След февруари винаги има октомври

"Белите дойдоха - грабят, червените дойдоха - грабят, е, къде да се дене селянинът?"
Реплика от филма "Чапаев"

Съботният ден в Украйна освен всичко друго ще се запомни и с т.нар. ленинопад - събарянето на паметниците на Владимир Ленин в редица градове, включително в източната част на страната. Президентът Виктор Янукович реално падна от власт, но кой сега е на власт още не е ясно. Парламентът произвежда закони със скоростта на копирна машина, но кой ги изпълнява и дали всички ще им се подчиняват, също не е ясно. Една част от народа тържествува, друга тръпне в ужас.
Уж Майданът победи, но в центъра на Киев екстремистите от "Десния сектор" продължават да ходят с маски. Защо си крият лицата, нали победиха? Същите тези въоръжени и маскирани момчета охраняват и парламента, докато вътре депутатите гласуват. Дали това влияе на народните представители? Впрочем има слухове, че част от депутатите от Комунистическата партия и Партията на регионите са взети за заложници и някой друг гласува с техните карти.
Новият и.д. министър на вътрешните работи Арсен Аваков предложи на екстремистите да вземат някои постове в украинското МВР. Малко преди да го направи, в парламента беше регистриран законопроект от профашистката партия "Свобода", с който ще се отмени наказанието за възхваляне на фашизма. Правилно, не може да има такова наказание, когато фашистите са вече във властта. Освен това са внесени законопроекти за забраната на Комунистическата партия, на Партията на регионите, за спиране на излъчването на руските тв канали в Украйна.
В Харков се събраха областни ръководители от южните и източните области, които са основният електорален ресурс на Партията на регионите на Янукович. Те не се канят да разцепват държавата, както си мислят малките империалисти в интернет и медиите, но пък смятат да поемат в свои ръце охраната на обществения ред в своите райони. Докога? Докато не се върне конституционният ред. Излиза, че според тях такъв ред сега няма. Впрочем в Източна Украйна не се забелязват масови акции на протест срещу случващото се в Киев, напротив, активистите на Майдана настъпват в югоизточните градове. Междувременно Върховната Рада влезе и в ролята на конвент, защото с нейно решение бившият премиер Юлия Тимошенко излезе от затвора. Ей така, вкарана е със съдебно решение, но излиза без. Как е възможно ли? Как законодателната власт да иззема функции на съдебната? Въпроси за наивници. Легитимни ли са решенията на Радата, питат сега някои. Този въпрос също е наивен. Въпросът за легитимността на властта в Украйна временно е закрит. Поне до 25 май, за когато са насрочени следващите избори за президент, ако има такива изобщо. В Украйна сега всичко е възможно, защото вече в страната има воля, т.е. свобода, думата обаче в превод на български повече намирисва на анархия.
Изобщо т.нар. лъжливи приятели на преводача в славянските езици са нещо забавно. Да вземем например думата "коса". На руски и украински означава женска плитка. На български земеделски инструмент, с който при нужда може да се режат и глави. Юлия Тимошенко се слави със своята коса. Така да се каже, Дамата с косата се готви да шества из Украйна. И тази в прекия, и тази в преносния смисъл.

Нещо се случи

Какво се промени в Украйна за последните три месеца? Как се случи така, че протестите срещу отказа от подписване на споразумението за евроинтеграция се трансформираха в радикален поход срещу статуквото, а европейската символика на Майдана беше заменена от символите на местните украински фашисти, произхождащи предимно от западните области? А случи се това, че за пореден път се потвърди максимата, че пътят към ада е постлан с добри намерения. В желанието си да запази единството на Украйна президентът Виктор Янукович продължи политиката на предшествениците си по 20-годишното лавиране на страната между Русия и Запада. Янукович спечели изборите за президент под лозунга, че ще направи руския втори държавен език в Украйна, но не го направи. Жителите на Югоизточна Украйна имаха надежди, че той ще задълбочи икономическите връзки с Русия, но Янукович и това не направи, чак в последните си месеци като държавен глава и под натиска на обстоятелствата той тръгна към по-тесни контакти с Москва. Янукович продължи контактите с ЕС най-вече по линията на "Източното партньорство", но когато дойде моментът на истината, отказа да подпише споразумението за асоциация, защото най-накрая някой от екипа му го прочете и видя, че то е гибелно за страната. Нещо повече, именно със съвместните усилия и на проправителствените медии, и на опозиционните, в украинския народ бе създадена надеждата, че с един подпис под този документ ще се решат залежалите проблеми на икономиката. Подложени на масираната пропаганда, хората повярваха, а когато Янукович не подписа, това беше възприето като крушение на надеждата за по-добро бъдеще.
Сега много се пише, че униженият от тази постъпка на Янукович колективен Запад му е скроил шапката и го е катурнал от власт, но това не е цялата истина. Провалът на "Източното партньорство" се дължи на неуверените действия на европолитиците и на американците. Самите те си признаха, че офертата им не е била добре подготвена. Историята със споразумението беше само повод, каквито може да се намерят много, а не причината за бунта, обхванал Украйна.
Бившата съветска република има пълния набор от проблеми, с каквито се сблъсква и нашата страна - фасадна демокрация, олигарси във властта, корупция, контролирани медии, печална демография, загниваща промишленост, стагнация в развитието. Същите, но умножени по 100. Мащабът им е по-страшен от нашия. Смяната на властта в Украйна бе смяна на една икономическо-финансова групировка с друга. Когато опозицията казва, че Янукович е бандит, а Янукович казва, че опозиционерите са бандити, това е един от онези редки случаи, в които и двете страни са прави. И битката между тях е безмилостна, защото това е битка за пари, а олигарсите от всички калибри най-много ги бива да водят такива сражения. Това, че в тях в качеството на "пушечно месо" участва собственият народ, е въпрос, който особено не ги вълнува.
Партията на регионите също е построена на базата на бизнес интереси, впрочем това важи и за други големи политически субекти. Ако "баронът" изчезне, изчезва и партията. Не е нужно да си го представяме, живият пример на родния ГЕРБ е пред очите ни. Тази порочност на политическия живот в Украйна беше добре описана наскоро от политика Наталия Витренко, която изповядва социалистически възгледи и ратува за съюз между Беларус, Украйна и Русия (описаната ситуация е от януари): "Партията на регионите организира Антимайдан. Питам участниците - на Майдана хората знаят за какво излизат - за Европа, а вие за какво стоите тук? Отговарят ми: за президента Янукович. Добре де, питам ги аз - вие за интеграция с ЕС ли сте или за интеграция с Русия? - Ние сме за Янукович, тъпо ми отговарят те." Партията на регионите държи цялата собственост в южните и източните области, хората виждат, че ги лъжат, но си мълчат от страх да не загубят работата си, казва Витренко. И това също ни е познато.

Кафявото изплува на повърхността

Така че когато през декември Киев изригна срещу Янукович, това беше реакция и срещу олигархичния му режим, но не забравяйте, че зад чистите помисли на хилядите по площадите стояха и стоят същите като него олигарси. Може би всичко щеше да се размине, но непремерената употреба на сила срещу митингуващите взриви ситуацията. И тук се случи нещо неочаквано за мнозина. Редом с до болка познатите ни западни номера, а Западът също играеше своята роля, на красиви момичета с еврознаменца, духовити плакати, креативни изпълнения и други тинтири-минтири, изведнъж сякаш от нищото се появиха други персонажи. Момчета и мъже със специална подготовка, с бойни умения и тактика, с идеология, твърде далечна от декларираната на Майдана. Те не се появиха случайно, чакаха своя час двайсет години. Всички знаеха, че ги има, но никой не смееше да ги пипне, защото национализмът и дори шовинизмът има дълбоки корени в Западна Украйна. И дочакаха... Нека да послушаме какво казва лидерът на известния вече "Десен сектор" Дмитрий Ярош: "Този брюкселски бюрократичен монстър прави всичко възможно, за да нивелира националната идентичност, традиционното семейство, провежда антихристиянска политика". И още: "Ние не сме политици, ние сме войници на националната революция, която ще направи Украйна независима и от Изтока, и от Запада". А ето както казва друг член на "Десния сектор", Андрей Тарасенко: "За нас Европа не е цел. Присъединяването към Европа ще е смърт за Украйна. Европа е смърт за държавите и християнството". Тези персонажи, които са максимално далече от европейската реторика на Майдана, и техните бойни другари, които скандират "Украина без жидов и москалей", т.е. без евреи и руснаци, осигуриха победата на парламентарната опозиция. Те, точно тези фашистващи момчета, които стреляха по милицията, измъчваха пленниците си, които се гавреха с представителите на властта по места, независимо дали имат или не каквато и да било вина.
Сега, когато властта е взета с кръв, в това число и с тяхната кръв, те няма накъде да отстъпват. Не напразно говорителят на "Десен сектор" Артьом Скоропадски каза, че силовата борба ще бъде продължена не само в Киев, но и в други градове. Фашистите вече са реална сила в украинския политически живот. Кукловодите от противниковата на Янукович олигархия може и да си мислят, че само ги използват за конюнктурните си цели, но реално и "Десен сектор", и други подобни нему организации вече почувстваха силата си. Те осъзнават, че всяка една власт, независимо каква е, ще иска да ги унищожи, за да се предпази от нови ексцесии, а те искат да оцелеят. И тук идва най-голямата вина на Виктор Янукович. Негов дълг беше да смаже фашистките бойни групировки. Опозицията е виновна, че не се разграничи от тях, и ще плати за това в бъдеще, но Янукович като върховен главнокомандващ имаше този дълг. И той не посмя да го изпълни. Той предаде милицията, предаде спецчастите "Беркут", предаде своите поддръжници. И ще му се отвърне със същото.

Тяхната власт ще бъде страшна

Върху Янукович беше оказван див натиск от страна на Запада, който си действа по неговите западни шаблони, без да отчита спецификата на страната. Но точно в такива ситуации се вижда кой е държавен глава и кой е сметкаджия. Бъдещите ръководители на Украйна ще трябва вече да се бият не само помежду си, но и с неонацизма.
В събота вечерта от "Десен сектор" заявиха, че въпреки падането на Янукович те няма да напуснат Майдана, защото "всичко тепърва предстои". Така е, те не са излезли от нелегалност, за да се бият за Янукович-2, те ще се бият, за да дойдат на власт. А както е казал още идейният им вдъхновител Степан Бандера: "Нашата власт ще бъде страшна за враговете на Украйна". Списъкът с враговете винаги е дълъг.
Да се върнем на съботния ленинопад. Печална е тази история, позната до болка. Революцията помита символите на стария режим. Ленин е издал и такава заповед през 1918 г. Така че тези, които се нахвърлят сега безразборно върху неговите статуи, просто следват заветите на Илич. Украйна сега изживява не повторение на Майдана от 2004 г. с неговите потъпкани впоследствие лозунги. Украйна е в състояние подобно на Февруарската буржоазна революция в Руската империя от 1917 г. Сега може би ще видим и Временното правителство, и безсилието на парламента, и разпадането на държавността, и бандитизъм. И накрая ще дойде октомври. Тогава, през 1917 г., много хора са виждали в болшевиките сила, способна да спре анархията в страната. Кои ли ще са условните украински болшевики? И с какъв цвят или цветове ще е знамето им?

След духовитите плакати, призоваващи за евроинтеграция, и свиренето на пиано се появиха и момчета и мъже със специална подготовка, с бойни умения и тактика, с идеология, твърде далечна от декларираната на Майдана


Павета, коктейли "Молотов" и стрелба срещу милицията

Всичко тепърва предстои, заканват се от "Десен сектор"
Снимки БГНЕС