Ако имам власт и пари, ще ги вложа в култура

Мария Пейчева


Продължителните аплодисменти се оказаха частица от възхитата в премиерната вечер на Росиниевата "Пепеляшка" (чиито следващи представления са на 6, 12, 13 април и 28 май). Пореден връх след Вердиевите премиери в началото на сезона - "Аида" и "Травиата". Голямото "БРАВО!" сега заслужиха диригентът Григор Паликаров, режисьорката Вера Петрова, художничките на декорите и костюмите Боряна Ангелова и Християна Михалева-Зорбалиева - постановъчен екип, за пореден път защитил завидния си професионализъм наред с оркестъра, хора и преди всичко всепризнатите и в чужбина солисти, Пепеляшките от Румъния Оана Андра, Мария Джинга, нашата Петя Петрова, принцът дон Рамиро от Сърбия - Милош Булажич, търсещ истинската любов, "невинността и добротата". Малко театри по света могат да си позволят великолепни певци-артисти в три състава в толкова трудна опера.
Световната премиера на "Пепеляшка" е в Рим на 25.01.1817 г. Джоакино Росини и либретистът Джакопо Ферети са преработили приказката на вълшебника разказвач Шарл Перо и са ни дарили изящна музика, забавно действие, "Триумф на добродушието", както е подзаглавието на комичната творба. Режисьорката Вера Петрова едва намира минути в премиерния ден, за да разговаряме. "Пепеляшка" е третата й самостоятелна работа в Националния театър за опера и балет. Завършила е режисура и арт мениджмънт в НБУ. Първите й постановки са през студентските години в ДМТ "Ст. Македонски". От 1996 г. е в Софийската опера. Шегува се, че там е отраснала покрай репетициите, спектаклите на баща си - именития певец Петър Петров. Не една и две са премиерите й тук като асистент на режисьора акад. Пламен Карталов. Оригиналността й познават и в Бургас, Пловдив, Сливен, Велико Търново и повече в чужбина - в Австрия, Швейцария, Кипър, Япония, Румъния, Лондон. "Различни неща съм правила - обобщава тя. - Някои са лабораторни, експериментални, други класически постановки."

- Вера, с какво ви привлече комичната опера, непоставяна у нас от 1968 г.?
- Предизвикателството на Росини е, че премахва всички фантазни елементи от любимата приказка. Няма вълшебства, показвани в анимациите на Уолт Дисни. Вместо бална сцена на финала героите се разпознават, а Пепеляшка става Анжелина. А това, което великият руски композитор П. И. Чайковски е казал за творчеството на знаменития си италиански колега, важи и за "Пепеляшка": "Няма нищо по-привлекателно, непринудено от увлекателната веселост на Росиниевата музика. Тя е така кокетно мила, така изящна и така искрена, както никоя друга от този жанр." Росини поднася по невероятен, земен, човешки начин действието, очертавайки седем различни характера.
- Операта, театърът, концертният подиум днес Пепеляшка на обществото ли са? Без подкрепа за българската култура и традиции закъде сме?
- Ако кажем, че културата е сложена в ъгъла на живота, да, така е в известен смисъл. Но това поставя предизвикателството ние, пепеляшковците, да открием себе си и да направим така, че изкуството да заблести, както Пепеляшка става Анжелина. Неслучайно големите развити страни са открили, че културата води икономиката, не икономиката - културата. Бездуховните люде нямат богата обща култура, морал, принципи. Не могат да създават висококачествени икономически продукти.
- Родена сте в Рим, връщате ли се понякога във Вечния град?
- Рим не ми е любим град. С Италия съм свързана само с раждането ми в един последен майски ден. Голямата любов между майка ми и баща ми пламва там. В Рим бях на два пъти почти като транзитен пътник. Планираме със съпруга ми и дъщеря ни голяма римска екскурзия. Любими градове са ми Виена и Лондон - истинските културни столици на Европа. Виена е музикалната столица, но не поставям по-ниско Лондон, европейски музикален и театрален център.
- Единствен български режисьор сте, специализирал в прочутия кралски театър Ковънт Гардън. Как попаднахте там, имахте ли самостоятелни постановки?
- Явихме се на конкурс 300 кандидати от цял свят. Ковънт Гардън се слави с жестока конкуренция за всяко работно място. Обявата бе за стажант режисьор, а всъщност официалният ми договор с театъра бе на асистент режисьор на знакови постановки, излезли за година и половина. Големият ми късмет се оказа за първи път в живота си да се срещна на сцената с Вагнер, по-точно с цикъла "Пръстенът на нибелунга" и "Парсифал", с Вердиевия "Симоне Боканегра", с "Вълшебната флейта" на Моцарт. За "Лоенгрин" (Вагнер) се върнах по личната покана на колегите, с които работих. За мен най-сигурното, най-хубавото място остава оперната сцена и усещането навред е едно и също. Част ли си от колектива на Ковънт Гардън, разбираш, че големите звезди са хора като нас. Земни, спокойни, лесно се служи с тях в храма на музиката, без излишни капризи. Удоволствие бе възможността да работя така, както бях научена в нашата опера от акад. Карталов - да търся максимума в изкуството, в себе си и във всички колеги. В Лондон надградих наученото в София.
- С нагласата на режисьор или зрител влизате в други зали?
- Ох, независимо дали съм в театрална или оперна зала, за съжаление винаги гледам с очите на режисьор. Отчитам грешките, не успявам да се отпусна, да се разнообразя с представлението. Отмора търся в разходките, четенето на художествена литература, даже и икономическа. За релакс слушам инструментални пиеси на Моцарт, Бетовен, Чайковски. Почитателка съм и на рокоперите, мюзикъла, правен от Ендрю Лойд Уебър. Мечтая да поставя нещо от него. В Лондон успях да видя неговите "Котките", но и "Фантомът на операта". Покрай конференцията на оперното изкуство в Лондон наскоро там гледах и продължението на "Фантомът" - "Любовта никога не умира". Потопих се и във високата английска театрална традиция, гледах доста неща, включително и от Чехов.
- Класически или модерни спектакли ви привличат?
- Изпитвам голям вътрешен разнобой как да реша дадена премиера. По света има най-различни версии на класически оперни заглавия. Например Кенет Брана пренася действието на "Вълшебната флейта" от Моцарт по времето на Първата световна война. Въпрос е как се чете музиката и либретото. Стига да ме убеди дадено режисьорско решение, вярно е. Самоцелно правени постановки, без да е търсена вътрешната идея на авторите композитор и либретист, е служене на егото. Имам немалко терзания, непрекъснато залитам от най-класическото до модерното. Мисля си, че трябва да направя чисто класическа премиера, за да се потопя (а и зрителите) в средата на отминалото време. "Пепеляшка" не е решена напълно в класически стил, героите не са с одежди от улицата. Моята и на художничките и Андрей Хайденяк (художествено осветление) провокация е именно във въздействието на костюмите, цветовото потопяване сред оригиналния декор. Често ползвам мултимедията, макар че за "Пепеляшка" не помислих да я включа. Съвременен вариант на операта за мен е близко до киното.
- Споменавате мултимедията, след Лондон я използвахте в "Алеко" и "Аладин". В нея ли е бъдещето на музикално-сценичното изкуство?
- Да. "Алеко" бе първият опит да търсим мултимедийния ефект. Лично аз бих отишла по-далеч, към холограмата, използвана вече в драматичния театър. Доближаване до 3D киното. Именно това трябва да търсим, защото сцената се съревновава със сложните изразни средства на киното. Предимството ни е в работата на артистите на живо, пред публиката в залата. Съвременните технологии, използвани в спектаклите, са предизвикателство за изпълнители и зрители.
- Дъщеря сте на оперния ас Петър Петров, кой негов герой най ви е впечатлил?
- Труден въпрос, защото в толкова много представления съм го гледала. До днес обаче "Сицилиански вечерни" остава сред любимите ми. Ролята на баща ми бе на Джовани да Прочида. Много ми липсва тази опера и когато набера достатъчно смелост, бих я поставила. За да си възвърна в известен смисъл странната носталгия по годините, най-силни за българското оперно изкуство. Ще кажете, че тогава държавата даваше пари за културата. Така е, но имаше и великолепни певци. И те правеха оперното изкуство златно не само у нас, а и по света.
- Подчертахте уроците на акад. Карталов.
- Защото другата ми сбъдната мечта е да служа на музиката именно с него. Съвместната работа е трудна, предизвикателна и същевременно изключителна необходимост, искаш ли да вървиш напред в професионалното си развитие.
- Влюбен в операта е и съпругът ви.
- Събра ни именно неговото хоби. Дъщеря ни Галя е почти родена на сцената. Вече е в четвърти клас и засега я вълнуват други неща - актьорско майсторство, модерните ритми, спорт, чужди езици. Изповядвам, че най-важното в живота е семейството ми. Уви, най-често нямам време за Галя и съпруга ми Ненко. Вплетена в преследване на професионалните си мечти, почти не успявам да се видя с обичаните близки, приятелите, съмишлениците.
- Ако имате власт и пари, какво ще сторите?
- Естествено ще ги вложа в културата. За развитието на възможностите на хората да търсят своето Аз, да са в максимално съгласие със себе си. Научаваме се да приемаме другите, когато ние се открием. И в "Пепеляшка" накрая героите разбират кой кой е, води ги любовта.
- Понякога "изскача" ли ново режисьорско решение в съня ви?
- Случва се често. По-точно е сънуване с отворени очи. Много са оперите, които ме интересуват. След Росиниевата класика ми се иска да се потопя в нещо различно, провокативно, защо не авангардно. Покрай интересните ви въпроси ще споделя, че безкрайно много въпроси аз самата си задавам. И отговорите трудно намирам.
- Попитат ли ви млади хора трябва ли да влизат в оперен театър, как ще ги посъветвате?
- Струва си, задължително е да опитат. Нали чрез опита откриваме какво обичаме. По-младата, а и по-възрастната публика има достъп до огромен медиен свят - телевизии, интернет, и така се образова. Интересуват ли се къде, какво, как е направено, кликват с мишката и гледат безброй постановки. Предизвикателството е по-скоро пред нас, артистите, да търсим максимума в себе си и в това, на което с любов сме се посветили.