Първите родни покорители на небето и космоса

Първото издигане на хора с балон в българското небе e станало на 18 септември 1892 г. по време на Първото международно изложение в Пловдив (с малък сферичен неуправляем балон, собственост на френския въздухоплавател Еужен Годар). С него са летели поручик Константин Кънчев и подпоручик Васил Златаров.
Първият български балон "София-1" е ушит под ръководството на капитан Васил Златаров през 1912 г.
Първото летене със самолет в българското небе било на 15 ноември 1910 г. - с двуетажната "летяща етажерка" "Фарман", чийто мотор "Гном" бил с мощност от 50 к. с. След руснака Борис Маслеников машината била пилотирана от капитан Васил Златаров, който записал за втори път името си на първо място сред българите-покорители на небето.
Първите български авиоконструктори са: Харалампи Джамджиев - построява през 1905 г. апарат с махащи крила - орнитоптер; Иван Гевренов конструира през 1910 г. вертолет "Чучулига", чийто модел се издигнал на 2 м височина; Георги Божинов патентова през 1912 г. създадения от него проект за самолет.
Първият български хидроплан е построен в Божурище през 1924 г. Година по-късно, пак в Божурище, са изработени първите два безмоторни самолета - българска конструкция: "Топракчиев" и "Векилски".
Създадените към 1928 г. български самолети "ДАР-1" и "ДАР-3" съперничат на европейските по онова време.
Първият български уред летя в Космоса през 1971-1972 г. "П-1" бе предназначен за директно измерване на параметрите на йоносферната плазма около спътника "Интеркосмос-8", с него бяха положени основите на космическото приборостроене у нас, като България се нареди на 18-о място в листата на космическите държави. Първият ни космонавт генерал Георги Иванов полетя около Земята на 10 април 1979 г. с кораба "Союз-33". България стана шестата държава в света, участвала в пилотиран космически полет.
По космическия проект "България-1300" за двата спътника - "Интеркосмос-България-1300" и "Метеор-Природа" - българската наука и практика създаде 15 уреда и системи.
Първият спътник бе изведен в орбита на 7 август 1981 г. от космодрума в Байконур със съветска ракета-носител. Идеята и проекта за него бяха чисто български. Той бе сред четирите от изстреляните общо 128 спътника през 1981 г., оценени като върхове на световната космическа наука!
Български учени създадоха първата в света "Оранжерия на небето". Космическата оранжерия "СВЕТ-1" по програмата "Интеркосмос" бе монтирана на борда на модул "Кристал", скачен с орбиталната станция "Мир" на 10 юни 1990 г. Тя представлява автоматизирана система за прецизно измерване, контрол и регулиране на параметрите на средата за отглеждане на висши растения в условия на безтегловност.
Същата година НАСА финансира втора модификация на оранжерията "СВЕТ-2", с която стана възможно възпроизводството на растенията. На борда на орбиталната станция много международни екипажи провеждаха по различни научни програми експерименти с различни видове култури. Доказано бе, че от семена, засети на борда, могат да се родят космически семена. Десет години, до март 2001 г., когато станцията "Мир" бе потопена в Тихия океан, космонавтите опитват вкуса на четири вида различни салатни култури, отгледани в "СВЕТ"...
Първата българска апаратура, която ще се монтира на втория марсоход, ще бъде разположена в корпуса на мобилна лаборатория, която ще обработва информация от Червената планета. На борда на кораба, който ще транспортира лабораторията, ще е и вторият марсоход. Той е европейски отговор на разработката на НАСА (САЩ). Американският "Кюриосити" понастоящем се "разхожда" по Марс.
Български учени се включиха в "ЕкзоМарс" - гигантски проект на Европейската и Руската космически агенции. Прототипът на апаратурата, дело на учените от Института за космически изследвания, от края на м. г. е в Москва за тестване. С нашето изобретение ще се изчисляват нивата на радиация по пътя към планетата и на самата й повърхност. Данните са необходими за предвиждане на евентуални вреди за бъдещите марсоходци по време на полета им, който се очаква да бъде осъществен през 2025 г. Българската технология ще бъде базисна и за създаване на екипировката за първите марсианци.
Навярно малцина от читателите знаят, че наши датчици са монтирани на Международната космическа станция и измерват въздействието на магнитните и електрическите полета на повърхността на астронавтската база. Те ще работят чак до 2020 г.!
Преди тях български апаратури са летели на непилотирани обекти около Земята, а в периода 2008-2009 г. - на първия индийски спътник на Луната "Чандраян-1".
С участието на учените ни в проекта "ЕкзоМарс" България ще защити достойно мястото си в семейството на космическите държави. До няколко години корабът (с лабораторията и марсохода) ще бъде изстрелян към Червената планета. Мисията му ще има фундаментално значение за човечеството - на Земята очакват важни данни за небесното тяло, което някои вече виждат като алтернативен дом на днешните хора.


"Чудото на вълните" омагьосва Георги Несторов за цял живот
Благодарение на големия учен днес имаме завидна българска школа по йоносферна физика

Денят на космонавтиката е добър повод да си спомним за член-кор. Георги Несторов (1913-2004). Софиянчето, останало от малко сирак, упорито се труди като среден техник в самолетната фабрика в Казанлък. Насочва се към радиотехниката, една нова професия за България, и работи в областта на самолетните радиостанции. Завършва високочестотна техника във Виена и от 1945 до 1954 г. е радиоинженер в Радио София.
Десет години инж. Несторов проектира и ръководи радиопредавателната база на България, която е била почти разрушена след Втората световна война. За неговата инициативност не са достатъчни единствено ремонтът и експлоатацията на наличната техника. За кратко време по негови проекти и под негово ръководство е създаден и пуснат в действие първият български средновълнов предавател.
През 1949 г. започна да функционира мощният предавател на къси вълни Радио София III, чрез който гласът на България достигна и в най-далечни страни. С голям колектив от инженери и техници инж. Несторов модернизира предавателите Радио Стара Загора (1951) и Радио Варна (1952), както и националния предавател "Христо Ботев" (1954).
Между многото технически усъвършенствания заслужава специално да отбележим внедряването на изобретението му за модулиране на мощни генератори чрез катоден модулатор, включен директно в решетката на крайното стъпало на предавателя.
"Чудото на вълните", на което дължим възможността да поддържаме връзки и с най-отдалечените краища на света, така пленява Георги Несторов, че той насочва своето внимание към тяхното огледало - йоносферата, също и към целия загадъчен мир на околоземното пространство" - пише неговият ученик акад. Кирил Серафимов. 
И продължава:
"Заехме се с практически задачи: установихме зоните на обслужване на радиопредавателите, за да обясним защо радиото се чува или не се чува в много краища на родината, и така да се вземат мерки за добри радиосъобщения както у нас, така и в далечни страни. След дълготрайно изследване на радиовълните в България инж. Несторов създаде карта на проводимостта на почвите и даде пълна картина на зоните на обслужване с радиопрограми".
В началото на космическата ера на Георги Несторов е възложено да създаде през 1957 г. специално звено към Научно-изследователския институт по съобщенията - Радиоизмервателен контролен и йоносферен център - РИКИЦ. В него той привлича на работа бъдещите академици - тогава млади инженери, Кирил Серафимов и Димитър Мишев, които израстват като учени със световна известност.
Центърът започва изучаване на разпространението на радиовълните в йоносферата, използвайки основно метода А+. Веднага след извеждане в орбита на първия изкуствен спътник на Земята от бившия Съветски съюз на 4 октомври 1957 г. РИКИЦ започва да приема сигналите на монтирания на борда предавател "Маяк" и да анализира Доплеровия ефект. С известни прекъсвания изследването на интегралното количество на електрони в йоносферата от учени на БАН продължава и досега.
В областта на йоносферните изследвания, които са скъпи, трудно достъпни за развиващи се страни, благодарение на изключителната техническа изобретателност и коректност на Георги Несторов, както и на голямото майсторство в интерпретацията на измервателните данни, бяха направени най-сложни изследвания. Чудно ли е, че проф. Несторов е един от основоположниците на измерванията на йоносферната абсорбция по т.нар. метод "АЗ". Неговите устройства, методология и опит бяха използвани в Италия и Югославия, където организира пунктове за абсорбционни измервания.
От 1961 г. до пенсионирането си проф. Г. Несторов ръководи секция "Физика на йоносферата" на Геофизическия институт при БАН, на която бе член-кореспондент от 1967 г. Сред академичните среди той бе известен с уроците си по трудолюбие и творческа активност, по научни стремежи и инициативност. Благодарение на него днес имаме завидна българска школа по йоносферна физика.
Георги Несторов бе признат учен и от международната общност - член-кореспондент на Международната академия по астронавтика в Париж (1968), член на Комисията по метеорология на високата атмосфера при Международната асоциация по метеорология и физика на атмосферата в Лондон. 
Основните научни трудове на член-кор. Г. Несторов са в областта на йоносферата: "Разпространение на ултракъсите вълни" (1958), "Физика на ниската йоносфера" (1969), "Въздействие на космическите лъчи на йоносферата и разпространение на радиовълните" (1974, на руски език в съавторство с П. Велинов и Л. Дорман).
Заедно със своите първи ученици проф. Несторов предложи метод за определяне структурата на т.нар. йоносферна област (65-100 км над Земята) и нов параметър - еквивалентна електронна концентрация, с която се характеризират йонизационно-неутрализационните процеси в нея.
Ще цитирам отново акад. К. Серафимов за световното признание на учителя му:
"Георги Несторов установи способ за определяне интензивността на йонизиращото рентгеново лъчение в областта Д, предложи и приложи метод за намиране на потока твърда рентгенова радиация от Слънцето и създаде критерии за отделяне на нейните въздействия от тези на линията Лайман-алфа от ултравиолетовия спектър. Цяла серия от негови работи са посветени на въздействията на слънчевите протонни ерупции върху ниската йоносфера и на приноса на слънчевите влияния върху Земята в тази твърде деликатна област на "Моста на живота", който ни свързва с нашето светило".
Не са загубили своето значение и работите на проф. Несторов върху корпускуларните лъчения в йоносферата, въздействията на слънчевия вятър и космичните лъчи в тази среда; публикациите му за средната и високата част на йоносферата. Благодарение на него и учениците му бяха проучени морфологията, закономерностите, денонощните, сезонните и цикличните вариации на йоносферата над България. Може ли големият учен-откривател, ученият-учител с такива приноси и с такова бащинско отношение към своите ученици, да бъде забравен?
                                
Българският самолет ДАР-1

Първият полет с балон в България на Пловдивското изложение, октомври 1892 г.

Проект за малък изкуствен спътник - изцяло българска разработка

Марсоход на повърхността на Червената планета