"Тихият крадец" на кости обича жените

Костната система на човека се състои от над 200 кости, всяка с точно определено място и функция в човешкото тяло. Костната тъкан е изградена от органична част, съдържаща предимно белтъчни вещества, и от неорганична, съставена главно от калциеви соли. На белтъчната част костта дължи своята еластичност и здравина, а на калциевите соли - своята твърдост. Остеопорозата е прогресивно заболяване на скелета, характеризиращо се с намалена костна маса и структурни изменения на костната тъкан, които водят до повишена чупливост и последващ риск от счупвания. Тъй като процесът на намаляване на костното вещество и разреждането на костната тъкан напредва бавно и незабележимо през годините, остеопорозата сполучливо е наречена тихият крадец.
За своето нормално развитие и поддържане скелетът се нуждае от балансирана храна, съдържаща както белтъчини, мазнини и въглехидрати, така и витамини, и минерали. Ключова роля за здравето на костите имат минералният калций и витамин D. Калцият е основен структурен елемент на костната тъкан, а витамин D подпомага калциевата абсорбция в червата и осигурява правилна обмяна и минерализация на костите. Най-достъпните на калций храни са млякото и млечните продукти, които освен това са и добър източник на белтъчини, витамини и др. минерали. Богати на калций са още зелените зеленчуци (броколи, къдраво зеле), консервираната риба с меки кости като сардината или/и сарделата; ядките (бадеми, лешници, орехи), както и тофуто, обогатено с калций.
Най-честите последици от остеопорозата са болки в гърба и кръста с хроничен характер, които се изострят при физическо натоварване; деформации на скелета; намаляване на ръста; костни фрактури на скелета (най-често на прешлените на гръбначния стълб, костите на предмишницата, а в по-късна възраст - и на бедрената кост). Диагнозата може да се постави още в предфрактурния стадий чрез рентгенография, в по-късен стадий на заболяването и чрез остеодензитометрия - количествен метод за оценка на минералната плътност на костта, чрез който може да бъде определен рискът от патологични фрактури.
През 2000 г. СЗО определя остеопорозата като третото социално значимо заболяване в света - след сърдечносъдовите и онкологичните заболявания. Днес статистиката отчита, че остеопорозата вече е изпреварила онкологичните заболявания. Една от всеки три жени и 1 на всеки 5 мъже над 50 г. ще има костна фрактура. Тревога будят и данните от различните европейски държави, според които само 15-20% от жените с остеопороза получават необходимото им лечение. В България този процент е още по-нисък - 3-4%. Според експертите нищожният процент на лекуващите се българки с остеопороза се дължи на нискoто ниво на реимбурсиране на лекарствените продукти за това заболяване. Доказателство за това твърдение е фактът, че през периода юни 2009 г. - февруари 2010 г. са се лекували 14 232 пациенти при 50% реимбурсиране, като за същия период една година по-рано, при 25% реимбурсиране, броят на лекуваните пациенти е бил с 23% по-малко.
В света приблизително една от всеки три жени на възраст над 50 г. е с остеопороза. Според данните 30% от жените след менопауза в ЕС страдат от заболяването. С най-драматични последици е счупването в областта на бедрената шийка вследствие на заболяването, тъй като 20% от пациентите загиват до шестия месец поради обездвижване и развитие на пневмонии. Голяма част от другите хора остават трайни инвалиди с необходимост от чужда помощ и грижи, посочва д-р Наталия Темелкова, ендокринолог в УМБАЛ "Александровска".
Директните разходи за остеопороза в България годишно възлизат на около 44 млн. лв. публични средства и над 19 млн. лв. частни. Индиректните разходи от пропуснати ползи, социални помощи, инвалидност, осигуровки, възнаграждения по болест и т.н. са многократно по-големи. При 426 000 българи с остеопороза едва 13 813 се лекуват. Освен това средствата, отпуснати от НЗОК за директни разходи за остеопорозни фрактури, са около 32 млн. лв., а за медикаментозно лечение и профилактика на фрактурите - 1,1 млн. лв., казва д-р Пламен Попиванов от "Александровска".
За да се избегнат усложненията, са необходими индивидуален подход към пациента за осигуряване на неговото придържане към лечението, правилен хранителен и двигателен режим, изследване на костната минерална плътност на 12 месеца, изследване на маркерите на костен обмен на 3-6 месеца, избор на подходящо антиостеопорозно лечение и придържане на пациента към него, категоричен е проф. Златимир Коларов, председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза.