Свикнахме с всякакво словоблудство. За съжаление!

Акад. Михаил Виденов е известен специалист по въпросите на езиковото развитие. Неговите изследователски трудове са ценен принос в няколко езиковедски области и най-вече в областта на социолингвистиката. Той е учен и организатор на научни общности. От създаването на Международното социолингвистическо дружество през 1992 г. е негов председател, а от 2010 г. - почетен председател. Повече от 40 години е професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Повод за разговора ни е поредната му, 26-та,  книга, излязла под заглавие "Езиковедски щрихи и етюди". Сега той е единственият наш академик по езикознание - специалист с голяма ерудиция и авторитет, но въпреки това си позволявам да се обърна към него на "ти".


- Акад. Виденов, поздравления за новата книга с важни изследвания върху езиковите проблеми във времето на прехода в България. Ако не възразяваш, да разговаряме на "ти" като едновремешни състуденти. Днес много често това обръщение се използва и в обикновени, и в служебни разговори между непознати. А често телевизионни и вестникарски журналисти започват на "Вие", но после не съгласуват множественото число с еловото причастие: "Вие сте ходил..."; "Вие сте била там..." и т.н. Има ли обяснение това явление?
- Ще разговаряме на "ти", разбира се. Във формите за учтивост (по-точно: социална дистанция) нормативната българска граматика изисква съгласуване, т.е. "Вие сте ходили..."; "Госпожо, Вие сте били на сбирката..." и т.н. Има противници на това правило защото множественото число на причастието не показва рода. Може би това мотивира практиката да се употребява единствено число и в нашия пример би се разбрало, че става дума за жена. В книжовния език обаче има официални правила и всички сме длъжни да ги спазваме.
- В новата си книга проучваш явления от нашия съвременен живот, които определят промените в говоримия български. Какво донесе глобализацията на славянския свят и какви са прогнозите ти за бъдещето на нашия език?
- Глобализацията е неизбежна и езиково се изразява в англицизация (по-точно е да се каже американизация). Опасявам се, че това може да превърне родния ни български език в средство само за битово общуване в семейството и в приятелските кръгове. Официалните сфери ще преминат на английски. Сега науката е на английски, но не е само тя. Ще споделя тревогата си от един показателен факт: на конкурс между български певци, излъчен по БНТ, от 10 песни 9 бяха на английски. В скоро време ще се появят и български англоезични писатели.
- "Градът, неговият език и новото време" е заглавие в книгата ти, под което изследваш промените в устното ни слово, неговата демократизация чрез възраждането на някои турцизми. За коварството на чуждите думи и снобизма при използването им също пишеш в книгата си. Как обясняваш промените в речта ни през последните 25 години?
- В книгата е подчертано, че след 1989 г. бе извършена т.нар. от мен стилистична революция в речта ни. Новите политически лидери искаха да се освободят от стилистиката на бившите първи хора, като изпъстриха речта си с улични изразни средства: турцизми, вулгаризми, жаргонизми и т.н. Това смути нашата интелигенция, която издигна тезата за някакъв езиков апокалипсис. С течение на времето нещата полека-лека се успокояват. А и свикнахме с всякакво словоблудство. За съжаление! Виж как се ругаят по-първите ни днешни хора. Не ги смущават дори и телевизионните камери.
- Проблемът с интеграцията на малцинствените групи е социален и езиков. Има ли начин за приобщаване на речевото им поведение към нормите на официалната ни реч?
- Въпросите, свързани с българския език на малцинствата, са повече от тревожни. Става дума на първо място за образованието и възпитанието. Ромите с неохота ходят на училище. В това отношение държавата ни трябва да е по-настоятелна. Какво ще правим с хора, които не могат да четат и да пишат?! Виждаш, че Западът ни критикува, но не ги иска: връща ни ромите с луксозни самолети. Ако ме питаш за етническите езици, ще ти отговоря, че държавата има задължение българските граждани да владеят писмено и говоримо езиковия ни стандарт - българския книжовен език. Тя не може да се грижи за етническите езици, неправилно наричани майчини, бащини или бабини! На официални места следва да се говори на официалния ни държавен език!
- Твоята първа любов са българските диалекти. Сега пишеш за тяхното бъдеще и даваш мрачна прогноза. Каква е ролята на диалекта днес за развитието на нашия език, за обогатяване на речника му?
- Диалектът е битов език на българското патриархално село. То си е отишло, с ускорено темпо си заминава и диалектът му. Чрез него днес не може да се обогатява книжовният ни език. Модерният човек не го допуска до речта си и внимава да не се изтърве дори и с някоя диалектна дума или форма, за да не го вземат за селяндур или най-малкото - за провинциалист. А в началото на ХХ век е било модерно чрез диалектите да се доустройва книжовната ни реч. Наивно е да мислим, че тези времена ще се върнат.
- Днес, особено филолозите от по-старата генерация, много се възмущават, когато слушат или четат текстове с езикови грешки. Става дума преди всичко за пресата и телевизионните медии, по-рядко за радиата. Но най-страшното е в разговорната реч на младите. Заливат ни такива езикови нередности и от най-високите трибуни на държавата. Например наскоро срещнах глагола "страхувам се", употребен като невъзвратен във фразата "АБВ страхува БСП"!? Има и други такива чудатости. Какво да правим с тези недомислия?
- Сега човек може да чуе такива чудатости, които издават, че съответното лице има проблеми с българската реч. Нормите на езика са задължителни най-вече за хората под прожекторите, които са всекидневно на екрана и пред микрофоните. За съжаление езиковедът днес е в девета глуха. Герои са разните му там политолози, репортери и други подобни. Затова в книгата съм включил материал под ироничното заглавие "Законо е врата у сред полье", както е в известния анекдот за Нане Вуте. Не мога да го преразказвам, препоръчам да се прочете.
- В днешния ни език упорито изчезват малкото запазени падежни форми. Например при обръщенията вече не се спазва звателната форма - Иване, Пенке и т.н. Много рядко ще чуем: "Няма никого", "Кому да предадем?", "На кого ще се надяваме?" Твоето обяснение?
- Така е, защото се смята, че звателната форма не е модерна. Особено при имената, окончаващи на -ка (Пенка - Пенке), на младите не им звучи добре обръщението на -е. И в другите случаи рядко ще се чуе падежната форма. По всяка вероятност тези падежни форми ще изчезнат постепенно, но сега те са в сила според граматическите правила.
- Има ли разлика между речевото поведение на жените - от една страна, и на мъжете - от друга? Питам, защото в книгата е отделено значително внимание на този въпрос.
- Изследванията и наблюденията показват, че различия има. Мъжете са по-пристрастени към вулгаризмите и жаргонизмите. По принцип те не са така словоохотливи. Това обаче са средностатистически изводи, което означава, че на практика има и досадно бърбориви мъже, както и жени, които използват вулгаризмите не по-зле от каруцарите или от таксиметровите шофьори. Еманципацията унищожава патриархално наследените разлики. Според мен от това нежният пол губи обаянието си!
- Какво е бъдещето на езика ни?
- Винаги отговарям оптимистично, защото българинът и още повече българката, няма да допуснат да бъдат езиково асимилирани! Ще устоят, та ако ще да е и от инат. Но да обърнем внимание, че близо 2 милиона българи са емигранти. По принцип това са хора в цветуща възраст. Техните потомци, родени и отгледани в чуждите страни, едва ли ще се чувстват българи. Нещата са много тревожни и опират до битието ни, до насъщния ни хляб. Никой не напуска родината си току-така! И тук не бива да се облягаме само на езиковедите: всички трябва да се трудим да процъфти България!