Защо присъствах на дискусията в НДК?

Георги Мърков,
председател на Областния съвет на БСП - Пазарджик

Защото бях поканен на дискусия за излизането на България от батака. Защото Първанов ми е симпатичен. Той беше председател на БСП, стана президент на Република България благодарение и на нас, социалистите. Защото в предизборната му кампания за втори мандат бях зам.-председател на Областния предизборен щаб в Пазарджик. Защото Георги Първанов доказа, че е държавник и президент на всички българи. Защото смятам, че съм действащо лице в Българската социалистическа партия, а не пасивен съзерцател. Не приемам подхода на дисциплинирани и талантливо хленчещи "активисти" да сочат враговете на Моята партия.
Откровено: другарят Станишев също ми е симпатичен. Убеден съм, че е честен човек, с достойнства. Убеден съм, че в близкото бъдеще може да стане и европейски шампион на социалистите, но не съм сигурен, че някои негови дългогодишни съратници ще го признаят и за републикански шампион на българските социалисти.
България е пред пропаст, усещате ли тази "перспектива", налагана ни от ГЕРБ? На партийните конгреси на БСП едно говорим, а в реалния живот съвсем друго. Разстоянието между думи и дела непрекъснато расте. Как ще спечелим доверието на хората? Голяма част от българското население трудно оцелява. Е, трябва ли да бъдем бодряци? Беднотията убийствено се е вкоренила във всекидневието. Правителството иска българите с месечни доходи под 200 лева да се наредят смирено пред премиера и да благодарят, че още са живи. Хората очакват обикновени рецепти за бъдещото си съществуване. Къде са ни рецептите?
За себе си: не съм беден, нямам и яхти. Доктор съм на науките, украински генерал - признание за това, че обезвредих терорист по време на световното първенство по борба в Швеция - 1984 г., като борец станах олимпийски, световен и европейски шампион. Дано с моето аз не заприличам на Б. Борисов. Питам: трябва ли човек с такава биография да проси по улиците, за да бъде харесан от другарите си? В кръга на моите възможности подпомагам финансово беззащитни деца и възрастни. Ще продължавам да бъда социалист с желанието да нося в Храма, а не да го обирам.
Накрая: мисълта на един относително свободен човек трудно може да бъде манипулирана. Трудно ми е да другарувам с хора, които ползват приоритетно ръцете си, за да сочат приятелите - станали врагове, и да ръкопляскат угоднически - без да знаят защо, или, знаещи защо.
Надявам се, че с тези предизвикани размисли читателите на моя вестник ДУМА ще разберат "предателството" на един социалист, присъствал на Дискусията.