Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Октомври 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

На първа страница

"Синята" легенда Цветан Веселинов - Меци:

На "Герена" вече не ни познават

Вече няма бързаци като мен, твърди олимпийският вицешампион от Мексико 1968

24. Март 2014 , брой: 69   2912   0
Снимка

Снимкa БГНЕС

Мони ГЕОРГИЕВ


Цветан (Меци) Веселинов Димитров е роден на 27 април 1947 г. в София, бивш футболист на Левски. Започва да тренира в "синия" клуб от дете и му остава верен до края на кариерата си през 1975 г. 3-кратен шампион на България (1968, 1970 и 1974), 3 пъти носител на купата (1967, 1970, 1971). Има 193 мача и 70 гола в "А" група, 26 мача и 9 гола в турнирите за купата. Бележи на 3 пъти в 12 срещи в евротурнирите. Меци е част от тима на България, станал олимпийски вицешампион в Мексико през 1968, като вкарва гола за нашите в скандалния финал срещу Унгария, загубен с 1:4. За спечелването на сребърните олимпийски медали е удостоен със званието "Майстор на спорта". Има 6 мача и 2 гола в националния отбор.
Стилът му на игра се отличава с неудържим спринт и добри реализаторски умения. Бяга 100 м за по-малко от 11 секунди, определян е за най-бързото крило в Европа за своето време, канен е да се прехвърли в леката атлетика. Заради редица травми слага край на кариерата си едва на 28. Завършва треньорската школа към НСА, работи като наставник на различни възрастови групи на "Герена". Впоследствие е треньор в Тунис, живял и във Флорида. Семеен, има дъщеря, двама сина-близнаци и трима внуци.

- Г-н Веселинов, мнозина фенове на Левски твърдят, че в навечерието на вековния юбилей любимият клуб преживява най-голямата криза в историята. Съгласен ли сте с тяхното мнение?
- Абсолютно съм съгласен. Левски не е бил с толкова слаби футболисти никога в своята история. Нещата не вървят добре, болно ми е, не само на мен, но и на всички левскари. Вярвам обаче, че ще се оправят нещата.
- През сезон 2005/2006 Левски стигна 1/4-финал за Купата на УЕФА, а по-малко от десетилетие по-късно е на въпросното дередже. Откъде тръгнаха проблемите?
- Проблемите... те са комплексни. Продават се състезатели, които трябва да останат, не може да се сглоби така набързо колектив. Ако преди 8 г. са се представили добре - значи е имало добри футболисти, добър колектив, играли са по 2-3 години заедно, а не по полусезон. Оттам идват най-вече проблемите. Видяхме колко много играчи, треньори и ръководители минаха през този отрязък от време, а това не носи добро за футбола.
- Какво "куца" в играта на Левски?
- Левски винаги е разчитал на централни нападатели, на голаджии, на централни защитници. В момента това нещо го нямаме. Много разчитах на Валери Божинов, че ще даде малко дух и ще поеме отговорност. Явно обаче не е в добра форма, той си го признава. Старае се, но никой не му помага, а и тъкмо се разписа, и го сполетя контузия преди решителните мачове. Искам да кажа на хората, които отговарят в Левски - Божинов не може да играе като централен нападател. Може да оперира малко по-назад, да се включва от дълбочина и т.н. В първите 2 пролетни мача бе таран, почнаха да му пускат едни високи топки, никаква файда от цялата работа. Видяхме при загубата от ЦСКА в последния редовен кръг, че Левски е силен, когато топката е долу ниско. Говори се, коментира се - Тони Здравков казал долу, пък те горе... Това е неизпълнение на тактическите указания на треньора, който съответно трябва да вземе мерки.
Високите топки не са за Левски, винаги сме имали крила, пробиви, центрирания, дали ще е високо или ниско, оттам идват и головете. Левски винаги е играл нападателен футбол и противникът винаги се е бранил. А сега нямаме голаджия, ако има кой редовно да бележи, отборът ще се успокои и ще се оправят нещата. И сър Алекс Фъргюсън да дойде, няма да оправи Левски, с това разполагаме. Трябва треньорите, ръководството, а и тези хора около клуба малко да помогнат - стига са плюли и говорили задкулисно. Това е най-лесно, стига сме намирали кусури, дайте да помогнем - кой с каквото може! До края на сезона предстоят най-тежките мачове и в тях ще видим става ли от този Левски нещо или не.
- Напоследък треньори и ръководители в Левски се сменяха като носни кърпички, вие го казахте...
- Честата смяна бе грешка за мен. В ръководството на тима трябва да има улегнали хора, умни хора, които имат и опит, и доста време са работили в тази насока. Когато не вървят нещата, грешките идват една след друга. Никой не може да отиде при г-н Батков и да му каже: "Абе, чакай бе, не стоят така нещата, дай да ги хванем по другия начин". Не вървят, просто не вървят. Правят се грешка след грешка. Не може футболист, до вчера играл в клуба, да го правиш отговорник. Не е редно така, в Тунис, където съм бил 2 години, хората казват така: "5 години след като футболистът прекрати кариерата си, няма право да се занимава със спорт. След 5-ата година може да води отбор или да вземе някаква длъжност". Това не е случайно, ето и арабите така са го решили, ние тук веднага ги правим шефове, така постъпихме и с... хайде, да не ги обиждам хората. Сега от немай къде поставиха за треньор и Елин Топузаков. Започна с победа момчето, но дано и Господ е с него, така да продължи... Трансферите - давали, взимали - всичко е процент. Има опасност, ако Левски продължава да върви по този начин, да отиде много, много ниско.
- Тодор Барзов - Барзата, друга "синя" легенда, каза, че му е мъчно, когато е на стадиона, тъй като феновете не го разпознават. Вас познават ли?
- Почти същата работа. Кой да ни познава, кой? Нямаме контакт с тях, те не ни викат да разговаряме, ние не можем да отидем сами. Губи се връзката, нишката се е прекъснала отдавна, няма приемственост между ръководство, стари и млади футболисти и пр. Един отбор като Левски винаги трябва да поддържа контакт със старите ветерани, дори не съвет - една приказка на чаша кафенце, на чай. Да се слуша тяхното виждане, пък ако искат, да го приемат като съвет, ако ли не - никой не ги задължава. Но нямаме такъв контакт.
- Кога за последен път ви поиска мнението някой от ръководството на Левски?
- Не помня, просто не знам откога (усмихва се). Никой не ме е търсил много отдавна, нас са ни забравили почти.
- Потърсиха ли ви поне за инициативите по случай вековния юбилей?
- Да, ходих. Викнаха ме, снимах се, излезе календарът, в това отношение някои хора си правят бизнес с тази работа, няма нищо лошо в това. Когато има нещо около Левски, винаги съм готов да отида и да помогна с каквото мога, не търся облаги, щом е в името на Левски, съм готов на всичко.
- Заявихте, че класацията "Левски Вековенъ", определяща 11-те най-добри живи "сини" футболисти, била фарс...
- Защото не е поставена правилно задачата. Нека не ми се сърди никой, това е мое виждане. Освен Гунди да е №1 на столетието, няма друг вариант, не сме имали по-добър от него. Ако не го изберат, ще съжалявам много.
- Като споменахте Гунди - разкажете ни някоя история с него, защото малко хора го познават добре като личност...
- За Гунди сме казали толкова много неща... И то само хубави. Не е имало друга личност като него досега - и като човек, и като спортист! Той и по характер беше много благ. Никого не е обидил, никого не е ритнал умишлено, никога не е злоупотребил с нещо. Винаги се е отзовавал насреща, винаги е бил приятел и е искал да помогне. Винаги е разговарял с по-младите и ги е учил. Аз от него съм научил много неща, от Христо Илиев - Патрата също. Благодарение на тях постигнах много.
- На финала на Олимпиадата в Мексико България повежда на Унгария с ваш гол, можеше ли да станем олимпийски шампион?
- Да ви кажа откровено, това е футбол, топка, ако съдията не бе изгонил мен и двама от съотборниците ми, нищо не се знаеше. Винаги се играе до последната минута. Наистина поведохме, противникът се стъписа, после ни натисна. Почна съдията да ни гони - трима души, което не е малко за един отбор, и така унгарците обърнаха мача. Но излязоха джентълмени, защото не ни вкараха повече от 4 гола, а можеха още.
- Кои са най-емоционалните ви моменти след мач - положителни и отрицателни?
- Радостни съм имал много - случвало ми се е да решавам мачове, да зарадвам моите колеги, тъй като тогава бях ергенче, а те - семейни. Имаха по едно-две деца и за тях победата беше нещо много важно, защото премията не беше голяма - 80 лв., обаче да вземеш 80 лв. за една седмица беше доста добра сума. Помня първия мач, когато вкарах гол. В Бургас бихме Черноморец. Гунди дойде да ме посрещне и честити, да ме прегърне, съвсем приятелски. Имал съм и разочарования, но не толкова от резултати, а от контузии, след които не мога да продължа. Когато съм в добра форма, от това идва и настроението.
- Заради серия от контузии прекратявате сравнително рано кариерата си на футболист. Тежко ли беше?
- Тежко беше, много тежко. На 28 години бях, наистина тежко. Много ми се играеше още и можех да играя, но така се развиха нещата.
- Отличавал сте се с невероятна скорост и спринт с топка в крака, в настоящия състав на Левски сякаш липсва човек с подобни качества?
- Няма такива бързаци, за съжаление. Бързината си е бързина - или я имаш, или я нямаш. Виждам някои футболисти по време на мач - както почнат в началото, така си завършват срещата... Няма бавно тичане, средно тичане, спринт - карат си равномерно целия мач.
- Кой футболист от "А" група се доближава до вашата характеристика?
- Трудно ми е да кажа, то български играчи почти няма, останаха по двама-трима в отбор. Иска ми се да се роди някое такова футболистче. В България винаги имаше много добри крила - и отляво, и отдясно. Сега няма, просто не знам къде отиде тази бързина.
- С какво се занимавахте през годините?
- След края на кариерата ми бях треньор в ДЮШ на Левски 5 години. Като ме махнаха оттам, започнах по други клубове. Минал съм през много перипетии, бил съм и барман, шофьор, не ме е страх от работа.
- Живял сте известно време и в САЩ. Популярен ли е "сокър"-ът отвъд океана?
- Нещата са много по-различни, отколкото при нас. Не можем дори да правим и сравнение, там думите "пари" и "време" са синоними. Терените са осветени до 1:00 ч. През нощта, който иска - отива, тренира, играе мачове. Нищо не се плаща, всичко се поема от района, клуба и т.н.
- Работил сте и в Тунис 3 години. Какво е там отношението към българите, защото сега тук има футболисти от Тунис, а там наши няма?
- В Тунис има по-голяма коректност, отколкото в България, добре се отнасят към сънародниците ни. Има закони, правила, ние ги спазваме и съответно те не ни притесняват. Знаем си правата какви са. Особено в Щатите никой не те закача, ако си вървиш по правия път. Вие знаете как е тук, бил съм и търговец, имах заведение - или даваш, ако не - идват проверяващи - първи, втори, трети, режат ти главата. Там няма такова нещо - дават ти един лист, четеш си правилата и си работиш, не интересуваш никого. Щом няма оплакване от клиенти и си работиш и печелиш с труд, никой не те закача.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"