Реформата, която може да промени българското село

Тодор Канев

Спомняте ли си как преди да влезем в Европейския съюз, тогавашните мисионери ни убеждаваха, че след като влезем в съюза, всички земеделци ще може да получават субсидии като директни плащания на декар за обработената от тях земеделска земя. Но седем години по-късно дребните земеделски производители и кооперациите са на път да изчезнат под натиска на огромните латифундисти и поради неправилно разпределяните средства от страна на Държавния фонд "Земеделие" към бенефициентите.
Според доклада на Европейската комисия по земеделие относно разпределението на директните плащания в България за 2012 година големите производители вземат 80% от плащанията, а те са едва 6% от всички бенефициенти. От друга страна, останалите 94% от земеделските производители получават останалата част от субсидията, като на голяма част от тях се налагат санкции и не им се плаща никаква субсидия. Преди дни лидерът на българските либерали заяви: "Ние направихме фундаментална грешка като механизми за разпределение на преките плащания на земеделските производители от Европа. Заложихме предпоставки за южноамерикански тип земеделие, от което се облагодетелстват едрите земеделци. Още от тази година ще приложим преразпределение на плащанията, чрез което всички малки и средни стопанства ще получат по-висока субсидия на декар."
Безспорно, че тази грешка трябваше да бъде поправена, и може би именно сега е настъпило времето за промяната, тъй като има необходимата политическа воля за защита на дребните и средните земеделски производители. Когато обаче изглеждаше, че най-накрая грешката ще бъде поправена и се вижда светлина в тунела, срещу предложението за промяна започна атака от страна на едрите зърнопроизводители. Предложената радикална промяна в областта на селското стопанство е онова камъче в обувката, което особено дразни зърнопроизводителите, тъй като те години наред определяха политиката в сектора. Според тях прилагането на тази мярка ще донесе вреди на селското стопанство. Зърнопроизводителите обаче не казват истината, че именно тази мярка ще даде възможност за повече инициативи на малки и средни производители и ще направи пазара по-конкурентен. С предложената мярка България ще се отърве от последното място, което заема в момента по усвояване на субсидии от Европа по директните плащания от страна на малките и средните селскостопански производители, и ще я направи по-социално справедлива в сектора земеделие. Но големите зърнопроизводители не желаят по-социално и справедливо общество, тъй като това би означавало за тях намаляване на печалбата. Според доклада на Европейската комисия нашите съседи от Румъния разпределят за малките и средните производители 43% от общата субсидия за страната. Първенци в тази класация са Полша и Словения, които разпределят над 55% от директните си плащания за малките и средните предприятия.
Зърнопроизводителите твърдят, че въвеждането на подпомагането по опростената схема ще доведе до нарушаване на основните цели на Общата селскостопанска политика, а именно - устойчиво развитие на селските райони. Не знам дали детайлно са се запознали с новата макрорамка на ОСП 2014-2020 година, но в нея се обръща особено внимание именно на малките и екологичните производства. В програмата се отделя специално внимание на младите фермери и на стопанствата до 500 декара, като те ще получават по-голяма субсидия от останалите производители. Целта на промяната е свързана със създаване на повече работни места и жизнени селски райони.
Опасенията, че ще се раздроби земята вследствие на подпомагането на малките производители, са неоснователни, защото ще накара сегашните едри рентиери да се замислят върху това, каква аренда дават на собствениците на земя. От своя страна, мярката ще доведе до обработка именно на малките парчета земя, които са пустеещи в някои части на страната.
Друго притеснение от страна на зърнопроизводителите е, че ще се маргинализира населението на селските райони. Сегашните големи земеделски производители наемат една много малка част от трудоспособното население на селските райони. Те се стремят към повишаване на производителността, като се залага на високопроизводителни машини, поради което човешкият фактор става излишен. Именно тази мярка ще накара малките производители и собственици на земеделска земя да поемат инициатива за производство на продукция, която би им донесла по-висока добавена стойност, а оттам и ангажирането на цели семейства в производството. Тази мярка би засилила социалните контакти и би увеличила приходите на повече земеделци. Според данни на дирекция "Агростатистика" към Министерството на земеделието обработваемата земя е 3,227 милиона хектара, от които 83% са засадени със зърнени и маслодайни култури. От това ясно се вижда защо зърнопроизводителите са онези, които се съпротивляват на предлаганата мярка за подпомагане на малките производители. В най-бедната част на страната, а именно Северозападна България, делът на засадената със зърнени и маслодайни култури достига 94% от общата обработваема земя за района. Докато в района на Централна и Южна България частта, която се пада на зърнени и маслодайни култури, е 70%, а останалите 30% са заети от зеленчуци, цветя, бобови и други култури. Може би от тези данни ясно се вижда как районът на Северозападна България е превърнат в южноамерикански тип земеделие, от което се облагодетелстват едрите земеделци, които разхождат средства за лукс и охолство, и останалото население, което тъне в бедност и нищета. Мярката е именно тази, която би дала надежда на хората и би съживила селските райони.