Нашият отговор на Чембърлейн

Игор Зубков

Какви ще са санкциите срещу Русия зависи от това, кое ще надделее сред западните политици - желанието да се накаже "непослушният" партньор или трезвата преценка. Едва ли санкциите ще ни ударят тежко, трябва обаче да се има предвид, че икономическият потенциал на страната ни е седем пъти по-малък от този на развитите западни страни, смятат експертите.
"Ние живеем в свят, пренапълнен със стоки и услуги, за пазарите се води страшна битка, и фирмите, и държавите имат един девиз: да се продаде или да се умре", каза директорът на Института по икономика към Руската академия на науките академик Руслан Гринберг. Нашето икономическо бъдеще зависи едва на 2 процента от заплахата от санкции, а на 98 процента - от нас самите, убеден е президентът на Индустриалния съюз "Новое содружество" Константин Бабкин.
Индустриалният ландшафт в Русия трябва отново да се оцвети в ярки цветове. Подобна задача не е чисто руска, отбеляза Руслан Гринберг. Англосаксонският свят трудно излиза от кризата, защото в него финансовият сектор получи хипертрофирано развитие. През последните 30 години той от слуга на реалната икономика се превърна в господар. "Аз съм противник на конспирологичните концепции, но все пак смятам, че се образува световна финансова номенклатура, според мен напълно паразитна - каза Гринберг. - И днес с нея започва борба, засега обаче правителството повече губи, отколкото побеждава".
Всяка криза е преди всичко възможност за промяна и движение напред, припомнят организаторите на Московския икономически форум, който се състоя в Московския държавен университет. Миналата година форумът беше посветен на въпросите "Какво става?" и "Кой е виновен?", този път пред участниците стоеше по-рискова задача - да се каже какво да се прави.
За нашата страна е унизително да зависим от цената на барел петрол. Това е и опасно, от сериозни сътресения дори пълната с пари възглавница няма да може да спаси Русия. Затова тези, които инвестират средства в реалния сектор, в образованието и науката, трябва да плащат ниски данъци, да получават евтини кредити и да имат подкрепата на държавата на външните пазари. И точно обратното, ако фирмата "паразитира" върху националното богатство или бюджета.
За да се възроди реалната икономика, участниците във форума предлагат да се откажем от деснолибералния пазарен модел и да заложим на стратегическото планиране и политиката на нова индустриализация, основана на държавно-частното партньорство. Идеята, че свободният пазар сам ще реши всички проблеми, а значи остава само да се подобрява деловият климат, вече не е актуална, смятат те. Държавата трябва да инициира мащабни инвестиционни проекти и да покани за участие в тях бизнеса.
При това Русия трябва да формулира международната индустриална политика в рамките на Евразийския икономически съюз, за да преодолее характерната за постсъветския свят примитивизация на икономиката. На това пространство Русия е най-силният играч и именно тя е най-заинтересована в премахването на бариерите пред стоките, услугите и парите, смята директорът на Института по икономика. Евразийската интеграция по правилата на свободната пазарна икономика няма да се получи, убеден е съпредседателят на Московския икономически форум професор Александър Бузгалин. 15-20 процента от БВП на участниците в Евразийския съюз трябва да бъдат резервирани за изпълнението на общи програми за възраждане на реалния сектор. Тогава евразийският вариант за интеграция ще е също толкова силен, колкото и европейският.