно. Защото без характер, без човешко отношение преподавателят трудно може да бъде пример за своя ученик.
- На какво те научи проф. Атанас Куртев?
- Той ми отвори ушите. Научи ме как да слушам музика и как да свиря. Лично за мен беше любопитно да разбера как българите "усещат музиката", как я интерпретират. По време на следването си в Консерваторията и престоя ми в София имах възможност да слушам много концерти на български изпълнители и да усвоя много тънкости на изпълнителската техника. В този смисъл съм благодарен на проф. Куртев и на всички преподаватели от академията.
- Коя година завърши Консерваторията?
- През 1994-та - тогава се завърнах в Етиопия и постъпих като учител по пиано в музикалното училище "Яред" в Адис Абеба.
- Специализирал си по-късно в Лондон?
- Да, през 1997 г. постъпих в Кралската музикална академия, където мой учител беше проф. Франк Уиболд, който в момента е ректор на Музикалната консерватория в Австралия.
- По-късно специализираш в Лайпциг?
- Да, през 1999 г. постъпих в Музикалната академия "Феликс Менделсон Бартолди" в Лайпциг. Там моя преподавателка беше проф. Хелгшайде Шмидт.
- Това означава, че си научил нещо и от голямата немска школа?
- Да, по този начин разширих познанията си за европейската музика и култура.
- А кога се изкуши да пишеш музика?
- Още като се завърнах от следването ми в Адис Абеба, забелязах, че етиопците много обичат да слушат музика, но не разбират европейската класика. Тогава реших да потърся връзка между етиопската и европейската музика и така започнах да пиша музика. Отначало етиопски мелодии за пиано, а по-късно и цели композиции.
- Към какви творби се насочи най-напред?
- На първо време към древните етиопски мелодии, които интерпретирах като музикална класика. То беше нещо като моя евъргрийн - обръщане към "вечните" етиопски мелодии, върху чиято основа написах първите си творби.
- Кое е характерното, специфичното за етиопската музика?
- Това, че ние имаме пет гами, петтонови мелодии, а не както европейската диатоника.
- Какви са тези песни и мелодии като тематика?
- Като тема повечето са патриотични песни и мелодии, пяти още в древността и изпълнявани с различни фолклорни инструменти. Етиопската музика е повече "физическа" - тя се пее и танцува. Докато аз си поставих за цел да напиша такава  музика, която да накара хората да я слушат и да мислят.
- Кои бяха първите ти композиции?
- "Овчарят с флейта" е първата ми композиция, която е изпълнявана от Софийската филхармония. По време на неотдавнашния ми концерт в Музикалната академия "Панчо Владигеров" изпълних няколко от моите сола за пиано "Elilta", "На майстора", "Надежда", "Блус" и "Прошка", които дават представа за етиопската музика.
- Досега си имал концерти в Австралия, Германия, Франция, Италия, Великобритания, САЩ. Къде публиката ти допада най-много?
- Може би в Германия, където тя е най-чувствителна към чуждата музикална култура. Изненадващ бе за мене и интересът, проявен към етиопската музика при неотдавнашния ми концерт в София. Знам, че българите са отворени за чуждата музика, но не предполагах, че ще проявят такъв голям интерес към моята музика.
- Доколкото знам, твоите композиции са предизвикали голям фурор в САЩ?
- Да, по време на моето гостуване "Ню Йорк таймс" публикува статия, озаглавена "От Шопен до Етиопия", в която бяха изречени много ласкави думи по адрес на моя концерт.
- Има ли в Африка други изпълнители на музикална класика?
- Да, има, но не може да се каже, че съществува някаква африканска школа в класиката.
- Какви планове имаш за близкото бъдеще?
- Да представям Африка в музикалната класика.
- Колко диска си издал досега?
- Имам три диска, които са издадени във Франция. Надявам се да излезе мой диск и в България.
- Какво мислиш за тъй наречената попкултура?
- Попмузиката е изключително популярна сред младите хора, но за съжаление тя е прекалено комерсиална. Струва ми се и елементарна, след като може да се прави толкова лесно чрез един компютър, като се "пише" електронна музика.
- Някои казват, че класиката е обречена и е въпрос на време тя да умре, да изчезне.
- Не, не, това не е възможно. Именно попмузиката умира бързо, докато класиката винаги е нова и вечна.
- Какъв е пътят за нейното развитие?
- То може да става върху основата на националната музика на отделните страни.
- Африка подложена ли е на културна инвазия от попарта както България?
- Навсякъде е така, включително в Етиопия, и то е резултат от глобализацията. Няма нищо лошо в това да усвояваме чуждата музикална култура, но преди нея трябва да познаваме своята.
- Как националните култури могат да опазят своята идентичност?
- Основното според мене е сериозното музикално образование, което може да опази младите хора от масовата култура, която ни бомбардира отвред.  
 

БСП подкрепи нулевата ставка на ДДС върху хляба

автор:Дума

visibility 331

/ брой: 83

Фалитите у нас са намалели с 10%

автор:Дума

visibility 322

/ брой: 83

Окончателно: без повече реклама на хазарт в медиите

автор:Дума

visibility 315

/ брой: 83

Транспортна стачка парализира Гърция

автор:Дума

visibility 326

/ брой: 83

4 страни от ЕС готови да признаят Палестина

автор:Дума

visibility 419

/ брой: 83

Хутите атакуваха бойни кораби на САЩ

автор:Дума

visibility 373

/ брой: 83

Накратко

автор:Дума

visibility 329

/ брой: 83

Празник на гнева

автор:Александър Симов

visibility 402

/ брой: 83

Оставаме алтернативата

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 83

Презряният Нерон

visibility 357

/ брой: 83

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ