Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Октомври 2017 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Памет

Иван Кишелски - първият българин, руски генерал

Роденият в Котел възрожденец свързва българския и руския народ в техните общи надежди

Дума

12. Март 2014 , брой: 59   1387   0
Снимка
Родният дом на ген. Кишелски

Христо Цеков

Колкото повече се задълбочаваме в годините през ХIХ век, толкова повече се убеждаваме, че майката земя е раждала достойни за отечеството си, макар и подвластно на османската империя тогава, големи българи. Заслужили вниманието към тях не само в българско, но и в другите големи и малки европейски страни. Може да прозвучи елементарно, но повече от сигурно е, че нашите сънародници с поведението си допринасят, освен за засилване на чуждестранната любов и съпричастност към съдбата ни, още и готовността да се освободим и заемем мястото си в европейското семейство като свободна и независима държава.
На такива мисли навява житейският път на заелия достойно място в средата на българската възрожденска интелигенция, роден в Котел, Иван Попкиров Кишелски. И ако трябва да разширим представата за неговата личност, заслужава си да припомним представянето му през 40-те години на миналия век от видния български военен историограф Иван Стойчев: "Генерал Иван Кишелски е един от първите българи, които чрез своята дейност образуваха яките звена, които свързаха българския и руския народ в техните общи надежди и въжделения. Този българин, съгражданин и приятел на Раковски, бе работил с голямо усърдие за нашето политическо възраждане в най-важния период между двете войни - Кримската и Освободителната - около четвърт век.

Ген. Кишелски

Той не се спираше пред нищо, за да бъде полезен

на своя народ".
Иван Кишелски е роден през 1826 г. в семейството на свещеник Киро Хараламбиев. Учи в гръцкото училище в Куручешме, Цариград. Средното си образование получава във Втора киевска гимназия (1847-1851), след което на 5 октомври 1851 г. става студент в Математическия факултет на Киевския университет "Св. Владимир", където следва с т.нар. професорска издръжка до началото на Кримската война (1853).
В създалата се международна военно-политическа обстановка, главен участник в която е Русия, Иван Кишелски се откъсва от университетските занятия и се хвърля с жар във въоръжената борба. Първоначално става преводач в главния щаб на Руската армия и по-конкретно в щаба на ген. Коцебу, а при обсадата на Севастопол е доброволец при знаменития ген. Хрулев. На практика участва в много действия срещу врага, в това число от първите дни до края на Севастополската епопея. И още! През юни 1854 г. Кишелски взема участие в отбраната на Малахов Курган, възлов укрепен пункт в системата на севастополската отбрана. На 26 срещу 27 юни 1855 г., предвождайки група доброволци, той успява да обърне в бягство две френски роти и да заеме техните позиции. През август с.г. начело на 25 доброволци Кишелски отбива нощна атака на повече от сто французи. Руското командване оценява достойно поведението му и за проявена от него храброст той е произведен в звание прапорчик, а след това подпоручик и е награден с орден "Свети Георги" и с позлатена сабя.
Всъщност това са първите морални стимули, които поставят началото на любовта му към войнската служба и го извеждат до генералското звание.
След края на Кримската война при едно свое пътуване през юли 1857 г. с разузнавателна задача из България, в Одрин се запознава с тамошния руски консул Николай Димитриевич Ступин, който в кореспонденция с Найден Геров характеризира Кишелски "като горещ родолюбец с големи способности в мисли и дела и простосърдечия... Аз го заобичах, той е славен мъж във всяко отношение."
В средата на декември 1857 г. Кишелски заминава от Москва за Санкт Петербург, където получава назначението за служба в Азиатския департамент и на 20 май 1858 г. вече е в Кавказ, където е назначен в Кабардинския полк, квартируващ в Хасанюрт в Дагестан, където служи в армията докъм 1864 г. Впоследствие Кишелски се мести в Одеса, откъдето поддържа по-близка и пряка връзка с революционната емиграция в Букурещ и Белград в изпълнение на родолюбиви задачи, в това число успокояване при смущенията в Русия и Сърбия, свързани с четническото движение в България през лятото на 1868 г.

Макар и извън войнския строй

но вече със званието полковник в руската армия, по поръка на руското правителство Кишелски често е трябвало да посещава районите в северната съседка, както и Одеса, където има чувствителна българска диаспора, в изпълнение на специални мисии в интерес на българската кауза. Показателно за доверието от руското правителство е писмото от Е.Г. Щакелберг от 16/28 февруари 1868 г. от Виена до Х.Х. Офенберг в Букурещ, отнасящо се за мисията на Кишелски да внуши на българската емиграция търпение, тъй като международната обстановка е неблагоприятна и Русия не ще подкрепи едно несвоевременно въстание.
Известно е, че Кишелски по същество застава зад четническата тактика в Националноосвободителното движение, като за целта участва в събирането на оръжие, потребно в борбата за освобождението на България. Любопитно в такъв аспект е съобщението на Ботевия четник Иваница Данчев, от което е видно, че когато той и Ботев през лятото на 1875 г. били в Одеса, там се запознали с Иван Кишелски. Като узнал за тяхната мисия, той ги поканил да му гостуват в неговия чифлик вън от града. Жена му, румънка от с. Александрия, силно съчувствала на българското революционно дело. Приемът бил отличен и на сбогуване Кишелски им подарил 30 револвера.
За неговата философия интересна е интерпретацията във в. "Стара планина" от 1.Х.1876 г., където пише, че "Кишелски ще успее да постигне онова, което други не са успели дотогава. А то е било - българските чети да се устроят като редовна войска, с подчертана национална принадлежност, за да може България да участва като отделна страна при сключването на примирие и мира."
Между другото изобилстват податките, доказващи

връзката на Кишелски с Раковски, Каравелов, Ботев и Левски

Така например през април 1871 г. Апостола на свободата настойчиво търси чрез Каравелов връзка с Кишелски с цел да го привлече да съдейства на делото като военен и конкретно за превеждането от руски на български език на "Правилата по фортификационно дело". Всъщност Васил Левски е впечатлен от организаторските качества на Кишелски от контакта с него през 1868 г., когато полковник Кишелски и поручик Кисяков идват в Белград с мисия, възложена им от руското правителство, да успокоят създалото се напрежение както в самата българска легионерска формация, така и охладнелите отношения между Легията и сръбското военно командване. През август 1869 г. по внушение на Каравелов Кишелски отива в Крим, за да агитира тамошните българи да подкрепят Българското книжовно дружество (дн. БАН). От своя страна Каравелов е признателен на Кишелски, че защитава авторитета му пред руското правителство, към което Каравелов има завишени изисквания по отношение мястото му в борбата за освобождението на България. Като деец в московския Славянски комитет Кишелски не остава индеферентен към събитията на Балканите. Напротив! При избухването на 8 юни 1876 г. на Сръбско-черногорско-турската война ген. Иван Кишелски заедно с капитан Кисяков и Иван С. Иванов се озовават в Сърбия във връзка с организиране на българските доброволци. А в навечерието на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Иван Кишелски е в центъра на организацията, формирането и подготовката на българското опълчение за участие в очакваните бойни действия

рамо до рамо с братушките

По време на Освободителната война ген. Иван Кишелски е на разположение на княз Владимир Александрович Черказки с мисията на завеждащ гражданските дела при главнокомандващия на Действащата руска армия. Той е дясната ръка на руския държавен и обществен деец при въвеждането на ново гражданско устройство в освободените български земи. Известно е, че княз Черказки умира в Сан Стефано, близо до Цариград, в деня на подписването на Санстефанския мирен договор. А помощникът му Иван Кишелски се вписва в освободена България за кратко време, като губернатор на Варна (1878) и на Видин (1879) и по негово дарение бе създаден фонд на негово име във Военното училище в София. През 1880 г. се завръща в Одеса, където и умира на 54-годишна възраст.
Повелително е да припомним, че Иван Кишелски е първият българин, който достига до чин генерал в Руската армия, и се вписва като достоен сънародник, допринесъл за укрепване дружбата между България и Русия.
 

 

 

Памет

  • 13. Февруари 2017 30
    615
    0

    1603 - УМИРА ФРАНСОА ВИЕТ, ФРЕНСКИ МАТЕМАТИК (Р. 1540 Г.). Въвел буквените означения и създал символната алгебра. Измислил думата "коефициент". Към постиженията на Виет се отнасят теорията на уравненията, методът за приблизително решаване на алгебрични уравнения с числови коефициенти и др.

    1865 - РАЖДА СЕ ТОДОР ВЛАЙКОВ, ПИСАТЕЛ И...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"