Каразин, украинският "Ломоносов", бил от български произход

Василий Назарович Каразин е признат за един от най-известните мъже в Руската империя през ХIХ век. Той бил с всестранни интереси, притежавал енциклопедичните знания и талант на велик учен.
Роден е на 30 януари 1773 г. в семейното имение в с. Кручик, Богодуховски район на Харковска област. Детството му минава в селото, после е възпитаван в пансионите за дворянски деца в Кременчуг и Харков. Разказите на дядо му и на баща му, които са служили като офицери в руската армия, за руско-турските войни и бойните подвизи на руските войници, за тежкия живот на балканските славяни събудили в юношата влечение към военното дело.
В началото на 1791 г. осемнадесетгодишният Василий постъпил на военна служба в Санкт Петербург. Слушал лекции в най-доброто тогава висше учебно заведение в Русия. В свободното си време се самообразовал по естествени и хуманитарни науки. Получил солидни знания по математика, физика, химия и медицина. А от едно продължително пътешествие из Русия се запознал отблизо с народа и естествените богатства на необятната страна.
Неочаквано за всички в края на петата година от военната си служба се разделил завинаги с мундира и се отдал на обществена и научна работа.
Завърнал се в имението си в Кручик, за да го превърне в "научно-приложен" център! Преди да изтъкнем постиженията му като откривател и изобретател, ще споменем само че той е инициатор за създаването на първото в Европа Министерство на народното просвещение на Русия (1802) и за откриването на Харковския университет, първи в тогавашна Украйна и втори в Русия (1804).
Каразин обзавел лаборатория, в която провеждал изследвания по физика и химия, правел опити, експериментирал редица технически новости и изобретения.
Удивителното в поведението и характера му били отношението към приложната наука и стремежът му да внедрява новостите в стопанската дейност. По негова инициатива през 1811 г. в Харков е създадено Филотехническо дружество, към което били обособени т. нар. образцови предприятия - опитни полета и работилници за провеждане на изпитания в заводски условия на откритите и създадени в лабораториите нововъведения. Два века преди нас той бил за тесни връзки между науката и практиката!
В 1806 г. Каразин представил на Съвета на Московския университет изобретението си - непрекъснато действащ апарат за спиртна дестилация, което получило висока оценка. В "Журнал полезных изобретений" от 1807 г. четем:
"Изобретеният от В. Н. Каразин уред е основан върху истинските начала на химията и може да допринесе действителна и голяма полза... Той е съвсем ново и неприложено изобретение, което може да бъде полезно не само при дестилацията на спирт от растителен произход, но и при всяка подобна дестилация".
През следващите години продължил да усъвършенства апарата, който нямал аналог нито в Русия, нито в Германия и Шотландия. От наблюденията, които имал за производството на селитра в Русия - примитивно и с голям разход на гориво, - той стигнал до ново решение, благодарение на което процесът станал много по-резултатен.
Интересен е и проектът му за използване на атмосферното електричество, както и използването на водните пари за отопление на жилища. А при дестилацията на местни плодови вина получил ново багрило - яркочервено, издръжливо на слънчевата светлина.
В 1815 г. Каразин открил ново хидравлично свързващо вещество от промита дървесинна пепел. Пионерни са и постиженията му в създаването на хранителни концентрати и консервирането на месо, както и изобретенията му на редица земеделски машини, между които специално ще отбележим вършачката. Негова е идеята и за парен реактивен двигател за морски кораби. И още - с него започва науката метеорология...
Идеи и новости, които ще бъдат реализирани след години и десетилетия. Идеи и новости на велик мислител и енциклопедист, на проницател, изпреварил с век своето време!
Каразин провеждал изследванията и експериментите си без каквато и да е финансова помощ от държавата. Залагал един след друг бащините си имоти, които били конфискувани непрекъснато. Губел съдебните дела, "потънал до гуша" в дългове, ала не се отказвал да твори. Изтощен психически и физически, след кратко боледуване починал на 4 ноември 1842 г. в град Николаев, където демонстрирал нов начин за ферментация на вино без загуба на спирт и ароматни вещества.
Що се отнася до българския му корен, ще кажем само, че изследователи историци отдавна са стигнали до прадедите му в България. Иначе не бихме го причислили към българските откриватели и изобретатели. За непосветените ще обяснимм: баща му Назар Александрович Каразин - руско-украински просветител, обществен деец и учен - бил българин по произход. Той бил полковник на руска служба, отличен във войните с турците по време на Екатерина II. Дядо му Александър бил капитан от гвардията, а прадядо му Григорий Караджа бил известен в руското общество като софийски архиепископ от България. (Вж. Русский биографический словарь. Т. 4, М.-СПб, 1884, с. 486)
По линия на майка си В. Н. Каразин е внук на поручик в Харковския полк - полкът на Яков Ковалевски.
Талантлив и неповторим в живота, Василий Каразин знаменателно е изпреварил своя век, без да получи заслуженото за делата си. В записките за баща си синът му Филаделф пише: "Есть много славных дел от скромности забытых. Есть много малых дел от шума знаменитых".
Ние, българите, трябва да се гордеем с постиженията на Василий Каразин и да не го забравяме!


Харковският университет "В. Каразин" навремето

и днес

Паметникът на великия изобретател в Харков

Василий Каразин

Едно от българските академични изследвания на неговия живот и творчество


"Снаряд" за спиртна дестилация: 1 - стълба от медна ламарина; 2 - пещ; 3 - дървен капак; 4 - метална покривка; 5 - тръба за извеждане на кашата; 6 - тръба за вдухване на въздух; 7 - резервоар с каша; 8 - резервоар с вода