Изборът на САЩ: "дресирано куче" или Обама?

САЩ проспаха присъединяването на Крим към Русия. Ясно е, че нямаше да го признаят (и далеч не само те), но още по-ясно е, че не могат да го отменят. Полезно не само за свръхсилата, но и за цялото човечество е в този момент тя да си направи точните изводи. Най-важният сред тях може да е изненадващ и дори унизителен за нея, но е неоспорим - светът вече и отново не е еднополюсен. Русия вече и отново не е регионална държава. Путин не е като Горбачов и Елцин, единият от които разтури партията, на която беше генерален секретар, а другият - страната, на която беше президент. Годината не е 1954-та, когато Хрушчов харизва Крим на Украйна, нито пък 1992-ра, когато при подписването на Беловежките споразумения пияният Елцин великодушно махва с ръка към украинския представител Леонид Кравчук: "За какво ми е Крим? Ето, подарявам ти го!"
Как обаче реагират САЩ? Като изключим втръсналото жонглиране с ценности и принципи - с бурна критика към собственото си разузнаване и управление. Навярно поради неочаквано лошия резултат от вложените в украинската демокрация 5 милиарда долара - сума, която беше коментирана в Държавния департамент. И която е значително по-голяма, според бившия сътрудник на Агенцията за националната сигурност на САЩ Скот Рикард. Той смята, че американското разузнаване е било хванато неподготвено, не е било предвидило, че Путин ще направи такъв стратегически ход. Според бившия министър на отбраната Доналд Ръмсфелд също е налице пълен провал в прогнозата за развитието на ситуацията в Украйна и Крим. А когато разбира, че в случая даже Афганистан подкрепя Русия, той избухва, че "дори и дресирано куче" би се справило по-добре с Кабул от администрацията на Обама. Този провал е още по-скандален на фона на астрономическия бюджет на разузнавателните служби от 52 милиарда долара годишно, отбелязва в. "Wall Street Journal".
Разбира се, общественото мнение в Щатите е в правото си да реагира, когато такива колосални суми от джоба на данъкоплатеца се разходват по начин, който води не до ефект, а до дефект. Далеч по-важно е обаче да се разбере, че САЩ вече не са онази единствена сила, наложила хегемонията си след Студената война. В лицето на Русия, а скоро или може би вече и на други страни, тя има конкурент, който не може да бъде притискан и мачкан, а с когото трябва да се съобразява. Отново е кристално ясно, както преди малко повече от четвърт век, че единият съперник не може да унищожи другия с военни средства, защото това би означавало гибел на човешката цивилизация. Следователно е нужно връщане не само към риториката, но и към практиката от епохата на разведряването, когато политиката на сплашване и дрънкане на оръжие бе заменена, макар и временно и само донякъде, със сдържаност и взаимно зачитане на интересите. Тогава тезата на Горбачов, че "всички сме в една лодка", бе използвана за разпада на СССР и рухването на социализма като световна система, но сега няма кой да позволи подобни размествания върху "голямата шахматна дъска".
Възловият въпрос е евентуалното влизане на Украйна в НАТО. Когато България беше приета в този военен съюз преди 10 години, едно от най-важните уверения беше, че той няма да се разширява на Изток. В ЕС това и досега се поддържа до голяма степен. Съвсем наскоро германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер посочи, че се надява на тясно сътрудничество между Украйна и НАТО, но не вижда перспектива за членство на тази страна в Алианса. Същевременно обаче американският държавен секретар Джон Кери продължава да настоява, че всяка европейска страна може да влезе в НАТО. Но ако това се случи с Украйна, санитарната зона на Русия ще изчезне и на Москва няма да й остане нищо друго, освен да предприеме всички възможни мерки за самозащита. Ще бъдем не просто свидетели, а потърпевши от нова надпревара във въоръжаването, която ще ореже значително социалните разходи и ще влоши живота на милиони.
Докато "Левски" и ЦСКА си нанасяха удари с всички сили и с всички средства, а агитките си устройваха мелета под френетичните възгласи: "Червени боклуци!" и "КЗЛ!", провинциалните "Лудогорец" и "Литекс" станаха господари в българския футбол. А двата най-велики тима сияят от щастие, ако се докопат до място в челната тройка. По подобен начин БСП и СДС, улисани в битките помежду си, допуснаха новоизлюпени формации като НДСВ и ГЕРБ да печелят избори и да съставят правителства. Така се развиват събитията и вътре в партиите, ако авторитетите в тях не се разберат. Големите са наистина големи, ако се уважават и зачитат взаимно. В такъв случай на американския гласоподавател няма да му се налага да избира между "дресирано куче" и някого като Обама. Но ако САЩ, ЕС и Русия прекрачат този принцип, друга сила може да стъпи на световния връх. И съвсем не е сигурно, че това ще е за добро.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info