Президентски (анти) пантеон

Димитър Копривленски

Отмина 100-годишнината от Балканската война и нейният връх - овладяването на Одрин. Много гордост и възторг от храбростта на армията ни се изля. Отмина и 101-ата година от началото. Ще се изтъркаля тя и от превземането на "първокласната крепост", което по признанието на света бе изключително "за славата на артилерията". Фактите са повече от неоспорими. Знаят ги дори учениците от 20-о ОУ "Тодор Минков", пред които полк. доц. Стоян Стоянов от Клуба на ракетчиците и артилеристите в столицата изнесе беседа. Само президентът на Република България не сколаса да научи за това. И не само. Което е сетно потвърждение за тенденциозност, неуважителност, лош пример и продължаващо показно противопоставяне. Негова сякаш вродена или втълпявана мания. Ето го и случая.
Около 100-годишнината от началото на Балканската война и освобождаването на Кърджали от Хасковския отряд, родолюбивото и патриотично гражданство от града и района подема инициатива за по-изразителна почит и признателност към началника на Хасковския отряд, тогава полк. Васил Делов. Поради политически, етнически и още кой знае какви причини, както почти всичко в България напоследък, нищо не става. Вероятно, за да замаже работата, или пък да се покаже, се намесва г-н Плевнелиев. Това е в стила му. В нашия, и неговия край на това му казват

"като пърле пред майка си"

Избързва, пречка се, спъва... И подписва указ.
Век след героичните подвизи по време на Балканската война с орден "Стара планина" - първа степен с мечове, президентското благоволение удостоява деветнадесет (как пък е определена бройката) български генерали и офицери. По имена и длъжности те са:
- генерал-лейтенант Михаил Савов - помощник-главнокомандващ и главнокомандващ българската Действаща армия;
- генерал-лейтенант Иван Фичев - началник на Щаба на армията;
- генерал от пехотата Васил Кутинчев - командир Първа армия;
- генерал от пехотата Стефан Тошев - началник 1-а Софийска дивизия;
- генерал-лейтенант Стою Брадистилов - началник на 10-а сборна дивизия;
- генерал от пехотата Георги Тодоров - началник на 7-ма пехотна Рилска дивизия;
- генерал от пехотата Стилиян Ковачев - началник на 2-ра пехотна Тракийска дивизия;
- генерал от пехотата Никола Иванов - командващ Втора армия;
- генерал-майор Иван Сарафов - командир на 3-а пехотна Балканска дивизия;
- генерал-майор Димитър Кирков - началник на 8-а пехотна Тунджанска дивизия;
- генерал-майор Радой Сираков - началник на 9-а пехотна Плевенска дивизия;
- генерал-майор Васил Делов - началник на Хасковския отряд;
- генерал-лейтенант Радко Димитриев - командващ Трета армия;
- генерал-лейтенант Климент Бояджиев - началник на 4-а пехотна Преславска дивизия;
- генерал от пехотата Павел Христов - командир на 5-а пехотна Дунавска дивизия;
- генерал от пехотата Православ Тенев - 6-а пехотна Бдинска дивизия;
- генерал-лейтенант Никола Генев - командир на Македоно-Одринското опълчение;
- генерал-лейтенант Атанас Назлъмов - командир на Кавалерийската дивизия;
- капитан I ранг Димитър Добрев - командир на отряда подвижни миноносци, торпилирал турския крайцер "Хамидие".
(Редът и званията тук са по в. "Българска армия", 21.ХII.2013 г. - б.а.)

Една чудесна недомислица

Както се казва, поклон пред героите. От 100 години вече те са в народната памет. Заслужили са признанието и почитта на поколенията. Но не и разделението и президентското противопоставяне. Може да се коментира много. Защо деветнадесет? Как са определени удостоените поименно? Ами останалите! Те по-малко ли са заслужили! Само едно име. Къде е генерал Георги Вазов? Началникът на Източния сектор при обсадата на Одрин, откъдето се нанася главният удар при щурма на крепостта, сетнешният управител на новоосвободените земи в Тракия. С неговите незабравими призиви и признания в заповедите му по Източния сектор. Преди щурма: "Напред ни чака слава и мир..., назад - смърт и позор!" И след овладяването на Одрин: "Светът има да се чуди на вас, доблестни синове на България... Гордея се, че съм ваш началник!..." Класика по героизъм.
И само още едно "защо?". Защо генерал-лейтенант Михаил Савов? Той до последния момент е против ускорената атака на крепостта. Дори като помощник-главнокомандващ той е следствен, така Фердинанд го държи в ръцете си. Негова е и вината за Междусъюзническата война. Доводи и доказателства "за" и "против" сигурно има още. Въпросът не е за едно или друго име. А за принципа. Защото недоглеждането, ако не е умишлено, е повече от очевидно.
В случая българските артилеристи и ракетчици от запаса, наследниците на арлитеристите от Одрин, са в правото си да недоумяват, да негодуват и да надигнат глас. Къде са, г-н президент, нашите предци от Балканската война? Защо сред удостоените с орден "Стара планина" няма нито един артилерист? Къде е началникът на артилерията в Действащата армия генерал-лейтенант Пантелей Ценов? Къде е и помощник-началникът на артилерията генерал-лейтенант Калин Найденов? Защо ги няма началникът на обсадената артилерия генерал Стоян Загорски, както и командирът на тежката крепостна артилерия генерал Стефан Славчев? Ами началниците на артилерия в Първа и Трета армия Димитър Перниклийски и Петър Тантилов! Защо отсъстват емблематичните имена на майорите Марин Друмев, Дянко Неделчев... Ето как поради недомислие, некомпетентност, нетактичност, недоглеждане... е допусната

Височайша обида за артилеристите

Не че в един указ може да влязат всички. Но поне стремежът следва да е той да е най-справедлив. За което в конкретния случай не може и дума да става. Обща обида след всеобщо признание!
Около Празника на артилерията - 11 март, началото на артилерийската подготовка преди щурма на Одрин, няма как да не се припомнят заслугите на българската артилерия. Не само за овладяването на "първокласната" крепост. Но и за приноса й в развитието, модернизирането и усъвършенстването при използването на маневреността и силата на огъня. За пръв път в световната артилерия огневите позиции на батареите са в бойния ред на пехотата, а понякога дори го изпреварват. За управление на маньовъра и огъня освен стабилната телефонна свръзка се използват и светлинни сигнали с помощта на обикновен фенер. Управлението е централизирано, артилерийският огън е масиран... А преградният, поддържащият огън и артилерийският валяк и до днес са "на въоръжение" като НЗО (неподвижен заградителен огън), ПМО (подвижен...) и огневи вал. И българската артилерия в Балканската война е силна, защото в мирните години преди това е подготвяна от майстори-артилеристи. Които продължават делото и традицията на учителите...
"Оти се косиш, като че ти мине?", би рекъл шопът. Така бе и когато циганите бяха наречени "мангали". Сетне някакви чужди планини бяха показани като нашенски. В други случаи се пропуска името или на освободителя, или на поробителя, на жертвата и палача... Твърде много става. А може и на това да се разчита - "ще ти мине, ще ти мине"... ще се забрави. Не стига само да повтаряш, че си президент на всички, трябва да го докажеш. Ето как един недогледан указ може да вгорчи "каца с мед".
А иначе, честит 11 март, български артилеристи!